Начало  > Медицинска информация за лекари > Непоносимост към лактоза

Непоносимост към лактоза

Лактозата (млечна захар) е дизахарид, съдържа се в много храни и обикновено се разгражда до компонентите си галактоза и глюкоза в тънкото черво от ензима лактаза. Само тези монозахаридни молекули могат да се абсорбират през стената на тънкото черво.

При недостиг на ензима лактаза, лактозата не може да бъде разградена и не се абсорбира. Неразградената лактоза достига до дебелото черво, където подлежи на ферментация от нормалната бактериална флора.  Съответно непоносимостта към лактоза е следствие от недостиг на ензим и не бива да се бърка с млечна алергия, при която имунната система реагира на съставки в млякото.

Какво причинява симптомите при пациенти с непоносимост към лактоза?

Неразградените молекули на лактозата водят до продукти на бактериална ферментация в дебелото черво като въглероден диоксид (СО2), мастни киселини с къси вериги, водород и метан. Също така молекулите на лактозата са осмотично активни. Газовете, образувани при тези процеси и осмотично индуцирания приток на вода в дебелото черво причиняват следните симптоми:

  • Подуване       
  • Отделяне на газове
  • Метеоризъм (разширяване на корема до форма, наподобяваща барабан)
  • Спастична болка в стомаха
  • Диария      

Намалената абсорбция на глюкоза от тънкото черво може да породи временни симптоми на отпадналост.

При непоносимостта към лактоза трябва да се прави разлика между генетичната първична форма и вторично придобитата форма, тъй като това е от основно значение за лечението.

Установяване на лактозна непоносимост чрез лактозно обременяване

Резултат от изследването: Няма покачване на кръвната захар след прием на лактоза, а развитието на симптомите предполага лактозна непоносимост. Фалшиво отрицателни резултати могат да бъдат получени при пациенти със захарен диабет или анормална бактериална колонизация. Заболяванията и изпразването на стомаха се отразяват на резултатите. Бързото преминаване през стомаха води до по-високи стойности на кръвната захар с бавно понижаване.

Първична непоносимост към лактоза.

При възрастни индивиди, това е най-често срещаният недостиг на ензим в света

Производство на лактаза
Както при всички бозайници, производството на лактаза при хората намалява по естествен път след отбиването. Въпреки това, като адаптация към непрекъснатия прием на млечна захар, са възникнали защитните мутации -13910 C → T, -13907 C → G, -13913 C → T,  -13914 G → A и -13915 T → G. Всяка от тях, сама по себе си, води до устойчивост на производството на лактаза до края на живота. В лабораторни условия можем да установим дали даден пациент е носител на някой от тези генетични варианти.

При вторичната форма на непоносимост към лактоза производството на лактаза не е възпрепятствано по генетични причини, а като резултат от друго съпътстващо заболяване.

Както при всички бозайници, производството на лактаза при човека намалява след отбиването заради спирането на приема на майчино мляко. В популации, които се занимават интензивно с млекопроизводство, преди около 7500 години са се появили защитни мутации, осигуряващи доживотно образуване на лактаза на носителите си. В Европа, като адаптация към постоянната консумация на лактоза, една цитозинова база (C → намаляване на производството на лактаза) на позиция -13910 в гена за лактаза в ДНК е била заменена от тимидинова база (Т → устойчиво производство на лактаза). Около 75% от жителите на Германия, например, притежават този генетичен вариант. Поради тази причина в тази страна се извършва потвърждаване и разграничаване на първична и вторична непоносимост към лактоза.

При хората, които не носят тази защитна мутация, производството на лактаза намалява прогресивно през целия живот. Затова се приема, че в даден момент от живота 25% от населението на страна като Германия, ще развие непоносимост към лактаза.

Как изглежда резултата от теста на Synevo?

По-висока чувствителност благодарение на нови аналитични методи

Днес знаем, че делът от 25% е преувеличен, тъй като не само мутацията -13910 C → T, която обикновено се проучва, води до устойчиво производство на лактаза. Успоредно с развитието в Европа, в други региони също е възникнала адаптация към честата консумация на млечна захар. Други генетични варианти в гена за лактаза, свързани с постоянния й синтез, са полиморфизмите -13907 C → G, -13913 C → T, -13914 G → A, и-13915 T → G.

В крайна сметка тези генетични варианти се срещат в около 10% от случаите, анализирани в нашата лаборатория. Следователно сред населението на Европа има и допълнителни мутации. Установяването на този факт доведе до промяна в технологията на анализ и въвеждането на модерния метод за секвениране на ДНК. Така всички мутации, които имат отношение, могат да бъдат установени категорично. Като резултат (още) една защитна мутация може да бъде открита при допълнителни 10% от пациентите.

Това означава, че около 15% от населението на страна като Германия страда от първична (генетично обусловена) непоносимост към лактоза. Съвременните тестове позволяват генетичната предразположеност да бъде открита и свързана с първичната (генетична) непоносимост към лактоза.

Вторичен недостиг на лактаза

 Причината може да е в увреждане на епитела на тънкото черво (мястото, където се синтезира лактазата), например при лечение с цитостатик или антибиотик, или при пациенти с цьолиакия или болест на Крон.

Недостигът на лактаза с вторична причина е само временен и обратим след регенерация на чревния епител. Тестът с обременяване с лактоза се използва диагностично за потвърждаване на настояща лактозна непоносимост.

Само генетичният тест може да разграничи първична от вторична лактозна непоносимост.

Генетичният анализ може да разграничи първичната от вторичната лактозна непоносимост. Тестът се препоръчва за потвърждение в случай на положителни резултати от обременяване с лактоза.

Той е от голямо значение за терапията, защото при пациенти с първична форма на лактозна непоносимост единствените възможни лечения са диета без лактоза, диета с ниско съдържание на лактоза или доживотен прием на препарати, съдържащи лактаза. От друга страна, при пациентите с вторична форма на лактозна непоносимост такова лечение се налага само до регенерацията на чревния епител след установяване на причината и терапия на основното заболяване. При вторичната лактозна непоносимост не се налага доживотна диета без лактоза.

Ако са налице остри клинични симптоми генетичният тест за лактозна непоносимост може да се използва за диференциална диагноза като алтернатива на теста с обременяване с лактоза, тъй като не е толкова натоварващ за пациента.

Хроничните възпалителни заболявания на червата са честа причина за вторичен недостиг на лактаза

Освен алергиите към млечни продукти и някои дисбактериози, хроничните възпалителни заболявания на червата трябва да се изключат като възможни причини за вторичен недостиг на лактаза. Ако има подозрения за болест на Крон или улцерозен колит, определянето на генетичните маркери NOD2 и ATG16L1 може да се окаже полезно. Антителата срещу Saccharomyces cerevisae (ASCA), които се натрупват при болестта на Крон и автоантителата на панкретичните ацинарни клетки или бокаловидните клетки и перинуклеарните антинеутрофилни цитоплазмени антитела (рANCA), свързани с улцерозния колит, могат да бъдат установени с лабораторни тестове.

Протокол за диагностициране на лактозна непоносимост

Необходими проби:

Генетичен тест за лактозна непоносимост: 2 мл. кръв с EDTA

Времето за транспорт на кръвната проба до лабораторията не е от решаващо значение и тя може да бъде изпратена по куриер. За провеждането на генетичен тест се изисква подписан формуляр за съгласие от пациента.

Тест с обременяване с лактоза

  • Вземане на кръв на гладно за определяне на кръвната глюкоза (епруветка с цитрат/натриев флуорид)
  • Пациентът изпива 50 г. лактоза в 400 мл. вода или лактоза 3 г / кг телесно тегло
  • Следващи вземания на кръв след 30, 60, 90 и 120 мин. за определяне на нивото на глюкозата (по една епруветка с цитрат/натриев флуорид за всяка проба)

Литература

  • Imtiaz et al. (2007). Вариант T/G 13915, разположен в посока 5’ спрямо гена за лактаза (LCT), е алелът, водещ до устойчивост в производството на лактаза в градска популация от Саудитска арабия. 44(10):89.
  • Ledochowski et al. (2003). Непоносимост към лактоза. J Ernährungsmed. 5(1):7-1.
  • Mattar et al. (2012). Непоносимост към лактоза: диагностика, генетични и клинични фактори. Clin Exp Gastroenterol. 5:113–121.
  • Nilsson &Olsson (2008). Едновременно генотипизиране на три полиморфизма, свързани с непоносимост към лактоза LCT -13907C>G, LCT -13910C>T и LCT -13915T>G с технология за пиросеквениране. Clin Chem Lab Med. 46(1):80-4.
  • Tishkoff et al. (2007). Конвергентна адаптация за устойчиво производство на лактаза в Африка и Европа.Genet. 39(1):31-40.