Начало  > Медицинска информация за лекари > Непоносимост към хистамин

Непоносимост към хистамин

Клиничната картина на хистаминовата непоносимост (HIT) се характеризира с нива на хистамина, надвишаващи прага на поносимост на пациента. Състоянието е резултат от недостиг на хистамин-разграждащия ензим диамин оксидаза (DAO). Липсата на DAO може да се дължи на първични (генетични) или вторични причини.

HIT може да се прояви клинично и когато организмът е обременен с толкова много хистамин, че независимо от нормалната си активност, ензимът DAO не може да го метаболизира адекватно. Излишъкът от хистамин може да бъде с екзогенен произход (чрез прием на храна) или да се дължи на завишени нива на ендогенно произведен хистамин (възпаление, свързано с мастоцитите или алергия). Недостигът на DAO и повишените нива на хистамин могат да се установят с лабораторни тестове. Освен това може да се използва генетичен тест за разграничаване на първичния от вторичния недостиг на DAO.

Хистаминът е основният медиатор на алергичните и псевдоалергичните реакции

Хистаминът е биогенен амин, който се натрупва в мастоцитите и се отделя при активирането им. Като вазоактивен медиатор той играе доминираща роля при алергични състояния като алергичен ринит (сенна хрема), алергична бронхиална астма и уртикария. Хистаминът е свързан и с така наречените псевдоалергии към лекарства, хранителни добавки и други вещества. Освен че се отделя от мастоцитите при алергични процеси, той навлиза в организма с прием на храна.

Диамин оксидазата (DAO) е ключовият ензим, отговорен за разграждането на хистамина.

DAO разгражда ензимно извънклетъчния (свободния) хистамин, независимо дали той произхожда от алергично индуцирани процеси в организма или е бил приет с храна. Хистаминът се разпада до имидазол ацеталдехид, който, след метилиране до метилхистамин, се изхвърля посредством бъбреците. Активността на DAO определя скоростта на разграждане на хистамина. Ако тя е инхибирана, хистаминът се натрупва в кръвта. Вторият хистамин-разграждащ ензим, хистамин N-метилтрансфераза (HNMT), разгражда само вътреклетъчния хистамин и е от второстепенно значение за HIT.

Симптомите на хистаминовата непоносимост (HIT) варират

Хистаминовите рецептори се срещат почти навсякъде в системите на организма и симптомите на HIT са най-различни. Основните прояви включват зачервяване, диария, гадене, главоболие, горещи вълни и затруднено дишане. Възможна е поява на екзема, ринит, пристъпи на уртикария, високо кръвно налягане, колит, астма и общо неразположение. Обикновено симптомите са по-остри при съпътстваща IgE-медиирана алергия от 1-ви тип към различни вещества, включително полен, плесени, храна или насекомни токсини.

Фигура: Съществуват четири типа хистаминови рецептори. Те се намират в почти всички органни системи. Съответно симптомите на HIT са изключително разнообразни.

Хистаминовата непоносимост може да “имитира” непоносимост към храни

Хистаминът присъства в храната, където се получава предимно в процесите на зреене и ферментация. Бактериалните ензими (декарбоксилази) превръщат хистидина в храната в хистамин. Това означава, че колкото по-дълго се съхраняват хранителните продукти, толкова повече хистамин има в тях. Хистаминът е устойчив на топлина и не може да бъде унищожен с обичайните методи за обработка на храна като замразяване или нагряване. Тъй като образуването му се дължи на бактерии, той присъства в големи количества в микробно произведени или ферментирали храни (сирене, кисело зеле, вино), както и в храни, богати на белтъци, като месото и рибата. При инхибиране на активността на DAO капацитетът за разграждане на хистамин е значително намален. Ето защо консумацията на храни с високи нива на хистамин може да доведе до споменатите по-горе реакции на непоносимост.

Активността на DAO и концентрацията на хистамин в кръвта могат да бъдат измерени.

DAO е стабилен и се отделя непрекъснато в кръвния ток. Активността му в серума е в пряка зависимост от капацитета за разграждане на хистамин на организма. Затова ензимът е подходящ маркер за диагностициране на HIT и свързаните с непоносимостта заболявания.

HIT може да се развие ако хистаминът, погълнат с храната или освободен при алергична реакция, не се разгражда достатъчно ефективно заради недостиг на DAO. Хистаминовата непоносимост може да се изяви клинично и при излишък на хистамин, който “надмогва” нормалната активност на DAO. Алергичните състояния като сенна хрема или чувствителност към плесени и други алергени са допълнителни предпоставки за отделяне на хистамин и могат да имат кумулативен ефект, заедно с хистамина, приет с храната. За да се определи дали индивидуалната граница на поносимост е премината, активността на DAO трябва винаги да се анализира заедно с общата концентрация на хистамин в кръвта.

Ензимът хистамин N-метилтрансфераза (HNMT) няма значение

Освен с окислително дезаминиране от диамин оксидаза (DAO), хистаминът може да бъде разграден от втори механизъм в тялото, а именно чрез метилиране на пръстена от N-метилтрансфераза (HNMT). DAO е секреторен белтък, отговорен за разграждането на извънклетъчния хистамин, докато HNMT се намира само във вътрешността на клетките, основно в черния дроб. Съответно само DAO играе основна роля за разграждането на хистамина, приет с храната.

Генетичният тест може да разграничи първичния от вторичния недостиг на DAО.

За да се избегнат ненужни ограничения на храненето в дългосрочен план при съществуващ недостиг на DAO, трябва да бъде установено дали недостигът е първичен (генетичен) или вторичен, защото резултатът носи последствия за терапията.

При първичния недостиг на DAO някои варианти на последователности (полиморфизми) в гена, кодиращ ензима, водят до значително намалена ензимна активност. Тези генетични варианти могат да бъдат установени с лабораторни тестове. Генетичният тест се назначава предимно на пациенти с потвърдена ниска активност на DAO и свързани с нея клинични симптоми за поставяне на диференциална диагноза между първична (генетична) и вторична (обикновено обратима) форма на хистаминова непоносимост.

Възпалителните и дегенеративните заболявания на червата са честа причина за временен вторичен недостиг на DAO, тъй като повече от 90% от ензима се произвежда в чревния епител. Инхибирането на активността на DAO като резултат от действието на лекарства, алкохол или токсини също се приема за вторична форма на HIT. Познатите „инхибитори на DAO” са изброени по-долу. За съжаление, много нови лекарства не са изпитани в това отношение. Недостигът на мед е друга възможна причина за намалена активност на DAO, тъй като медта е централен атом в молекулата на ензима и е основна за функцията му.

Ацетилцистеин

Цефотиам

Добутамин

Пентамидин

Алкурониум

Цефуроксим

Изониазид

Петидин

Алпренолол

Хлорохин

Метамизол

Прилокаин

Амброксол

Циметидин

Метоклопрамид  

Пропафенон  

Амилорид

Клавуланова к-на

Метронидазол

Тиопентал

Аминофилин 

Циклофосфамид   

Морфин

Тиамин

Амитриптилин

Дихидралазин

Панкурониум

Верапамил

Таблица: Избрани лекарства, инхибиращи DAO

Терапевтични последствия от ниска активност на DAO

При установяване на намалена активност на DAO или завишени нива на хистамин трябва да се избягват храни с високо съдържание на хистамин. При вторична форма на HIT, т.е. намалена активност на DAО при наличие на нормални гени, причината трябва да се проучи (Хронично възпалително заболяване на червата? Недостиг на мед? Прием на лекарства или честа консумация на алкохол?). За разлика от първичната форма, вторичната непоносимост към хистамин обикновено е обратима. Медта е основна за функцията на DAO и нивата й трябва да се следят при пациенти с ниска активност на ензима, за да се избегне допълнително намаляване на ензимната активност в следствие от недостиг на мед. В същото време трябва да се проверяват нивата на цинка, тъй като той възпрепятства абсорбцията на мед от червата.

Симптоматичното лечение с изписване на антагонисти на рецептора Н1 трябва да е само временна мярка.

Материал за изследване

 1. Определяне на активността на DAO: 2 мл. серум

Използваният лабораторен тест установява активността на ензима DAO. Тестът с ELISA, провеждан в някои лаборатории, измерва само концентрацията на DAO и не е подходящ за потвърждаване на вторична форма на HIT.

 2. Общ хистамин в кръвта: 10 мл. кръв с хепарин

И двете проби се съхраняват на стайна температура и се изпращат по куриер до 24 часа с експресна услуга.

Генетичен тест за DAО: 2 мл. кръв с EDTA

Времето за транспорт на кръвната проба до лабораторията не е от решаващо значение и тя може да бъде изпратена по всеки куриер. За провеждането на генетичен тест се изисква подписан формуляр за съгласие от пациента.

Литература

  • Maintz L., Novak N: Die verschiedenen Gesichter der Histaminintoleranz, Deutsches Ärzteblatt 2006; 103/51: 3477-3483
  • MusiK E. et al. Определяне на активността на диамин оксидаза в серум като диагностичен тест за хистаминова непоносимост. Wien Klin Wochenschr (2013) 125:239–243