Псевдоалергии

Непоносимост към хранителни добавки

Хранителните добавки биват оцветители, консерванти, антиоксиданти, желиращи агенти и сгъстители, овкусители и подсладители. При индивидуална свръхчувствителност някои от тези „Е” вещества или техни заместители могат да предизвикат псевдоалергични реакции и, в редки случаи, дори реакции от първи (бърз) тип. Поради все по-широката им употреба в хранителната промишленост и нарастващия брой одобрени добавки честотата на нежеланите реакции се увеличава.

Патогенеза и симптоми

В 98% от случаите реакциите са псевдоалергични. Клиничната картина на този тип реакция на непоносимост наподобява IgE-медиирана алергична реакция от бърз тип, но IgE не участва в процеса. Активацията на мастоцитите настъпва не заради свързване на IgE с алерген, а посредством пряко взаимодействие на веществото с активационната им каскада.

Могат да се наблюдават следните клинични симптоми:

  • Уртикария (често съпътствана от едем на Квинке)
  • Ринит
  • Назална полипоза
  • Обструкция на дихателните пътища
  • Стомашно-чревни симптоми
  • Реакции на кръвоносната система
  • Мигрена
  • Екзема

Определянето на непоносимост към хранителни добавки се извършва с помощта на теста за базофилна дегранулация (BDT).

Тъй като IgE не предизвиква процеса, определянето му не е необходимо. Кожният тест с убождане (прик тест) също не е приложим. Тестът за базофилна дегранулация (BDT) е съвременна процедура за детекция in vitro. Той е известен и като тест за базофилна активация или CAST тест.

При този тест базофилните гранулоцити в кръвта на пациента се концентрират и стимулират с хранителните добавки в лабораторни условия. След стимулацията се измерват левкотриените LTC4, LTD4 и LTE4 в супернатантата. Повишената секреция в сравнение с нестимулираната контролна група показва сенсибилизация на пациента. Според съвременните алергологични ръководства диагнозата трябва да бъде потвърдена с провокационен тест.

При съмнение за непоносимост към хранителни добавки препоръчваме тест с 18-те вещества, изброени по-долу, в четири групови скрининга:

Оцветители в храните смес I

  • Амарант (E123)
  • Азорубин (E122)
  • Хинолиново жълто (E104)
  • Кохинилово червено А (E124)
  • Оранжево-жълто (E110)

Оцветители в храните смес II

  • Еритрозин (E127)
  • Синьо патентовано V (E131)
  • Индиго кармин (E132)
  • Брилянтно черно (E151)

Хранителни добавки I

  • Тартразин (E102)
  • Натриев бензоат (E211)
  • Натриев нитрит (E250)
  • Натриев салицилат
  • Калиев метабисулфит (E224)

Хранителни добавки II

  • Железен оксид (E172)
  • Бензоева киселина (210)
  • Мононатриев глутамат (E621)
  • Пропил-р-хидроксибензоат (E216)

При положителен резултат от груповия скрининг веществата могат да бъдат изпитани по отделно. В такъв случай е нужна нова кръвна проба!

Ако съществуват съмнения за конкретно вещество, първо може да се проведе индивидуален тест (напр. глутамат при съмнения за синдром на китайския ресторант).

Резултат от изследване: Пациентът е реагирал със зачервяване и обща уртикария при посещение в ресторант. Анализът на отделните вещества от положителния скрининг тест показа сенсибилизация към индиго кармин (Е 132), който се използва като оцветител в безалкохолни напитки, ликьори, сладкарски изделия, паста, сладолед и таблетки със захарно покритие.

Материал за изследване


BDT за хранителни добавки:

4 мл. прясна кръв с EDTA или хепарин
Кръвта трябва да се съхранява на място, където не е студено, и да стигне до лабораторията в рамките на 24 часа. Трябва да се ползват експресни куриерски услуги.

Литература

  • Ballmer-Weber BK et al. Прогностичен потенциал на теста с отделяне на сулфидолевкотриени при орален алергичен синдром спрямо целина, лешник и морков. J Investig Allergol Clin Immunol. 2008;18:93-99.
  • Sabato V et al. Човешките базофили: уникален биологичен инструмент за установяване на алергенност на храни. J Investig Allergol Clin Immunol. 2011;21:179-184.
  • de Weck AL et. Al. Тест за клетъчна стимулация с алерген (CAST) 2003, a review. J Investig Allergol Clin Immunol. 2004;14:253-273.