Начало  > Медицинска информация за лекари > Синдром на пропускливите черва

Синдром на пропускливите черва

Пропускливи черва – следствие и причина за непоносимост към храни

Чревният епител е изложен всекидневно не само на компонентите на храните, а и на бактерии с потенциал за активиране на имунната система, дрожди, плесени и редица токсични вещества. Последните включват хранителни добавки, метали от храната или от зъбни протези и други чужди вещества, приети през устата. Имунната система, свързана с червото, и сложният биофилм (микробиом) гарантират нормалната функция на граничния слой (целостта на лигавицата).

При нарушаване на чревната бариера (пропускливи черва) изброените фактори, стимулиращи имунната функция, проникват все по-лесно в граничните слоеве на лигавицата. За имунната система, свързана с червото, засиленият контакт с чужди вещества също води до намален капацитет за поносимост.  Освен нарастващата степен на проникване на алергени (напр. елементи на храната, хранителни добавки, метали), други последствия са колонизацията на червото с несвойствени микроби и възпалителните промени на чревната лигавица. Тя се превръща както в област на инфекция (влошаваща синдрома на пропускливото черво), така и в източник на системно възпаление.

Явленията, свързани с пропускливи черва, включват:

  • Влошаване на непоносимостта към храни заради пропускливостта на червата;
  • Нарушаване на абсорбцията на смилаеми хранителни компоненти и други използваеми хранителни вещества като микроелементи и витамини;
  • Засилена колонизация с несвойствени бактерии и развитие на Candida и плесени в следствие на спад в имунокомпетентността на чревната лигавица.

Зонулин – маркер за чревна пропускливост

Епителните клетки на чревната лигавица са свързани с тесни ивици (наречени „плътни връзки”). Плътните връзки запълват пространствата между клетките и осигуряват чревна бариера. Те се регулират от белтъка зонулин. При стимулация на чревната лигавицата се отделя зонулин, който води до отварянето на вътрешните епителни канали. Според проучванията завишените нива на зонулин са в пряка зависимост от повишената чревна пропускливост. Анализът на нивата на зонулин в серума при наличие на подробни сравнителни данни позволява определянето на чревната пропускливост, без да е необходимо тя да се провокира (напр. коефициент лактоза/манитол).

 

Непоносимостта към различни храни често е вторичен резултат от хроничен възпалителен процес в червото. Настъпилите в него промени усложняват синдрома на пропускливото черво и през бариерата могат да преминават по-големи количества имуногенни (несмлени) хранителни компоненти. Това води до клинична проява на съществуващата сенсибилизация (хранителна алергия). В същото време допълнителните срещи с хранителни алергени увеличават вероятността от сенсибилизация. Чревният епител е мястото на синтез на ензими като диамин оксидазата (DAO) и лактазата. Ето защо морфологичните промени в чревната лигавица, предизвикани от възпаление, водят до намален синтез на тези основни ензими. Съответно вторичният недостиг на DAO (вторична непоносимост към хистамин) или лактаза (вторична непоносимост към лактоза) често е резултат от хронично възпаление на червата.

Определянето на зонулините се използва за установяване на статуса в случай на „пропускливи черва” и позволява проследяване на лечението. Така например при пациенти с цьолиакия нивата на зонулина намаляват успоредно с параметрите на възпалението при спазване на строга безглутенова диета.

Материал

Зонулин: 2 мл серум

Дисфункция на абсорбцията като следствие от пропускливи черва

Нарушаването на целостта на червата в следствие на непоносимост към храни и/или възпаление, например, води до невъзможност за адекватно смилане и абсорбиране на компонентите на храната. Това често причинява симптоми на недостиг в организма, в повечето случаи на минерали и витамини.

Установете недостига и избягвайте предозиране

Като кофактори на много ензими, основните микроелементи като цинк, селен, мед, магнезий, манган, кобалт и хром играят основна роля в различни метаболитни процеси. Латентият недостиг може да бъде свързан с леки изменения в някои физиологични процеси – намалени когнитивни способности, засилена предразположеност към инфекция или хронични възпалителни явления, напр. на кожата или лигавиците.

Тестът за наличие на минерали и микроелементи е от основно значение, особено при пациенти със заболявания на стомашно-чревния тракт, за своевременно установяване на вероятен недостиг и осигуряване на специфични заместители. В същото време, що се отнася до заместителите, определянето на нивата в пълна кръв спомага за предотвратяване на предозиране.

Анализът на минералите позволява оценка на баланса на микроелементите

Анализът на минералите в лизирана с хепарин кръв или пълна кръв с етилендиамин тетраоцетна киселина (EDTA) (съответно наричан анализ на минералите в пълна кръв) установява както металите, свързани с клетките, така и свободните метали в серума и позволява оптимална оценка на баланса на микроелементи. Предимството в сравнение с определянето на металите в центрофугирана пълна кръв (серум) е очевидно, особено за установяване на микроелементите, които са предимно вътреклетъчни. Те включват цинк и магнезий.

Материал

Анализът се провежда с мас спектрометър с индуктивно свързана плазма (ICP-MS).

Минерален профил

Материал

Съдържание

"голям"

Кръв, лизирана с хепарин

Магнезий, селен, цинк, калций, калий, фосфор, хром, мед, манган, молибден, олово, кадмий, никел

 

Литература

  • Lammers KM et al. Глиадинът индуцира повишаване на чревната пропускливост и отделяне на зонулин посредством свързване с хемокиновия рецептор CXCR3. Gastroenterology. 2008;135:194-204.
  • Sapone A et al. Засилената регулация на зонулина е свързана с увеличена пропускливост на червата при пациенти с диабет тип 1 и роднините им. Diabetes. 2006;55:1443-1449.
  • Wang W et al. Човешкият зонулин – потенциален модулатор на чревните плътни връзки. J Cell Sci. 2000;24:4435-4440.