Начало  > Медицинска информация за пациенти > Безплодие на двойката

Безплодие на двойката

Безплодието се дефинира като невъзможността на една двойка да зачене дете  след 12 месеца редовни  и незащитени полови отношения. Според това определение 15% от двойките на репродуктивна възраст са безплодни.

Определението на безплодието е ограничаващо, тъй като се отнася за  опреден период от време, 12 месеца, но около 90% от двойките зачеват дете след първата година съжителство, като е възможно спонтанно зачеване и през следващите години, въпреки че  процентът на плодовитостта спада с всяка изминала година.

Появата на живот е чудо, докато непоявата на потомък представлява проблем за двойката.  Неуспешното зачеване поражда редица социално-емоционални проблеми, чувство на вина, безполезност, социално изолация, които водят до спад в социално-професионалните резултати и до появата на напрежение в двойката. Статистиката сочи, че при 40% от безплодните двойки етилогичният фактор се дължи на жените, 40% се дължи на мъжете и останалите 20% са комбинация от женския и мъжкия фактор.

Когато практикуващият лекар срещне случай на безплодие, трябва да изследва и двамата партньора. Трябва да следва “златното правило” и нищо не трябва да бъде изпуснато. Изследването на безплодието изисква много часове работа в екип, от който са част: общопрактикуващия лекар, ендокринолог, генеколог, уролог, лекар интернист и лабораторен лекар, като всички те допринасят за уточняване на диагнозата и за начина на водене на лечението.

При оценяване на безплодната двойка трябва да се вземат предвид всички етапи от процеса на зачеване:  овулация, преминаване на яйцеклетката през тръбите, образуване и жизненост на сперматозоидите, своевременното им освобождаване във влагалището,  оплождане и маточна възприемчивост за имплантиране.

Обикновено първото изследване, което се извършва в случай на безплодие е спермограмата. Тя е сравнително обикновено изследване, не е скъпо, неинвазивно и резултатът му се получава за кратко време. С помощта на спермограмата от самото начало се уточнява репродуктивната способност на мъжа, изразена в броя на сперматозоидите, тяхната морфология и мобилност. Ако тези резултати са в нормални граници, следващите изследвания (които са повече на брой, по-сложни са и изискват много повече работа) ще бъдат насочени към женския фактор от двойката. Ако обаче спермограмата не е нормална, следват редица изследвания, чиято цел е да открият причината за измененията в спермограмата. За тази цел е необходима консултацията на уролог и/или ендокринолог. Извършват се хормонални дозирания: Тестостерон, Свободен тестостерон, SHBG (глобулин свързващ половите хормони), FSH, LH, Пролактин, тироидни хормони, кортикосупраренални и др., в зависимост от препоръките на ендокринолога. Ако се констатират техни изменения се провежда ендокринологично лечение, адаптирано към констатираното хормонално смущение. Ако хормоналните изследвания са нормални, е необходима комплексна консултация от уролог, която да изключи евентуалните вродени или придобити запушвания на семенните канали,  засягане на простатата (инфекции/възпаления), евентуално варикоцеле или анатомични дефекти на пениса. Ако при консултацията с уролог не се открие причината, следва да се извършат други параклинични изследвания като:  имунологични тестове, посткоидален тест, дозиране на антитела антисперматозоиди  и евентуално биопсия на тестисите. Лечението на мъжкото безплодие е адресирано предимно към етилогичния агент, причината за безплодието (ако може да бъде открита), заедно с лечението на партньорката (ако се налага).

Добри резултати се постигат в следните случаи: ендокринни заболявания, извън тестисите, варикоцеле, ретроградна еякулация, анатомични дефекти на пениса. В други случаи се  използва оплождане ин витро, изкуствено осеменяване с донор, трансфер на интратубуларни гамети или осиновяване. Паралелно с изследването на мъжкото безплодие се налага и тестване на евентуално женско безплодие, което може да има повече причини. Може да се започне с един обикновен тест: ендовагинална термометризация, ориентировъчен тест, който показва наличието на овулация. Може да се извършат хормонални изследвания в различни етапи от менструалния цикъл: естрадиол, FSH, LH, Прогестерон, SHBG, Пролактин, тестостерон, DHEA-S, 17-хидроксипрогестерон, тироидни хормони, кортикосупраренални хормони и др., в зависимост от препоръките на лекаря ендокринолог и гинеколог. Паралелно може да се извършат тестове за оценка на проходимостта на маточните тръби, физиологичното състояние на шийката на матката и ендометриума (важно е да се изключи ендометриозата). В много от случаите е важно изследването на цервикалния скрет, на цито-вагиналната намазка, ехография на гениталната област,  хистеросалпингография, ендометриална биопсия, лапароскопия. Ако след всички тези комплексни изследвания не може да се определи причината за безплодието, се извършват и имунологични изследвания, най-вече дозиране на антителата антисперматозоиди.

По отношение на женското безплодие, лечението може да включва както терапия на причината, така и други мерки като: индуктори на овулация, изкуствено осеменяване, оплождане ин витро, ембриотрансфер и др.

Изборът на адекватната терапия зависи от много фактори, съответстващи  на нуждите на безплодната двойка. Тези фактори включват релативната ефикасност на терапевтичните средства, комплексността и стойността на различните варианти на лечение, възрастта на жената и личните и емоционални възможности. Освен това, терапията трябва да се разглежда секвенциално, да не изключва възможността за спонтанно зачеване и да вземе предвид отношението стойност-ползи-рискове.