Начало  > Медицинска информация за пациенти > Какви лабораторни изследвания трябва да си направите преди да решите да имате дете ?

Какви лабораторни изследвания трябва да си направите преди да решите да имате дете ?

Напоследък все повече се обсъжда семейното планиране, което помага на бъдещите родители   да бъдат подготвени и да поемат отговорностите, породени от раждането на едно дете.

Извършване на правилен screening преди зачеване би трябвало да е част от този подготвителен  процес , за да бъде възможно навременното диагностициране на някои заболявания и да бъде оценена възможността от появата на някои усложнения през бременността. Освен това, извършването на някои лабораторни изследвания по време на бременността спестява на бъдещите майки излишното им безпокойство по време на бременността. 

Първо, много е важно наличието на правилната оценка на риска от вродени инфекции.

Кои са тези вродени инфекции ?

Рубеола, първична инфекция с цитомегаловирус, токсоплазмоза, сифилис са инфекции, които ако не бъдат лекувани в определени периоди от бременността представляват риск от предаването им на плода и причиняване на аборти, смърт на плода в матката или фетални малформации.

Лабораторията предоставя серологични тестове, които показват наличието на антитела насочени срещу патогенните агенти, пораждащи тези инфекции. В зависимост от вида на откритите антитела може да се прецени какъв е етапа  на инфекцията, наличието или липсата на имунитет. При Рубеолата наличието на антитела от типа IgG с отрицателни IgM антитела показва факта, че пациентката има имунитет към този вирус и не са необходими повече изследвания.  Понякога антителата от типа IgG са налични във висок титър (количество), в отсъствието на антителата от типа IgM и остават на това ниво дълго време  (имунитет с висок титър).

Добре е това да се знае предварително, защото откриването им в първото тримесечие от бременността би могло да доведе до объркване и дори до неоправдано прекъсване на бременността.

Ако антителата от типа IgG , така и антителата  IgM са отрицателни, това означава че пациентката няма имунитет към вируса на Рубеолата и трябва да избягва контакта със заразени лица, особено при епидемиите на Рубеола.

Този вид серология се прилага и при инфекциите с Toxoplasma gondii. Положителните IgG антитела с отрицателен IgM показват наличието на имунитет и не е необходимо повторение на тестовете през бременността.  Тъй като напоследък в специализираната литература са описани някои случаи на повторна инфекция, или на реактивиране на латентна инфекция, голямо внимание трябва да се обърне на наличието на антитела IgG в много висок титър или в титър, който нараства значително през 2-3 седмица. За да се открият тези редки случаи е необходимо тясно сътрудничество между лекаря акушеро-гинеколог,  паразитолога и лабораторния лекар.   Ако както IgG , така и  IgM са отрицателни, пациентката няма имунитет към Toxoplasma и трябва да бъде наблюдавана през целия период на бременността,  като се препоръчва да избягва контакт с животни и спазване на хигиенните мерки по отношение на подготовката на храната.

Инфекцията с цитомегаловирус  е по-рядко изследвана в сравнение с останалите вродени инфекции. Въпреки това, трябва да упоменем факта, че цитомегаловирусът може да причини малформации на плода, както и вируса на Рубеолата. Инфекцията с цитомегаловирус е много широко разпространена сред населението, но се доказа, че само първичната инфекция появила се по време на бременността, а не реактивирането на вече съществуваща инфекция, е рискова за плода. Поради това, ако преди зачеване пациентката има антитела от типа IgG при отсъствието на антитела от типа IgM (най-често срещаната  ситуация) няма никакъв риск  при една бъдеща бременност.

Серологията за Сифилис  (VDRL и TPHA) трябва да бъде извършена задължително преди зачеване и от двамата партньори. Много често се срещат случаи на вторичен сифилис, открити случайно при изследване за наемане на работа или на пред брачни изследвания. Treponema pallidum – етиологичният агент на сифилиса може да премине през плацентата и да зарази плода след 20-тата седмица от бременността.

Също така, серологията за HIV би трябвало да се направи за двамата партньори, разбира се с тяхно съгласие.

Гениталните инфекции с Chlamydia trachomatis са най-често срещаните болести предавани по полов път. Сред усложненията, които могат да настъпят при липсата на адекватно лечение е и спонтанния аборт. Поради това ранната диагноза преди зачеването и правилното лечение на двамата партньори предотвратява появата на тези усложнения. Понякога една хронична инфекция с Chlamydia trachomatis става причина за безплодие, за което дадена двойка търси медицинска консултация. За диагностициране на инфекциите с Chlamydia могат да послужат серологични тестове или  директно откриване на антигена в гениталните секрети. Наличието на антитела от типа IgA се свързва винаги с активна инфекция.

Сред другите изследвания, които се препоръчват преди зачеване е Пълната кръвна картина, полезна най-вече за диагностициране на анемиите (най-често на желязо-дефицитна анемия, на  бета-таласемия минор или на други хемоглобинопатии).

Определянето на кръвната група и на Rh фактора на двамата родители е много важно за оценяване рисковете от несъвместимост при бременност.

Тези лабораторни изследвания извършени преди бременност не целят да „паникьосат” бъдещите майки, а да ги информират как да предотвратят и лекуват възможни заболявания с последствия върху здравословното състояние на двойката и най-вече, върху здравето на едно бъдещо дете.