Начало  > Медицинска информация за пациенти > Паразитозите – капани при диагностиката или лечението

Паразитозите – капани при диагностиката или лечението

Паразитозите са причина за сериозната загриженост за всяка майка. Поради това си поставихме за цел да ги разгледаме и да предложим на майките информация, които считаме за полезна.

Кой е основния метод за диагностициране на една възможна паразитоза ?

Диагностицирането на паразитозите може да бъде извършено с помощта на копропаразитологично изследване, когато зрелите паразити, техни членчета (проглоти), яйца или кисти се отделят спонтанно в изпражненията. За изключване на хипотетична паразитоза са необходими поне три отрицателни изследвания на изпражненията, на интервали от по 5-7 дни между отделните изследвания.

Колко често се среща заразяване с паразити ?

В последно време се наблюдава тенденция за преувеличаване на честотата на паразитно заразяване сред населението. Проследявайки копропаразитологичните изследвания, извършени в дадена  лаборатория за един месец, се отбелязва фактът, че само 5-10 % от тях са положителни. Това може да има повече обяснения:

  • наличие на латентно време между навлизането на паразита в организма и момента, в който започва да отделя яйца, кисти или членчета (проглоти);
  • неравномерно отделяне на  яйца, ларви и кисти във фекалиите. Някои паразити, в зависимост от биологичния им цикъл, отделят яйца или кисти на интервал от 3 дни, други на 5 или 7 дни;
  • някои паразити не отделят яйца или кисти във фекалните материали  (Трихинела, Токсоплазма, причинител на хидатидните кисти и др.) или наличието на яйца във фекалиите случайно или в случай на масивно заразяване.  (Такъв е случая на Оксиурозата, при която женските екземпляри се придвижват и снасят яйцата си в зоната на аналния отвор, особено вечер и през нощта, причинявайки анален и перианален сърбеж, а след почесване яйцата достигат върху бельото или пръстите на заразеното лице);
  • не се подкрепя съмнението за чревна паразитоза.

Когато съмнението за паразитоза се лекува и особено, когато се лекува многократно без лабораторно потвърждение, може да има напълно обратен ефект, тъй като всички конвенционални антипаразитни медикаменти са хепатотоксични  (в различна степен). Така многократното и неоправдано антипаразитно лечение  (практикувано от „хиперзащитните” майки) може да причини по-тежки вреди на детето (хронични постмедикаментозни хепатити) отколкото самият паразит би му навредил. Обръщаме внимание на лицата ползващи антипаразитни средства за профилактични цели, че това не е решението. Профилактиката се състои най-вече в обучение на тази тема и хигиена. Профилактичните мерки се отнасят най-вече до източниците на инфекцията:

  • откриване и лекуване на болните лица и на носителите
  • отстраняване на възможностите за заразяване от земята, питейната вода, неизмити плодове и зеленчуци
  • паразитологичен контрол на засегнатите групи
  • хигиенизиране на средата
  • сформиране на хигиенните навици .

Какво трябва да запомним:

Проявите на паразитозите са неспецифични, общи прояви и за други заболявания. Поради това е важно населението да има предвид следните правила:

  • съмнението за паразитоза трябва да бъде потвърдено от лаборатория (многократни копропразитологични изследвания и при необходимост извършване на по-сложни изследвания: откриване на паразитни антигени и/или антипаразитни антитела);
  • лечението на паразитозите се провежда само по препоръка на лекар и е специфично за всеки отделен индивид   (особено диференцирано е при деца и възрастни, поради токсичността на медикаментите);
  • антипаразитните медикаменти не се ползват за профилактика и не трябва да се бъркат с витамините, които само можем да си изберем от аптеката;
  • ако симптомите не изчезнат след провеждане на антипаразитно лечение се посъветвайте с лекаря, който Ви е предписал лечението и не повтаряйте лечението по собствена инициатива.