Тромбофилията е многофакторно заболяване с повишено образуване на кръвни съсиреци, което може да бъде причинено от взаимодействие на генетични и придобити предразполагащи фактори. Хиперкоагулацията или повишената съсирваемост на кръвта, която причинява тромбофилията, може да бъде наследствена или придобита.
През последните години се извършва по-широко търсене на генетични полиморфизми на протромботичните гени, за да се определи относителното им въздействие върху риска от възникване на венозна или артериална тромбоза. Основната част от доказателствата са извлечени от малки, хетерогенни проучвания тип случай-контрола с регистрация на различни събития (дълбока венозна тромбоза, миокарден инфаркт или инсулт).
Тромбофилията може да се определи като повишена тенденция към тромбоза поради засилена коагулациионна активност. Традиционно тя включва няколко редки наследствени аномалии, често водещи до тромбоза в млада възраст. Наследствените дефицити на фактори, свързани с антикоагулацията, включително антитромбин, протеин С и протеин S, са първите изучени фактори, свързани с повишен риск от тромбози и по-специално с венозна тромбоза. Откритието на резистентност към активиран протеин С (APC) и последващият полиморфизъм на фактор V на гена на Leiden, отговорен за 90% от случаите, доведоха до много по-широко търсене на други протромботични генни полиморфизми.
Панелът от генетични тестове „Генетичен профил наслед-ствена тромбофилия: риск от тромбози + нарушен фолатен метаболизъм“ осигурява еднократна диагностика на най-значимите мутации, асоциирани с повишен риск от тромбози.
ИНФО Възползвайте се от 5% отстъпка само онлайн:
Изследване | Цена | Поръчай |
---|
Съдържание
Генетичен профил: риск от тромбози и нарушен фолатен метаболизъм
Тестът е генетичен, прави се веднъж в живота и съдържа откриване на мутации в 12 гена:
1 | Фактор II | Протромбин_20210_G>A |
2 | Фактор V | Leiden_1691_G>A |
3 | Фактор VII | Проконвертин_10976_G>A |
4 | Фактор XIII | 103_G>T |
5 | Фибриноген | 455_G>A |
6 | ITGA2 -интегрин | α2_ 807_C>T |
7 | B3ITG – интегрин | β3_1565_T>C |
8 | PAI-1 – Инхибитор на плазминогенния активатор | 1_675_5G>4G |
9 | MTHFR | 677_C>T |
10 | MTHFR | 1298_A>C |
11 | MTR | 2756_A>G |
12 | MTRR | 66_A>G |
Фактор V Leiden – асоциирана тромбофилия
След идентифицирането на индивиди с APC резистентност, анализът на ДНК разкри едноточкова мутация – преход от гуанин към аденин в нуклеотидна позиция 1691 в гена на фактор V, известен сега като фактор V Leiden. Тази мутация причинява заместване на аргинин с глутамин в позиция 506, което води до невъзможност на APC да разпознае основно място на разцепване на фактор V, което позволява активирането на протромбина да продължи безконтролно.
Този дефект е свързан с APC устойчивост в 90% от случаите. Алелът на фактор V Leiden присъства в около 4-5% от нормалната бяла популация, но липсва в коренното население на Азия, Африка, Америка и Австралия. Основната клинична проява на фактор V Leiden-асоциирана тромбофилия е дълбоката венозна тромбоза. Въпреки че е рисков фактор за венозна тромбоза, данните в подкрепа на ролята в артериалната тромбоза са по-малко убедителни.
Фактор II – Протромбин 20210 G>A-асоциирана тромбофилия
Една нуклеотидна промяна на глутамин в аргинин е идентифицирана на позиция 20210. Наличието на анормалния ген е свързано с повишаване на стойностите на протромбина. Разпространението на мутацията е между 1% и 4% сред общото европейско население, и 5.5% във Великобритания, но е рядко при азиатци или афроамериканци. Доказателствата сочат, че носителите на мутацията имат между три и пет пъти повишен риск от венозна тромбоза.
При това заболяване съществува повишен риск от инфаркт на миокарда, особено в комбинация с други рискови фактори като тютюнопушене. Няма данни за връзка с мозъчен инсулт.
Фактор VII – Проконвертин 10976 G>A-асоциирана тромбофилия
Фактор VII е зависим от витамин К фактор на кръвосъсирването, който се превръща в активиран фактор VII от тромбин и фактор Ха. Коагулационната активност на плазмения фактор VII (VIIc) е посочена от някои автори като независим рисков фактор за миокарден инфаркт. Единичен ген на хромозома 13 кодира фактор VII. Идентифицирани са пет генни полиморфизма, включително вмъкване на декануклеотид в позиция 323 и заместване на аргинин в позиция 353 с глутамин (R353Q), последният свързан с 20-25% по-ниски концентрации на този протеин в плазмата. Останалите три полиморфизма включват два промоторни полиморфизма в позиции 401 (G до T) и 402 (G до A) и общ полиморфизъм в хиперпроменливата област 4 на интрон 7.
Отношението на тези полиморфизми към тромбозата е несигурно. Въпреки това полиморфизмът на хипервариабилната област може да е свързан с повишен риск от инфаркт на миокарда, но не и с мозъчен инсулт.
Фибриноген – 455 G>A-асоциирана тромбофилия
Доказано е, че повишените концентрации на фибриноген са независим рисков фактор за миокарден инфаркт, периферни съдови заболявания и мозъчен инсулт. Фибриногенът е съставен от три вериги, а именно α, β и γ вериги, кодирани от различни гени, групирани в дългото рамо на хромозома 4. Идентифицирани са няколко полиморфизма, включително BclI полиморфизъм и 455G / A полиморфизъм в промоторния регион на β веригата и а-веригата 313T / A полиморфизъм. Алелът 455А е свързан с повишена концентрация на фибриноген. Връзката между полиморфизмите на фибриногена и тромбозата не е напълно изяснена. BclI полиморфизмът е свързан с повишен риск от инфаркт на миокарда. Не е открита връзка между полиморфизма BclI и инфаркта на миокарда. Полиморфизмът 455G / A не е свързан с инфаркт на миокарда, но е свързан с исхемичен инсулт. Полиморфизмът на Α веригата 313T / A няма връзка между полиморфизма и риска от инфаркт на миокарда.
ITGA2 -интегрин α2 807 C>T-асоциирана тромбофилия
След интереса към гликопротеинови IIIa полиморфизми, беше изследван генният комплекс Ia – IIa, с идентифициране на два полиморфизма върху гена Gp Ia, в позиции 807C / T и 873G / A. Тези полиморфизми влияят върху плътността на тромбоцитните рецептори. Хора, хомозиготни за алела 807C / 873G, имат ниска рецепторна плътност, докато индивидите, хомозиготни за алела 807T / 873A, имат висока рецепторна плътност, подобрявайки свързването на тромбоцитите с колагена. Съществуват значителни разлики в разпределението на алелите Gp Ia C807T сред различните расови групи.
Съществува повишен риск от миокарден инфаркт с хомозиготния генотип 807T / 873A Има съобщения за връзка на алела 807T с нефатален миокарден инфаркт. Алелът 807T е свързан с мозъчен инсулт. Не е открита връзка между алела 807T / 873A и венозната тромбоза.
PAI-1 – Инхибитор на плазминогенния активатор-1675 5G>4G-асоциирана тромбофилия
Инхибиторът на плазминогенов активатор 1 (PAI-1) инхибира тъканния плазминоген, за който е доказано, че повишената концентрация е свързана с миокарден инфаркт. Един ген в дългото рамо на хромозома 7 кодира PAI-1. Описани са три полиморфни места, включително вмъкване / делеция на един нуклеотид (4G / 5G) на промоторния регион, 3` HindIII място и повторение на CA динуклеотид в интрон 3. Полиморфизмът 4G / 5G е свързан с плазмените концентрации PAI-1. 4G алелът се свързва със значително по-високи концентрации на PAI-1, отколкото 5G алела, особено в присъствието на повишени стойности на триглицеридите. Алелът 4G е свързан с повишен риск от инфаркт на миокарда.
Метилтетрахидрофолат редуктаза (MTHFR) – 677 C>T-асоциирана тромбофилия
Съществува описана обща мутация (C677T) на MTHFR гена. Цитидинов остатък в позиция 677 на гена се заменя с тимидин. Това води до заместване на остатък от аланин с валин, което прави ензима както термолабилен, така и по-малко активен. Повишените концентрации на хомоцистеин са свързани с хомозиготния генотип, но са демонстрирани само когато стойностите на фолат в плазмата са ниски. Има неубедителни данни относно връзката на мутацията на MTHFR с венозна тромбоза.
Метилтетрахидрофолат редуктаза (MTHFR) – 1298 A>C-асоциирана тромбофилия
Друг често срещан вариант на гена е вариантът MTHFR A1298C. Този вариант на гена се среща на позиция 1298 в гена MTHFR . Това означава, че при позиция 1298 в гена MTHFR „A“ е очакваната ДНК база, а „C“ е генният вариант. Няма достатъчно доказателства, че вариантът MTHFR A1298C сам по себе си оказва значително влияние върху начина, по който организмът обработва фолата. Има ограничени изследвания по отношение на този вариант. Наличните изследвания обикновено са географски или етнически. Установено е, че A1298C полиморфизмът в гена MTHFR предразполага към сърдечно-съдов риск при Ревматоиден артрит
Метионин синтаза (MTR) – 2756 A>G – асоциирана тромбофилия
Съществува връзка между полиморфизмите в гените, които регулират реметилирането на хомоцистеин към метионин, т.е. метионин синтаза (MTR A2756G) и метионин синтаза редуктаза (MTRR A66G), и риск от дълбока венозна тромбоза (ДВТ), тъй като повишеният хомоцистеин е документиран като независим рисков фактор за дълбока венозна тромбоза.
Метионин синтаза редуктаза (MTRR) – 66 A>G- аосциирана тромбофилия
Метионин синтаза редуктазата (MTRR) е важен ензим за метаболизма на хомоцистиена (Hcy). Мутациите в гена MTRR могат да причинят промени в тяхната експресия и функция на ензима и да повлияят на нивото на Hcy в плазмата, което води до увреждане и дисфункция на съдовия ендотел и в крайна сметка до тромбоза на дълбоки вени. Понастоящем има малко съобщения за връзката между генния полиморфизъм на MTRR A66G и тромботичните заболявания. Съобщава се, че генният полиморфизъм на MTRR A66G е свързан с преждевременна коронарна болест на сърцето.
Предимства на изследване на панел от мутации, свързани с тромбофилия
В повечето случаи на база клинична картина, оплаквания на пациента или тромбози, които е преживял, не може да се вземе решение коя мутация да бъде изследвана. В тези случаи е препоръчително изследването за наследствени тромбофилии да бъде направено с панел, включващ най-значимите мутации, асоциирани с повишен риск от тромбози.
По този начин могат да бъдат установени мутации с клинично значение, да се вземат необходимите мерки и да се намали риска от възникване на тромбози, свързани с наследствена тромбофилия.
Материал за изследване
- епруветка с EDTA
Съхранение
- в хладилник на 2-8◦С
Срок на изработване
- 5 работни дни
Как се представят резултатите
- Отрицателен (не се открива мутация в търсения ген)
- Хетерозиготен генотип (мутация в единият алел)
- Хомозиготен генотип (мутация в двата алела)
ИНФО Вземи 5% отстъпка само онлайн:
Изследване Време за резултати (делнични дни) Цена Поръчай
Инфо Научи повече:
Източници:
- https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC1186984/
- https://www.tandfonline.com/doi/full/10.1080/10245332.2018.1479498
- https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/18034637/
- https://nutritionj.biomedcentral.com/articles/10.1186/1475-2891-11-2
- https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/12923861/
- https://www.healthline.com/health/mthfr-gene#testing