Сифилисът (луес) е болест, предавана по полов път с причинител Trepnoma pallidum. Заразяването става по полов път, вертикално (от майка на плод), възможно е и при кръвопреливане. Попадналите в организма бактерии бързо се разпространяват. Свързват се към клетките на съдовете, където причиняват възпалителна реакция.
Средно инкубационният период е около 21 дни.
Ако не бъде започнато своевременно лечение с антибиотик, сифилисът прогресира и може да доведе до разнообразни клинични прояви. Заболяването включва няколко стадия- първичен, вторичен, латентен (ранен и късен), третичен и конгенитален. Ако не се проведе адекватно лечение, болестта прогресира и може да доведе до развитието на тежки увреждания. Сифилисът е наричан великият имитатор, защото може да включва симптоми и признаци, които да са характерни за други болести.
Симптоми и клинично протичане
Симптомите при сифилис са разнообразни в зависимост от давността на инфекцията.
Първичен сифилис – проявява се 10-90 дни след контакт с инфектиран партньор. Наблюдават се:
- Твърд шанкър – първичната кожна проява при заразяване със сифилис. Първоначално се формира плътна надигната папула, обикновено по гениталиите. Постепенно от нея се развива неболезнена, твърда язва с плътни ръбове и гладко дъно (тъмочервено). Твърдият шанкър преминава за 3-6 седмици без белези.
- Увеличени регионални лимфни възли- най-често ингвинални, неболезнени.
Вторичен сифилис – проявява се от 6 седмици до 6 месеца след заразяване (4-8 седмици след първичния сифилис). Наблюдават се:
- Общи прояви като треска, безсилие, болки по мускулите, главоболие;
- Генерализирана лимфоаденопатия – увеличени неболезнени лимфни възли повсеместно;
Специфични прояви на вторичен сифилиса са:
- Полиморфен обрив (различни обривни единици) – несърбящ макулозен (като петънца) или папулозен (пъпчив) обрив, разпространен по торса, крайниците, а също стъпалата и дланите, с червено-кафяв или меден (бакърен) цвят. Търпи обратно развитие в рамките на 6 месеца, но може да се появи отново;
- Плоски кондиломи – подобни на брадавици на широка основа, разпространение по аногениталната зона, кожните гънки и оралната лигавица;
- Възпалено гърло – остър луетичен тонзилит;
- Окапване на косата на места.
Латентен сифилис – няма клинична симптоматика. Позитивни са тестовете за сифилис. Този период може да продължи от месеци до години и дори през целия живот на болния. Болестта може да претърпи обратно развитие, да се реактивира или да премине в третичен сифилис.
Третичен сифилис – развива се между 3 и 10 години след инфектиране. Клинично се проявява със симптоми от различни системи:
- Луетични гуми – деструктивни грануломатозни лезии с некротичен център, които имат склонност да се разязвяват (улцерират). Могат да засегнат разнообразни органи – кожа, вътрешни органи;
- Сърдечносъдови прояви – аортит, аневризма на аортата, луетичен мезоаортит, аортна дилатация;
- Невросифилис – симптомите и признаците са различни:
- Асимптоматичен невросифилис – описано засягане на централната нервна система от патогена, без да се наблюдават признаци и симптоми.
- Симптоматичен невросифилис- може да протече с клиниката на:
- остър сифилистичен менингит;
- Менинговаскуларен сифилис- със симптоми като подостър инсулт, невропатия;
- Късен (паренхимен) невросифилис включващ генерализирана пареза, деменция, психоза, когнитивен дефицит, личностни промени.
- Tabes dorsalis – увреждане на гръбначния мозък, изразяващо се в демиелинизация;
- Нарушена сетивност- предимно на долните крайници, съпроводена с остри силни болки;
Вроден сифилис
Вроден сифилис- инфекцията се предава от болна майка на плода трансплацентарно. Вроденият сифилис (наречен още конгенитален) се дели на ранен и късен.
Ранният конгенитален сифилис се проявява преди 2 годишна възраст на детето. Наблюдават се:
- хепатомегалия (уголемен черен дроб) и жълтеница;
- ринорея (секреция от носа);
- обрив по дланите и подбедриците;
- нарушение в развитието на костите.
Късният конгенитален сифилис се проявява след втората година на детето. Описват се нарушения като:
- седловиден нос;
- проминиране на челото;
- по-малка горна челюст;
- бъчвовидни зъби (Хъчинсонови зъби);
- увреждане на очите – интерстициален кератит;
- загуба на слуха от сензорен тип;
- рагади (дълбоки напуквания) около устата;
- неврологични увреждания- нарушения на черепномозъчни неври, интелектуален дефицит и хидроцефалия (по-голяма обиколка на главата, поради повишено съдържания на течности в черепа).
Какво определя изследването?
Рутинната диагностика на сифилис се основава на серологичните методи. Преките методи (микроскопия на тъмен фон, имунофлуоресценция, инокулация на животни) се извършват в специализирани лаборатории.
Имунният отговор към инфекцията включва производството на антитела към широк спектър от антигени, с включени както неспецифични антитела (антикардиолипин / реагенти), така и специфични антитела, насочени към трепонемите. Първи могат да бъдат открити специфичните антитрепонемни антитела от клас IgM още в края на втората седмица от инфекцията; докато IgG антитела срещу причинителя се появяват по-късно – през четвъртата седмица. По този начин, в началото на клиничната симптоматика при повечето пациенти се откриват IgM и IgG антитела.
Неспецифичните антитела се позитивират приблизително 4 седмици след заразяването. Титърът на неспецифични антитела и този на IgM-специфични антитела спада бързо след подходящо лечение при ранен сифилис, но IgG-специфичните антитела се запазват за неопределено време.
При трепонемните тестове се доказват специфични антитела. Такъв тест е TPHA- Treponema pallidum haemagglutination assay
TPHA – Тест за хемаглутинация на Treponema pallidum – доказване на специфични антитела
Трепонемните тестове се използват за потвърждаване на положителни скринингови тестове. Те имат по-ниска честота на фалшиво положителни резултати от реагиновите тестове. Обикновено не се препоръчват за скрининг на инфекцията, тъй като през първите 2-3 седмици от стадия на първичен сифилис имат по-ниска чувствителност от нетрепонемните тестове. Този тип антитяло персистира през целия живот и не са полезни за наблюдение на ефикасността на терапията.
Кога да направя това изследване?
TPHA –тестът се препоръчва при положителен резултат от неспецифичните нетрепонемни тестове VDRL/RPR- потвърдителен тест на положителните скрийнингови тестове.
Подготовка преди изследване:
Не е необходима специална подготовка.
Изследвана проба:
венозна кръв
Метод на изследване:
Реакция на пасивна хемаглутинация между стабилизирани и сенсибилизирани пилешки еритроцити с антигенен екстракт от Treponema pallidum (щам на Никола) и антитрепонемните антитела в серума на пациента.
Качествена и количествена реакция.
Референтни стойности
- отрицателен (-)
- съмнителен
- положителен (от + до ++++).
Интерпретация на резултатите:
Резултатът от TPHA теста трябва да се интерпретира заедно с резултатите от нетропенмните тестове, тъй като се използва като потвърдителен тест след положителни резултати от скрийнинговите тестове.
ИНФО Вземи 5% отстъпка само онлайн:
| Изследване | Време за резултати (делнични дни) | Цена | Поръчай |
|---|
ИНФО Вземи 5% отстъпка само онлайн:
| Research | Contents | Price | Order |
|---|
Инфо Научи повече:
Сифилис
Профил TORCH – Тест за инфекция по време на бременност
Източници:
https://www.synevo.ro/serologie-sifilis-vdrlrpr-si-anticorpi-treponema-pallidum/
https://www.synevo.ro/profil-serologie-sifilis/
https://www.amboss.com/us/knowledge/Syphilis
https://emedicine.medscape.com/article/229461-overview
https://www.mayoclinic.org/diseases-conditions/syphilis/symptoms-causes/syc-20351756
