Безплодието се дефинира като невъзможността на една двойка да зачене дете след 12 месеца редовни и незащитени полови отношения. Според това определение 15% от двойките на репродуктивна възраст са безплодни.
Определението на безплодието е ограничаващо, тъй като се отнася за опреден период от време, 12 месеца, но около 90% от двойките зачеват дете след първата година съжителство, като е възможно спонтанно зачеване и през следващите години, въпреки че процентът на плодовитостта спада с всяка изминала година.
Появата на живот е чудо, докато непоявата на потомък представлява проблем за двойката. Неуспешното зачеване поражда редица социално-емоционални проблеми, чувство на вина, безполезност, социално изолация, които водят до спад в социално-професионалните резултати и до появата на напрежение в двойката. Статистиката сочи, че при 40% от безплодните двойки етилогичният фактор се дължи на жените, 40% се дължи на мъжете и останалите 20% са комбинация от женския и мъжкия фактор.
ИНФО Разбери повече:
Кои са предбрачните изследвания ?
VERAgene пренатален тест
Когато практикуващият лекар срещне случай на безплодие, трябва да изследва и двамата партньора. Трябва да следва “златното правило” и нищо не трябва да бъде изпуснато. Изследването на безплодието изисква много часове работа в екип, от който са част: общопрактикуващия лекар, ендокринолог, генеколог, уролог, лекар интернист и лабораторен лекар, като всички те допринасят за уточняване на диагнозата и за начина на водене на лечението.
При оценяване на безплодната двойка трябва да се вземат предвид всички етапи от процеса на зачеване: овулация, преминаване на яйцеклетката през тръбите, образуване и жизненост на сперматозоидите, своевременното им освобождаване във влагалището, оплождане и маточна възприемчивост за имплантиране.
Обикновено първото изследване, което се извършва в случай на безплодие е спермограмата. Тя е сравнително обикновено изследване, не е скъпо, неинвазивно и резултатът му се получава за кратко време. С помощта на спермограмата от самото начало се уточнява репродуктивната способност на мъжа, изразена в броя на сперматозоидите, тяхната морфология и мобилност.
Ако тези резултати са в нормални граници, следващите изследвания (които са повече на брой, по-сложни са и изискват много повече работа) ще бъдат насочени към женския фактор от двойката. Ако обаче спермограмата не е нормална, следват редица изследвания, чиято цел е да открият причината за измененията в спермограмата. За тази цел е необходима консултацията на уролог и/или ендокринолог.
Извършват се хормонални дозирания:
Ако се констатират техни изменения се провежда ендокринологично лечение, адаптирано към констатираното хормонално смущение.
Ако хормоналните изследвания са нормални, е необходима комплексна консултация от уролог, която да изключи евентуалните вродени или придобити запушвания на семенните канали, засягане на простатата (инфекции/възпаления), евентуално варикоцеле или анатомични дефекти на пениса.
Ако при консултацията с уролог не се открие причината, следва да се извършат други параклинични изследвания като: имунологични тестове, посткоидален тест, дозиране на антитела антисперматозоиди и евентуално биопсия на тестисите. Лечението на мъжкото безплодие е адресирано предимно към етилогичния агент, причината за безплодието (ако може да бъде открита), заедно с лечението на партньорката (ако се налага).
Добри резултати се постигат в следните случаи:
- ендокринни заболявания;
- извън тестисите;
- варикоцеле;
- ретроградна еякулация;
- анатомични дефекти на пениса.
В други случаи се използва оплождане ин витро, изкуствено осеменяване с донор, трансфер на интратубуларни гамети или осиновяване.
Паралелно с изследването на мъжкото безплодие се налага и тестване на евентуално женско безплодие, което може да има повече причини. Може да се започне с един обикновен тест: ендовагинална термометризация, ориентировъчен тест, който показва наличието на овулация. Може да се извършат хормонални изследвания в различни етапи от менструалния цикъл:
кортикосупраренални хормони и др., в зависимост от препоръките на лекаря ендокринолог и гинеколог.
Паралелно може да се извършат тестове за оценка на проходимостта на маточните тръби, физиологичното състояние на шийката на матката и ендометриума (важно е да се изключи ендометриозата).
В много от случаите е важно изследването на цервикалния скрет, на цито-вагиналната намазка, ехография на гениталната област, хистеросалпингография, ендометриална биопсия, лапароскопия. Ако след всички тези комплексни изследвания не може да се определи причината за безплодието, се извършват и имунологични изследвания, най-вече дозиране на антителата антисперматозоиди.
По отношение на женското безплодие, лечението може да включва както терапия на причината, така и други мерки като: индуктори на овулация, изкуствено осеменяване, оплождане ин витро, ембриотрансфер и др.
Изборът на адекватната терапия зависи от много фактори, съответстващи на нуждите на безплодната двойка. Тези фактори включват релативната ефикасност на терапевтичните средства, комплексността и стойността на различните варианти на лечение, възрастта на жената и личните и емоционални възможности.
Освен това, терапията трябва да се разглежда секвенциално, да не изключва възможността за спонтанно зачеване и да вземе предвид отношението стойност-ползи-рискове.
