Автоимунен чернодробен блот

Автоимунните заболявания на черния дроб включват: автоимунен хепатит (АИХ), първична билиарна цироза (ПБЦ, с по-ново наименование първичен билиарен холангит) и първичен склерозиращ холангит (ПСХ).

Автоимунният хепатит е хронично възпалително заболяване с неуточнена етиология, характеризиращо се с наличието на циркулиращи автоантитела, хипергамаглобулинемия, хистологична картина с некроза на чернодробния паренхим и възпалителен клетъчен инфилтрат.

Патогенният механизъм уточнява, че на фона на генетично предразположение, намесата на определени задействащи фактори определя анормален имунен отговор, медииран от Т-лимфоцитите, което довежда до увреждане на черния дроб.

Около 40% от пациентите с тежко протичащо и нелекувано заболяване умират в рамките на 6 месеца, а оцелелите често развиват цироза  и разширени вени на хранопровода с кървене. По този начин, колкото по-рано се започне и поддържа имуносупресивната терапия, толкова повече пациентът с диагноза автоимунен хепатит има по-голяма продължителност на живота.

Автоимунният хепатит  е рядко заболяване със средна честота от 1-2 случая на 100 000 души. Въпреки че заболяването е разпространено при млади жени, може да засегне деца и възрастни от всички възрасти, както и всички етнически групи.

Появата на болестта е неусетна с умора, гадене, болки в ставите и периодична жълтеница. Диагнозата се основава на симптоми и клинични признаци, лабораторни изследвания и установяване на хистологичната възпалителна картина. Важно е да се изключат други причини за хроничен хепатит (вирусни, метаболитни, генетични или токсични) и да се изключат други автоимунни чернодробни заболявания.

Какво налага провеждането на изследването?

Изследването на профила на автоимунна болест на черния дроб (AMA-M2, M2-3E, SP100, PML, GP210, LKM-1, LC-1, SLA / LP, RO-52) се извършва при съмнение на лекуващият Ви лекар за  стартиране на автоимунно заболяване на черния Ви дроб. Изследването се използва и за оценка на степента на активност на заболявания като автоимунен хепатит, първична билиарна цироза (с по-ново наименование първичен билиарен холангит) и първичен склерозиращ холангит.

Цел на изследването

Изследването има за цел да бъде определено нивото на автоантитела срещу структури във Вашия черен дроб.

Изследването се използва за диагностика  и оценка на болестната активност на някои автоимунни заболявания като: автоимунен хепатит, първична билиарна цироза (с по-ново наименование първичен билиарен холангит) и първичен склерозиращ холангит.

Кога е необходимо да се направи това изследване?

Провеждането на изследването е препоръчително при препоръка на лекар при наличие на някои симптоми като: жълтеница, болка и тежест в дясното подребрие, слабост и отпадналост, потъмняване на урината, субфебрилна температура и други.

Подготовка преди изследване

Не е необходима предварителна подготовка на пациента преди провеждане на изследването. Резултатът от изследването не се повлиява от прием на храна, вода или други напитки.

Проба за изследване

• венозна кръв

Метод

Имуноблот. Анализът използва 9 пречистени антигени, които са фиксирани в паралелни места върху мембраната на лентата. Антигените са представени в реда на фиксиране върху лентата от:

• AMA M2: пречистен нативен антиген
• M2-3E (BPO): рекомбинантен антиген, съдържащ имуногенните домени на Е2 субединицата
• Sp100: рекомбинантен антиген
• PML: рекомбинантен антиген
• GP210: рекомбинантен антиген
• LKM1: рекомбинантен антиген
• LC-1: рекомбинантен антиген
• SLA/LP: рекомбинантен антиген
• Ro 52: рекомбинантен антиген

Референтни стойности, вариращи според възрастта:

Окончателната интерпретация на резултатите от теста се извършва с помощта на софтуер (след сканиране на лентите), който в зависимост от интензитета на сигнала дава оценка за всяка лента, както следва:

Клинично значение на отделните антитела:

AMA – диагностични и прогностични маркери за ПБЦ. Те могат да бъдат открити в 90-98% от случаите и са насочени главно срещу М2-антигена (AMA-M2). Таргетният антиген беше клониран и идентифициран като вътрешен липоилен домен на Е2 субединицата на пируват дехидрогеназен комплекс.

AMA – M2 антителата се срещат и при лупус (17-23%), синдром на Сьогрен (22%), склеродермия (8-18%) и ревматоиден артрит (10%) пациенти. По този начин, не всички положителни резултати за AMA са свързани с ПБЦ, въпреки че се смята, че тези пациенти имат по-голям риск от развитие на ПБЦ в допълнение към съществуващото им автоимунно заболяване. Документираните чувствителност / специфичност за тези антитела са 79,4% / 93,2%. 

M2-3E (BPO – branched-chain oxoacid-,  pyruvate- and  oxoglutarate  dehydrogenases) – антитела към семейството на АМА и насочени към пируват дехидрогеназен комплекс. 

ПБЦ – специфична АНА се наблюдава главно при АМА-отрицателни пациенти с ПБЦ. Те включват антитела към комплекс в ядрото, насочени към gp210 и нуклеопорин р62, и антитела към множество ядрени точки, насочени към Sp100 и PML.

Anti-gp210 антитела са ПБЦ-специфични АНА, които разпознават антиген на ядрената мембрана. Те се срещат при 10-47% от пациентите с ПБЦ.

Антителата срещу gp210 показаха специфичност от близо 100% за ПБЦ, но чувствителността е сравнително ниска – 21-47% от случаите, в зависимост от използвания тест. Рядко те могат да бъдат открити при пациенти с AIH, ревматоиден артрит, полимиозит / дерматомиозит или синдром на Sjögren, главно в случаи на припокриване. Антителата срещу gp210 се свързват и с извъчернодробни прояви, като артрит и неблагоприятен изход при ПБЦ.

Anti-Sp100 антитела се срещат при 20% от пациентите с ПБЦ. Те са насочени срещу структури в ядрата на клетките и се виждат „ядрени точки. Ядрените структури, срещу които са насочени тези антитела, съдържат нехроматинови влакна, комплекс, състоящ се от следните компоненти: sp100 антиген, PML антиген, LYSP 100, NDP55 и NDP 53.

Антителата срещу Sp100, се визуализират като множество ядрени точки, имат 95% специфичност за PBC, но отново ниска чувствителност. Рядко те могат да бъдат открити и при пациенти с АИХ, лупус (10%), прогресираща системна склероза (5%), ревматоиден артрит (3%), синдром на Sjögren (2%).

Анти-PML антителата се откриват при около 19% от пациентите с ПБЦ, често заедно с anti-sp100 антитела. Независимо от тяхната ниска чувствителност, те са силно специфични за ПБЦ, особено AMA-отрицателните пациенти. PML е протеин за потискане на трансформация и клетъчен растеж, експресиран в клетки на промиелоцитна левкемия.

Anti-LKM1 –  разпознава цитохром p450 2D6 (CYP2D6) прицелен антиген, който е микрозомален антиген в ендоплазмения ретикулум на клетките. Антителата са насочени към епитоп, разположен между аминокиселини 263-270 на CYP2D6. Експресията на този антиген върху повърхността на хепатоцитите насочва към патогенната роля на тези антитела. Те се срещат по-често при деца, като техният титър може да се използва за наблюдение на активността на заболяването и отговор на лечението.  Anti-LKM1 антителата се срещат, макар и рядко (1-2% от случаите) при пациенти с хроничен вирусен хепатит С и други.

Анти-SLA/LP антитeлата са описани през 1987 г. като насочени срещу цитозолен протеин, открит във високи концентрации в чернодробната и бъбречната тъкан. Anti-LP антителата са описани преди anti-SLA (1981 г.) от друга група изследователи. Те са насочени към  разтворим протеин от хомогенен лизат на черния дроб и панкреаса. Впоследствие е доказано, че anti-SLA и anti-LP антителата са идентични и затова се отбелязват заедно (anti SLA/LP), а целевият антиген е цитозолен протеин, който участва в биосинтезата на селен-протеин (UGA-серин-tRNA-свързан протеин). Тези антитела са силно специфични за автоимунния хепатити с честота от 10-30%.

Anti-LC1 антителата се срещат при автоимунен хепатит тип II, като се открива в 50% от анти-LKM-положителните серуми. Някои автори ги свързват с АНА и АГМА, а също и с хроничен вирус на хепатит С. Прицелният антиген се смята, че е формиминотрансфераза-циклодеаминаза, а нивата на антителата корелират с активността на заболяването.

Таблицата по-долу показва чувствителността и специфичността на различни видове автоантитела за ПБЦ:

АГМА (ASMA) – са насочени срещу структури в цитоскелета като актин, тропонин, тропомиозин, виментин (предимно срещу F-актин). Те се установяват чрез метода  индиректна имунофлуоресценция върху хистологични препарати от стомаха, бъбреците и черния дроб на гризачи, които тъкани съдържат повишени количества актин в мускулните си части. Автоантителата срещу актин са свързани с ранното начало на заболяването (с важно значение при децата), с наличието на хаплотип HLA A1-B8-DR3, с чести рецидиви дори при лечение и с индикация за трансплантация.

Анти-Ro52 антитела – наличие при голямо разнообразие от автоимунни заболявания, особено при миозит, склеродермия и автоимунни чернодробни заболявания, както и при вирусни инфекции и неопластични заболявания.

Източници:

• https://www.synevo.ro/profil-boli-hepatice-autoimune-blot-ama-m2-m2-3e-sp100-pml-gp210-lkm-1-lc-1-slalp-ro-52/
• https://www.researchgate.net/publication/324784143_Serological_differential_diagnosis_of_autoimmune_liver_diseases_by_line_blot_immunoassay_for_parallel_detection_of_nine_different_autoantibodies