Храносмилателна система

Храносмилателната система е група от органи, които са свързани морфологично и функционално в една нагъната храносмилателна тръба. Тя се простира по цялото протежение на тялото като започва от устата и завършва с ануса.

Структура

Храносмилателната система се състои от две големи части: горен и долен храносмилателен тракт, както и органи: черен дроб, панкреас.

• Горният храносмилателен тракт се състои от уста с устна кухина, устни език и съзъбие, фарингс (гълтач), хранопровод и стомах.
• Долният храносмилателен тракт се състои от дуоденум (дванадесетопръстник), тънко черво (2 части – празно черво и хълбочно черво), дебело черво (4 части – сляпо черво, апендикс, напречно черво и право черво) и анус.

Стомашно-чревният тракт започва от устата и свършва при ануса и има обща дължина около 9 метра. Най-големият орган на стомашно-чревния тракт е дебелото черво, където се абсорбират водата и солите от храната, тя се сгъстява и преминава в правото черво, където се съхранява остатъчния материал преди дефекация.

Основната част от смилането на храната протича в тънкото черво. Друг основен храносмилателен орган е стомахът, по чиято лигавица са разположени множество жлези, произвеждащи и отделящи стомашен сок. В стомашно-чревния тракт се намират множество други специализирани клетки с разнообразни функции, като вкусовите рецептори и чревните клетки.

Функция

Основната функция на храносмилателната система е процесът храносмилане.

Храносмилането е процес, при който храната се преработва до лесно усвоими хранителни вещества, които се абсорбират и се доставят чрез кръвната циркулация до всички органи и тъкани на оргамизма. Отделните части на храносмилателната система действат синхронизирано при смилането на поетата храна. По време на храносмилането се извършва механично и ензимно разграждане на поетата храна, придвижването й по хода на целия храносмилателен тракт, всмукване на полезните хранителни вещества, оформяне на непотребните остатъци и изхвърлянето им от организма.

• Храносмилане в устната кухина. В устната кухина храната механично се раздробява до по-малки частици. Тук под действието на слюнчените ензими започва химичното разграждане на въглехидратите и мазнините от храната.
• Храносмилане в стомаха. След преглъщането храната преминава през гълтача и хранопровода в стомаха. Там под въздействие на стомашния сок, който е с високо съдържание на солна киселина, храната се подлага на интензивно химично смилане. Ниското pH на стомашния сок активира ензимът пепсиноген, който се превръща в пепсин и разгражда протеините до по-къси полипептиди. Стомапните клетки произвеждат и мукус, който предпазва стомашната лигавица от агресивното действие на солната киселина на стомашния сок.
• Храносмилане в червата. Дванадесетопръстникът е началният участък от червата. В него попадат жлъчния сок и панкреатичния сок, който се активира от жлъчката. Панкреатичната амилаза разгражда въглехидратите до олигозахариди. Панкреатичните ензими трипсин и химотрипсин разграждат полипептидите до съставните им аминокиселини. Жлъчния сок емулгира мазнините от храната. Панкреатичната липаза ги разгражда. Окончателното смилане на храната се извършва в тънкото черво. Резорбцията на вода, йони, витамини, соли протича главно в тънкото и дебелото черва. Процесът на резорбция се осъществява от специализираните клетки по повърхността на чревните власинки. Голяма част от водата от хранителната каша се резорбира в тънкото и дебелото черва. Накрая в дебелото черво се формират твърди фекални маси.

Заболявания на храносмилателната система

Заболяванията на храносмилателната система се делят на няколко групи в зависимост локализацията на засегнатия орган/органи:

• Болести на хранопровода. Най-честите болести на хранопровода са:
  • Гастро-езофагеална рефлукса болест (ГЕРБ). Това е заболяване, при което много често стомашен сок попада от стомаха в хранопровода, като причинява дразнене и хронично възпаление най-често на долните му отдели
  • Ахалазия. Това състояние представлява неотваряне на долния сфинктер на хранопровода
  • Хиатална херния. Това е херния, при която горната част на стомаха се преминава през отвора на диафрагмата за хранопровода и попада в гръдната клетка.
  • Рак на хранопровода
  • Дивертикули. Дивертикулитеса малки изпъквания/издатини/ по просвета на хранопровода или на червата.
  • Инфекциозен езофагит. Представлява възпаление на хранопровода вследствие на вируси, бактерии или гъбички.
• Болести на стомаха. Най-честите болести на стомаха са:
  • Гастрит. Гастритът представлява възпаление на стомашната лигавица. Бива остър и хроничен гастрит.
  • Язва на стомаха. Язвата представлява пептичен дефект върху стомашната лигавица.
  • Рак на стомаха. Представлява злокачествена трансформация на клетки от стомашната лигавица.
• Болести на червата. Най-честите заболявания са:
  • Язва на дванадесетопръстника. Представлява пептичен язвен дефект на дуоденалната лигавица.
  • Хроничен неспецифичен ентероколит. Неспецифично хронично възпаление на лигавицата на тънкото и дебелото черва.
  • Глутенова ентеропатия (Целиакия). Целиакията е хронично възпаление на лигавицата на тънкото черво, дългащо се на непоносимост към белтъка глутен. Той се съдържа в някои зърнени храни.
  • Бактериални и вирусни инфекции на червата
  • Автоимунни заболявания на червата – болест на Крон и улцерозен колит. Болестта на Крон е автоимунно заболяване, предизвикващо хронично възпаление на лигавицата на тънкото черво, като може да засегне и други органи от храносмилателната система. Хроничният улцерозен колит е автоимунно заболяване, характеризиращо се с хронично възпаление и образуване на язви по лигавицата на дебелото черво.
  • Рак на дебелото черво. Злокачествена трансформация на клетки от лигавицата на дебелото черво.

Изследвания на храносмилателната система

• Лабораторни изследвания. Те са етап реди инструменталните изследвания. Към тях се отнасят:
  • Пълна и диференциална кръвна картина (ПКК и ДКК),
  • Възпалителни маркери скорост на утаяване на еритроцитите (СУЕ), С-реактивен протеин (CRP)
  • Биохимични изследвания – общ и директен билирубин, аланинаминострансфераза (АЛАТ), аспартатаминотрансфераза (АСАТ), гамаглутамилтранспептидаза (ГГТ), амилаза, липаза и еластаза

• Инструментални изследвания
  • Езофагогастроскопия. През устата се вкарва оптична система с фенерче. Чрез нея се оглежда структурата и целостта на лигавицата на хранопровода, стомаха и дванадесетопръстника. Това е най-рецизният метод, който позволява да се визуализират и биопсират и най-малките измения.
  • Фиброколоноскопия. През ануса се вкарва оптична система с фенерче. Чрез нея се оглежда структурата и целостта на лигавицата на правото черво, сигмоидното и дебелото черво.
• Образни изследвания
  • Ехографско изследване на коремни органи. С помощта на ултразвуков апарат се изследват формата, размерите и структурата на коремните органи.
  • Обзорна рентгенова снимка на корем. Използва се рентгенов апарат за оценка на големина, разположение и особености на коремните органи.
  • Компютър-томографско изследване (КТ). Много точен метод, чрез който се определя размера и консистенцията на коремните органи. КТ с контрастно венозно усилване е с най-висока информативна стойност.
  • ЕРЦП (ендоскопска ретроградна холагнио-панкреатография) – изследването включва въвеждането на тънка, огъваема тръба през устата до стомаха и началната част на тънките черва с последващо инжектиране на контрастна материя в каналите, през които се оттичат храносмилателните сокове на черния дроб, панкреаса и жлъчния мехур. ЕРЦП дава пълна и точна информация за състоянието на панкреаса, черния дроб и жлъчния мехур.
  • Ядрено-магнитен резонанс (ЯМР) – като допълнително изследване за оценка на формата, размерите и структурата на коремните органи.

ИНФО Разбери повече:

Храносмилане

Възпаление на червата: Болестта на Крон, улцерозният колит

Рак на стомаха

Рак на дебелото черво – неполипозен и полипозни синдроми

Източници:

• https://www.mayoclinic.org/gastrointestinal-tract/img-20007468
• https://www.medicalnewstoday.com/articles/320014
• https://www.webmd.com/digestive-disorders/default.htm