Панкреасът е жлезист орган. Разположен е в коремната кухина зад стомаха. Той е част от храносмилателната система. Има продълговата форма, наподобяваща подкова с дължина около 14 – 18 cm. Тежи около 80 – 90 g и се състои от няколко части – глава, тяло и опашка.
Функции на панкреаса
Панкреасът има ендокринна функция като произвежда инсулин и глюкагон, и екзокринна функция, произвеждайки важни ензими, които участват в храносмилането. Храносмилателните ензими се отделят от панкреаса в дванадесетопръстника заедно с жлъчния сок, който ги активира.
В тънките черва панкреасният сок продължава да разгражда храната, постъпваща от стомаха. Панкреасът също произвежда хормона инсулин и го отделя в кръвта, където той регулира нивото на глюкоза или захар в организма.
Заболявания на панкреаса
Панкреасна недостатъчност. Ако панкреасът не произвежда достатъчно храносмилателни ензими, храната няма да се смила и абсорбира правилно. Лангерхансовите острови са отговорни за регулирането на кръвната захар чрез производството и секреция на инсулин. Твърде малкото производство на инсулин ще увеличи риска от диабет и нивата на кръвната захар ще се повишат.
Панкреатит. Панкреатитът eвъзпалениена панкреаса. Може да бъде остър и хроничен. Състоянието може да доведе до възникване на вторичен диабет. Възпалението може да възникне, ако главният канал от панкреаса е блокиран от жлъчен камък или тумор. Панкреатичните сокове ще се натрупват в панкреаса, причинявайки увреждане на панкреаса.
Острият панкреатит е рядко заболяване, но се нуждае от спешна медицинска помощ. Симптомите включват: силна „дълбаеща“ болка в корема и подуване; гадене и повръщане; повишаване на температурата; мускулни болки.
Хроничният панкреатит може да се развие, ако остър панкреатит възниква многократно, което води до трайно увреждане. Най-честата причина е злоупотребата с алкохол и засяга най-вече мъже на средна възраст. Симптомите включват: постоянна болка в горната част на корема и гърба, отслабване, диария, диабет, лека жълтеница.
Ракът може да се развие в панкреаса. Точната причина често е неизвестна, но тя често е свързана с тютюнопушене или силно пиене. Други рискови фактори включват: захарен диабет, хроничен панкреатит, заболявания на черния дроб и стомашни инфекции.
Симптомите включват:
болка в горната част на корема, тъй като туморът се дразни нервите;
жълтеница, пожълтяване на кожата и очите и потъмняване на урината, тъй като ракът пречи на жлъчния канал и черния дроб, загуба на апетит;
гадене и повръщане; значителна загуба на тегло и слабост;
бледи или сиви изпражнения. Симптомите може да не се появят, докато ракът не е в напреднал стадий.
Захарен диабет тип 1 е автоимунно заболяване. То възниква, когато имунната система атакува и унищожава бета клетките в панкреаса, така че те не могат да произвеждат инсулин. Точната причина остава неизвестна, но може да се дължи на генетични и фактори на околната среда, включително вируси.
Захарен диабет тип 2 започва, когато клетките на мускулите, мазнините и черния дроб на тялото стават неспособни да реагират на отделения инсулит и да обработват глюкозата. Панкреасът реагира като произвежда допълнителен инсулин, но след време може да се претовари и увреди, поради което да не произвежда достатъчно инсулин. Организмът вече не може да контролира нивата на кръвната захар.
Възпалителни маркери – скорост на утаяване на еритроцити (СУЕ), C-реактивен протеин (CRP)
Биохимични изследвания – амилаза, липаза и еластаза, АСАТ, АЛАТ, ГГТ. Амилазата разгражда големите въглехидрати на по-малки фрагменти, които се подлагат на по-нататъшна обработка от други ензими, за да бъдат усвоени. Основната част от амилазата се произвежда в панкреаса (задстомашната жлеза) и действа в тънките черва. Наличието на малко количество амилаза в кръвта е нормално. Повишената или намалената й концентрация може да означава, че имате заболяване на панкреаса, инфекция, алкохолизъм или друго заболяване. Около 80% от пациентите с остро възпаление на панкреаса имат повишена серумна амилаза в рамките на 24 часа от поява на симптомите. Липазата е ензим, който в присъствието на жлъчни киселини разгражда мазнините. Както амилазата, така и липазата се произвеждат в панкреаса. При увреждане на панкреаса в кръвта се появяват повишени нива на липаза и амилаза.
Ехографско изследване – с помощта на ултразвуков апарат се изследва формата, размерите и структурата на панкреаса.
Обзорна рентгенова снимка на корем. Използва се рентгенов апарат за оценка на големина, разположение и особености на коремните органи.
Компютър-томографско изследване (КТ). Много точен метод, чрез който се определя размера и консистенцията на панкреаса. КТ с контрастно венозно усилване е с най-висока информативна стойност.
ЕРЦП (ендоскопска ретроградна холагнио-панкреатография) – изследването включва въвеждането на тънка, гъвкава тръба през устата до стомаха и началната част на тънките черва с последващо инжектиране на контрастна материя в каналите, през които се оттичат храносмилателните сокове на черния дроб, панкреаса и жлъчния мехур. ЕРЦП дава пълна и точна информация за състоянието на панкреаса, черния дроб и жлъчния мехур.
Ядрено-магнитен резонанс (ЯМР) – като допълнително изследване за оценка на тежестта на панкреатита и възникналите усложнения.
