Рак на бъбрека

Медицинска информация

16/08/2020

Ракът на бъбрека е злокачествен тумор, който започва да се развива, когато здравите клетки в единия или двата бъбрека се променят в злокачествени и започнат да се делят неконтролируемо. Така те образуват маса, наречена бъбречен тумор.

Съдържание

Епидемиология на рака на бъбрека

Честотата е пряко свързана с възрастта, както при всяко злокачествено заболяване. След 30-годишна възраст карциномът на бъбрека показва стабилна тенденция за прогресивно нарастване с връх в 7-мо десетилетие. Съотношението мъже : жени е 3:1.

Причини и рискови фактори за възникване на рака на бъбрека

В произхода на заболяването вземат участие наследствени фактори – предразположение на хора с кръвна група А, появата на някои наследствени заболявания: бъбречна поликистоза, далтонизъм и др. Ролята на факторите на околната среда се свежда до географските особености на отделните страни. Бъбречният карцином се среща често в: Дания, Швеция, Норвегия, Нова Зеландия и по-рядко в Китай, Япония и Индия.

В образуването на бъбречния рак се обсъждат следните по-важни причини:

Химични: Ароматни амини, тежки метали (експозиция на кадмий, оловна среда), азбест, химиотерапевтици;
Тютюнопушенето – механизмът на влияние не е ясен. Установено е, че вредните вещества в цигарения дим водят до развитието на тумори при експериментални животни;
Консумирането на аналгетици, съдържащи фенацетин;
Хормони. Бъбречният рак може да се счита за хормонозависим, изхождайки от по-високата честота при мъжете, което подкрепя установяването на хормонални рецептори в нормална бъбречна тъкан и туморна тъкан;
Вируси. Предполага се участието на Herpes simplex вируси, които са установени при болни с бъбречен карцином.

Симптоми на рака на бъбрека

Класическата триада от симптоми: поясна болка, хематурия (кръв в урината) и палпираща се туморна маса се среща при не повече от 30% от болните. Отделните симптоми от тази триада обаче се срещат при над 50% от болните.

Хематурията (кръв в урината) е най-честият симптом и се съобщава от 65% от болните. Тя е видима с просто око, безболкова и епизодично изявяваща се.
Болката е късен и непостоянен симптом, който се открива при 45-55% от болните. Тя е тъпа и се дължи на разтягане на бъбречната капсула от нарастващия тумор или от притискане на съседни органи.
Тумор в корема се наблюдава при напреднали карциноми и представлява късен клиничен симптом
Фебрилитет (повишаване на телесната температура) се среща при 20% от болните, като рядко може да е първоначалният симптом.
Десностранното варикоцеле (разширени вени на тестиса) с внезапна поява при възрастни пациенти винаги поражда съмнение на бъбречен карцином.

Симптоми, свързани с метастазирането на бъбречния карцином

Метастазите в белите дробове се проявяват със задух и кашлица, кръвохрак или болки в гърдите
Костни метастази. Класически се представят с упорити болки в гръбначния стълб, които не се влияят от болкоуспокояващи лекарства.
Патологичните фрактури на гръбначните прешлени често са първата проява на бъбречния карцином
Метастазирането в черния дроб обикновено води до нарушение в неговата функция

Превенция на рака на бъбрека

Вие можете да намалите риска за развитие на бъбречен рак си чрез:

Отказ от тютюнопушенето;
Понижаване на кръвното налягане;
Поддържане на здравословно телесно тегло;
Спазване на диета с високо съдържание на плодове и зеленчуци и ниско съдържание на мазнини.

Диагноза на рака на бъбрека

Поставянето на диагноза рак на бъбрека се извършва на няколко етапа.

Анамнеза, снета от специалист, посредством която той установява дали пациентът е предразположен към развитието на този вид рак, дали има генетични фактори. Разпитва се оплаквания и симптоми.
Лабораторни изследвания: пълна кръвна картина (ПКК), диференциална кръвна картина (ДКК), възпалителни маркери: скорост на утаяване на еритроцитите (СУЕ) и C-реактивен протеин (CRP). Биохимични изследвания: изследване на общ белтък и албумини в серума. Понижението на общия белтък е за сметка на албумините.
Инструментални изследвания. Ако има съмнение за рак се преминава към биопсия. Биопсията представлява изследване, при което се взема малка част от бъбречната тъкан с помощта на тънка игла. След това тъканта се подлага на микроскопско изследване.
Образни изследвания:

Ехография на пикочо-отделителна система. С ехографията може да се открие туморната формация, а по-късно и нейното прорастване.
Венозната урография показва липсата на контрастиране в участъка на тумора с деформация на чашките и легенчето, а в по-късните етапи и на бъбречния контур.
Компютърната томография позволява да се определи по-точно големината, обема и разположението на тумора в бъбрека и неговото разпространение в регионалните лимфни възли.

Лечение на рака на бъбрека

Основният метод за лечение е оперативният. Извършва се оперативно отстраняване на засегнатия от тумора бъбрек, както и отстраняване на регионалните лимфни възли. При по-напредналите стадии, към оперативния метод се добавят и:

Хормонотерапия, понякога с много добър резултат.
Химиотерапия. Използва се комбинация от различни химиотерапевтици.
Имуностимулация с интерферон.
Лъчетерапия. Препоръчва се преди и след операция, тъй като е установено, че бъбречният карцином е лъчечувствителен.