Антинуклеарни антитела

Обща информация

Антинуклеарните антитела принадлежат към голямо семейство автоантитела, които реагират с антигени в клетъчните ядра и играят основна роля в диагностиката на ревматичните заболявания. Изследването, извършвано в нашата лаборатория качествено открива ANA антитела, като е полезно при скрининг на следните автоимунни заболявания на съединителната тъкан (колагенози): Системен лупус еритематодес,  Прогресивна системна склероза (Склеродермия), Смесена болест на съединителната тъкан, Полимиозит/Дерматомиозит и други. Положителният резултат изисква продължаване на изследванията, като се изисква изследване на специфичните за всяко заболяване автоантитела, според съмнението на Вашият лекар.

Етиология (причини за възникване)

Етиологията на общите антинуклеарни антитела (АНА) включва множество фактори, които могат да допринесат за тяхното производство в организма. Те са част от автоимунната реакция, при която имунната система погрешно атакува собствените клетки и тъкани. Основните етиологични фактори включват:

• Генетични фактори. Наследствеността играе значителна роля в развитието на автоимунни заболявания. Някои гени са свързани с повишен риск от производство на АНА и автоимунни заболявания. Например, определени HLA (човешки левкоцитни антигени) алели са свързани с повишена чувствителност към заболявания като Лупус и Ревматоиден артрит.
• Инфекции. Инфекциозните агенти, като вируси и бактерии, могат да предизвикат имунна реакция, която води до производство на антинуклеарни антитела. Някои инфекциозни агенти могат да предизвикат кръстосана реактивност, при която имунната система атакува както патогена, така и собствените клетки на организма.
• Хормонални фактори. Хормоните могат да играят роля в развитието на автоимунни заболявания, особено при жени, които са по-често засегнати от автоимунни заболявания. Например, естрогените могат да модулират имунния отговор и да допринесат за развитието на автоимунни реакции.
• Околна среда. Фактори от околната среда, като излагане на ултравиолетова (UV) светлина, химикали и токсини, могат да предизвикат или обострят автоимунни реакции. UV светлината, например, може да увреди кожните клетки и да предизвика освобождаване на ядрени антигени, което води до производство на АНА.
• Лекарства. Някои лекарства могат да индуцират производството на антинуклеарни антитела и да предизвикат лекарствено-индуциран лупус. Примери за такива лекарства включват хидралазин, прокаинамид и някои антиепилептични лекарства.
• Имунологични фактори. Нарушения в регулацията на имунната система, като дефекти в Т-клетъчната и В-клетъчната функция, могат да доведат до нарушена толерантност към собствените антигени и производство на антинуклеарни антитела.

Видове

Антинуклеарните антитела (АНА) могат да бъдат разделени на различни видове в зависимост от специфичните ядрени компоненти, срещу които са насочени. Някои от основните видове антинуклеарни антитела включват:

1. Анти-dsDNA антитела. Антитела, насочени срещу двойноверижната ДНК. Често се свързват със системния лупус еритематозус (СЛЕ) и се използват за диагностициране и мониторинг на активността на заболяването.
2. Анти-Sm антитела. Антитела, насочени срещу ядрения антиген Smith. Тези антитела също са характерни за системния лупус еритематозус.
3. Анти-Ro/SSA и анти-La/SSB антитела. Антитела, свързани със синдрома на Sjögren, но могат да се открият и при други автоимунни заболявания като лупус.
4. Анти-Scl-70 антитела. Антитела, насочени срещу топоизомераза I и са характерни за системната склероза (склеродермия).
5. Анти-Jo-1 антитела. Антитела, насочени срещу хистидил-тРНК синтетаза и са характерни за полимиозит и дерматомиозит.
6. Анти-centromere антитела. Антитела, насочени срещу центромерните протеини и са често срещани при ограничена форма на истемна склероза (CREST синдром).
7. Анти-RNP антитела. Антитела, насочени срещу рибонуклеопротеини и са свързани с различни смесени заболявания на съединителната тъкан.
8. Анти-нуклеозомни антитела. Насочени срещу нуклеозоми и са свързани със системния лупус еритематозус.
9. Анти-Рибозомни P антитела. Тези антитела са специфични за Системен лупус и могат да се свързват с психиатрични симптоми при Лупус (Невролупус).

Всеки от тези видове антинуклеарни антитела има специфични диагностични и прогностични значения и може да се използва за идентифициране и управление на различни автоимунни заболявания.

Клинично значение

Клиничното значение на антинуклеарните антитела (АНА) е свързано с диагностицирането, мониторинга и прогнозирането на различни автоимунни заболявания. Ето някои от основните аспекти на тяхното клинично значение:

1. Диагностика на автоимунни заболявания:
   • Системен лупус еритематозус (СЛЕ). Позитивен АНА тест се среща при около 95% от пациентите със СЛЕ. Специфични антитела като анти-dsDNA и анти-Sm се използват за потвърждаване на диагнозата.
   • Синдром на Sjögren. Около 70% от пациентите са позитивни за анти-Ro/SSA и анти-La/SSB антитела.
   • Системна склероза (склеродермия). Анти-Scl-70 антитела и анти-centromere антитела са специфични за това заболяване.
   • Полимиозит и дерматомиозит. Анти-Jo-1 антитела са маркери за тези заболявания.
2. Мониторинг на вече диагностицирано заболяване:
   • Нивата на определени антинуклеарни антитела, като анти-dsDNA, могат да се използват за проследяване на активността на заболяването при пациенти със СЛЕ. Повишените нива често корелират с обостряне на заболяването.
   • Проследяването на АНА титъра може да помогне на лекарите да оценят ефективността на лечението и да направят корекции в терапията.
3. Прогностична стойност:
   • Определени АНА профили могат да предскажат хода на заболяването и вероятността от развитие на конкретни усложнения. Например, анти-Ro/SSA антителата при бременни жени с лупус увеличават риска от неонатален лупус и сърдечни блокове при новороденото.
   • Анти-центромерните антитела при пациенти със системна склероза са свързани с по-добра прогноза и по-бавно прогресиращо заболяване в сравнение с анти-Scl-70 антитела.
4. Диференциална диагноза:

АНА тестът може да помогне при диференциалната диагноза на необясними симптоми като хронична умора, ставни болки и кожни обриви, които могат да бъдат свързани с автоимунни заболявания.

Скрининг

Въпреки че АНА тестът не е подходящ за рутинен скрининг поради висока честота на фалшиво положителни резултати сред здрави индивиди, той е полезен при пациенти със съмнителни клинични симптоми на автоимунно заболяване.

Какво налага провеждането на изследването ?

Съмнение за Системен лупус еритематодес, Прогресивна системна склероза (Склеродермия), Смесена болест на съединителната тъкан, както и проследяването на болестната активност и ефекта от лечението при пациенти с вече диагностицирано заболяване. 

Цел на изследването

Откриването на антитела, насочени срещу различни структури в ядрата на клетките, което е важно както при диагностицирането на автоимунни заболявания на съединителната тъкан (Колагенози), така и при оценката на болестната активност, особено при пациенти със засягане на вътрешни органи.

Изследването се използва за определяне на концентрацията на антитела срещу различни компоненти на ядрата на клетките в кръвта на пациента, което може да има важно диагностично значение.

Кога е необходимо да се направи това изследване?

Провеждането на изследването е препоръчително при препоръка на лекар при наличие на някои симптоми като: слабост и отпадналост, субфебрилна температура, наличие на пеперудообразно зачервяване по бузите и гърба на носа, болка и отоци по ставите, афти по лигавиците, засилен косопад, засилена фоточувствителност, уплътнение на кожата на пръстите, ръцете и лицето, Феномен на Рейно – побледняване и посиняване на пръстите на ръцете и краката при излаз на студ.

Подготовка преди изследване

Не е необходима предварителна подготовка на пациентите преди провеждане на изследването. Резултатите от изследването не се повлияват от приемане на храна, вода или други напитки.

Проба за изследване

Венозна кръв

Обем на пробата

минимум 0,5 мл

Метод

Ензимно-свързан имуноанализ със засичане на флуоресценция (ФЕЯ )

Използваният реактив съдържа следните рекомбинантни човешки протеини: RNP, Ro, La, Центромер В, Scl-70, Jo-1 и пречистени естествени Sm протеини След вземането на венозна кръв за изследване Вие можете да се върнете към обичайните си дейности веднага.

Референтни стойности

Изследването на Антинуклеарни антитела е качествен скринингов тест. Резултатите се изразяват като индекс със следните референтни стойности:

• <0.7: отрицателен резултат
• 0.7-1: сива зона
• > 1: положителен резултат

Интерпретация на резултатите

Положителният резултат от изследването показва, че имате повишени нива на антителата срещу различни компоненти на ядрата на клетките Ви. Това може да е важен диагностичен критерии при съмнение за автоимунно заболяване на съединителната тъкан (колагеноза), както и за определяне на болестната активност при вече диагностицирано заболяване.

Ограничения и особености на резултатите

Наличието на антинуклеарни антитела е положителен резултат от изследването. Но това, че имате положителен резултат, не означава, че имате заболяване.  Отрицателният резултат не показва липсата на всички антинуклеарни антитела, а само тези, специфични за антигените, съдържащи се в реактивите за изследването.

Използваният реактив не съдържа двуверижна ДНК, поради което пациенти със системен лупус еритематодес, които имат само антитела, насочени срещу двуверижни ДНК, ще имат отрицателен резултат при изследването на общите антинуклеарни антитела (ANA). Поради това, при пациенти, при които се подозира наличието лупусен гломерулонефрит допълнително препоръчва количественото изследване на антителата срещу двуверижната ДНК.

Ако Вашият лекар подозира, че имате автоимунно заболяване, има вероятност да назначи редица допълнителни изследвания. Резултатът от вашето изследване на антинуклеарни антитела  е една информация, която Вашият лекар може да използва, за да помогне да определи причината за вашите признаци и симптоми.

Тъй като антинуклеарните антитела от автоимунен хепатит тип 1 могат да разпознаят различни антигенни мишени: нативна двуверижна ДНК, tRNA, SSA-Ro, малки ядрени рибонуклеопротеинови частици (snRNPs), ламинин А и С, циклин, изследването на  ANA има ниска чувствителност за това заболяване

Много хора без заболяване имат положителни ANA тестове. Възрастните хора (> 80 години) са положителни за общи Антинуклеарни антитела в 50% от случаите, но в нисък титър.

АНА Имунофлуоресценция

АНА имунофлуоресценцията (АНА ИФ) е лабораторен метод, използван за откриване и оценка на антинуклеарни антитела (АНА) в кръвния серум на пациента. Този метод се основава на използването на флуоресцентно оцветяване за визуализиране на антителата, които се свързват с ядрени антигени в клетките. Ето как се провежда процедурата и какво представлява тя:

1. Подготовка на клетъчна линия:

За теста обикновено се използват клетки от определени клетъчни линии, като например HEp-2 клетки (човешки епителоидни клетки, първоначално изолирани от ларингеален карцином), които имат добре дефинирани и разпознаваеми ядра.

2. Нанасяне на серума на пациента:

Серумът на пациента, който съдържа потенциални антинуклеарни антитела, се нанася върху фиксираните клетки на стъклените слайдове.

3. Инкубация:

След нанасянето на серума, слайдовете се инкубират, което позволява на антинуклеарните антитела да се свържат с ядрените антигени в клетките.

4. Измиване:

Несвързаните антитела се отстраняват чрез измиване с подходящ буферен разтвор.

5. Нанасяне на вторично антитяло:

Слайдовете се третират с вторично антитяло, което е насочено срещу човешките антитела и е свързано с флуоресцентен маркер (напр. флуоресцеин изотиоцианат, FITC).

6. Инкубация и измиване:

Следва нова инкубация и измиване за отстраняване на невързаното вторично антитяло.

7. Флуоресцентна микроскопия:

Слайдовете се наблюдават под флуоресцентен микроскоп. Ако антинуклеарни антитела присъстват в серума на пациента, те ще бъдат видими като флуоресцентни участъци в ядрата на клетките.

8. Интерпретация на резултатите:

Резултатите се интерпретират въз основа на интензитета на флуоресценцията и моделите на свързване. Различни модели на флуоресценция могат да показват наличието на специфични типове антинуклеарни антитела и да насочат към определени автоимунни заболявания.

Модели на флуоресценция

При АНА имунофлуоресценция се наблюдават различни модели на флуоресценция, които могат да насочат към определени видове антинуклеарни антитела и свързаните с тях автоимунни заболявания. Ето някои от основните модели на имунофлуоресценция при общите АНА:

1. Хомогенен (дифузен) модел:
   • Равномерно оцветяване на цялото ядро.
   • Свързани антитела – антитела срещу двойноверижна ДНК (dsDNA), хистони.
   • Свързани заболявания – Системен лупус еритематозус (СЛЕ).
2. Периферен (маргинален) модел:
   • Интензивно оцветяване по ръба на ядрото.
   • Свързани антитела – антитела срещу двойноверижна ДНК (dsDNA).
   • Свързани заболявания – Системен лупус еритематозус (СЛЕ).
3. Петнист модел:
   • Разпръснати, малки, петнисти флуоресцентни точки в ядрото.
   • Свързани антитела – Анти-Sm, анти-RNP, анти-SSA/Ro, анти-SSB/La.
   • Свързани заболявания – Системен лупус еритематозус (СЛЕ), синдром на Sjögren, смесени заболявания на съединителната тъкан.
4. Нуклеоларен модел:
   • Оцветяване на нуклеолите (малки, кръгли структури в ядрото).
   • Свързани антитела – анти-Scl-70, анти-PM-Scl.
   • Свързани заболявания – Системна склероза, Полимиозит.
5. Центромерен модел:
   • Дискретни точки на флуоресценция, съответстващи на центромерите на хромозомите.
   • Свързани антитела – анти-CENP-B.
   • Свързани заболявания: CREST синдром (вариант на системна склероза).
6. Ядрено-мембранен модел:
   • Оцветяване на ядрения ръб и/или ядрената мембрана.
   • Свързани антитела – антитела срещу ядрени мембранни компоненти.
   • Свързани заболявания – Автоимунен хепатит.
7. Ядрен петнист модел:
   • По-големи и по-малко на брой петна в ядрото в сравнение със петнистия модел.
   • Свързани антитела – анти-Ku, анти-Mi-2.
   • Свързани заболявания – Полимиозит, Дерматомиозит.
8. Цитоплазмен модел:
   • Оцветяване на цитоплазмата вместо ядрото.
   • Свързани антитела – анти-митохондриални антитела, анти-рибозомални P протеини.
   • Свързани заболявания – Първична билиарна цироза, системен лупус еритематозус с психиатрични прояви.

Тези модели на имунофлуоресценция предоставят ценна информация за вида на присъстващите антинуклеарни антитела и съответните автоимунни заболявания. Те са важни за диагнозата и управлението на тези заболявания, като помагат на лекарите да определят най-подходящото лечение и проследяване на пациентите.

АНА имунофлуоресценцията е основен диагностичен инструмент, използван в клиничната практика за диагностика и мониторинг на автоимунни заболявания. Тя предоставя ценна информация за наличието и типа на антинуклеарните антитела в серума на пациента.

Референции: https://rheumatology.org/patients/antinuclear-antibodies-ana

https://en.wikipedia.org/wiki/Antinuclear_antibody

https://www.mayoclinic.org/tests-procedures/ana-test/about/pac-20385204

https://www.testcatalog.org/show/NAIFA

https://www.mayoclinicproceedings.org/article/S0025-6196(11)64068-8/fulltext

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3939809/

https://www.uptodate.com/contents/antinuclear-antibodies-ana-beyond-the-basics/print