18 ноември 2024 – Европейски ден за разумна употреба на антибиотиците
Медицинска информация
Съдържание
Световна седмица за разумна употреба на антибиотиците
По традиция на 18 ноември отбелязваме Европейския ден за разумна употреба на антибиотиците или European Antibiotic Awareness Day (EAAD) – една инициатива, координирана от Европейският център за превенция и контрол на заболяванията (ECDC) под егидата на Световната здравна организация (СЗО). За 17-та поредна година този ден се организира в рамките на Световната седмица за разумна употреба на антибиотиците или World Antibiotic Awareness Week (WAAW), която се отбелязва ежегодно от 18 до 24 ноември. През 2024 г. седмицата минава под надслов „Антимикробната лекарствена резистентност е невидима, Аз не съм“ („Antimicrobial resistance is invisible, I am not”). Мотото на кампанията е „Educate. Advocate. Act now” („Образовайте. Подкрепяйте. Действайте сега“).
Какво е антимикробна резистентност?
Антимикробната лекарствена резистентност представлява огромно предизвикателство пред човечеството, засягащо пряко здравето на хората и животните. Според СЗО тя вече е глобална заплаха, допринасяща за почти 5 милиона смъртни случая. Смята се, че при този темп на нейното разпространение цифрата ще достигне 10 милиона до 2050 г., с което ще надмине смъртността от онкологични заболявания и ще струва над 100 трилиона щатски долара на световната икономика.
След началото на пандемията от COVID-19 възникнаха опасения, че тези нива на смъртност може да бъдат достигнати още през 2030 година. Това се дължи на експоненциалното нарастване на неразумната употребата на антимикробни лекарствени средства, липсата на нови ефективни антибиотични препарати и мутирането на микроорганизмите. Възникването на мултирезистентни щамове има пряко въздействие върху изхода от терапията на пациентите, развитието на коинфекции, смъртността, както и икономическите аспекти на здравеопазването.
Антимикробната резистентност (АМР) възниква, когато бактериите, вирусите, гъбичките и паразитите се променят с течение на времето и вече не реагират на лекарства, което прави инфекциите по-трудни за лечение и увеличава риска от разпространение на болестта, протичане на по-тежко заболяване и смърт. В резултат на лекарствената резистентност антибиотиците и другите антимикробни лекарства стават неефективни, а инфекциите стават все по-трудни или невъзможни за лечение.
Антимикробната лекарствена резистентност представлява огромно предизвикателство пред човечеството, като светът се намира в напрегната надпревара с нарастващата ѝ честота. Това е битка, която ежегодно изисква дългосрочна и устойчива стратегия. Това явление също оказва значително въздействие върху здравето на хората и животните, производството на храни и околната среда. Устойчивите на лекарства патогени представляват заплаха за всеки и навсякъде.
Защо антимикробната резистентност представлява опасност?
Резистентните на антимикробни средства инфекции, които изискват използването на лечение от втора и трета линия, могат да навредят на пациентите, като причинят сериозни странични ефекти като органна недостатъчност и удължаване на грижите и възстановяването, понякога с месеци. Много медицински постижения зависят от способността за борба с инфекциите с помощта на антибиотици, включително ставни протези, трансплантации на органи, терапия на карциноми и лечение на хронични заболявания като диабет, астма и ревматоиден артрит. В някои случаи инфекциите, устойчиви на антимикробни средства, нямат възможности за лечение. Ако антибиотиците и противогъбичните средства загубят своята ефективност, тогава ние губим способността да лекуваме инфекции и да контролираме тези заплахи за общественото здраве.
Антибиотиците не атакуват избирателно патогенните бактерии. Те оказват ефект върху нормалната микрофлора и могат да доведат до екологичен дисбаланс (дисбактериоза) и развитие на опортюнистични инфекции. Поради по-честия селективен натиск, бактериите от нормалната флора развиват по-бързо резистентност, която в последствие могат да предадат и на строго патогенни видове. Антибиотиците се оценяват като вещества с голям социален ефект. Предписването на антибиотик не действа само на конкретния пациент. Възникването и разпространението на резистентни бактериални щамове може да има тежки епидемиологични последици за други индивиди и обществото. Нерационалното и излишното прилагане на антибиотиците е основният фактор, способстващ за рязкото увеличение на антибиотичната резистентност.
Причини за появата на резистентност
Двете основни причини за бързото развитие, високите нива и широкото разпространение на резистентността сред бактериите са:
Нерационалното, неблагоразумно и некачествено прилагане на антибиотиците (не по показания, неправилен избор на антимикробно средство, или приложено в неадекватен терапевтичен режим), за лечение на хора и животни или директно в околната среда, което създава екологичен натиск върху микроорганизмите и допринася за появата и селекцията на резистентни микроорганизми.
Разпространението и предаването на резистентни микроорганизми между хората, между животните и хората, животните и околната среда.
В България е разпространено неадекватното приложение на антибиотици: при остри респираторни заболявания, остри инфекции на гастроинтестиналния тракт и други, чиито най-често вирусни причинители въобще не са чувствителни към наличните противобактериални антибиотици, или се касае за самоограничаващи се инфекции, изискващи общоукрепващи лечебни мерки. Масова практика е да не се извършва микробиологична диагноза и антибактериалната терапия се провежда без уточняване антибиотичната чувствителност и резистентност на причинителя (т. нар емпирична терапия), което също е предпоставка за бързото създаване и разпространение на лекарствена резистентност. Масово не се спазва нормативната уредба и антибиотици се продават без рецепти от аптечните заведения. Резултат от това е задълбочаването на порочния кръг на увеличаващата се антибиотична резистентност.
Нейното разпространение налага ефективни мерки, включително и политическа воля, координация в множество ключови сектори и реформи в здравеопазването чрез създаване на единни насоки и ръководства за разумна и правилна употреба на антибиотиците.
