Глюкозата е най-важният монозахарид в кръвта. Често наричана “кръвна захар”, тя се получава от разграждането на въглехидрати и превръщането на гликогена в глюкоза в черния дроб. Глюкозата е незаменим източник на енергия, който поддържа клетъчната активност. Разграждането на глюкозата за нуждите на метаболизма се постига чрез процеса на гликолиза.
Двата хормона, които регулират директно нивото на глюкозата в кръвта, са глюкагон и инсулин. Глюкагонът ускорява превръщането на гликоген в глюкоза и по този начин повишава кръвната захар. Инсулинът подпомага навлизането на глюкозата в клетките, стимулира образуването на гликоген и намалява нивата на кръвната захар.
Други хормони, които играят важна роля в глюкозния метаболизъм, са: адренокортикотропен хормон (АКТХ), глюкокортикоиди, адреналин, тироксин. Всички те повишават нивата на кръвната глюкоза, докато единствено инсулинът – я намалява. При недостатъчни или липсващи нива на инсулина кръвната глюкоза се увеличава значително и се развива заболяването захарен диабет.
Какво определя изследването?
Скринингът за диабет при възрастни лица без оплаквания се препоръчва при наднормено тегло или затлъстяване (BMI ≥ 25 kg/m2), независимо от навършените години, както и при тези с един или повече рискови фактори за диабет:
обездвижване;
роднини от първа степен със захарен диабет;
анамнеза за гестационен диабет или раждане на плод с голямо тегло (> 4000 g);
принадлежност към раси или етнически групи в риск (афро-американци, азиатски американци, американски индианци, латиноамериканци и др.);
кръвно налягане (≥140/90 mmHg);
ниско ниво на HDL-холестерол (<35 mg/dL) и/или повишени нива на триглицериди (> 250 mg/dL);
жени със синдром на поликистозните яйчници;
анамнеза за сърдечно-съдови заболявания;
намален глюкозен толеранс при предишни тестове;
други клинични състояния, свързани с инсулинова резистентност (напр. акантозис нигриканс).
При липса на тези критерии тестването за диабет следва да започне на 45-годишна възраст. При получаване на нормални резултати от скрининга тестът се повтаря на интервали от максимум 3 години (по-честото тестване се прави въз основа на рискови фактори).
Съществуват два основни типа диабет – тип 1 и тип 2. Имайки предвид факта, че заболеваемостта от захарен диабет тип 2 се е увеличила драстично при юношите през последното десетилетие, препоръките на Американска диабетна асоциация (ADA) през 2010 г. включват още критерии за изследване на деца без оплаквания, но с наднормено тегло, към които се добавят два от следните фактори:
фамилна анамнеза за захарен диабет тип 2 при роднини от 1-ва или 2-ра степен;
принадлежност към раси или етнически групи с повишен риск от развитие на диабет (афро-американци, азиатски американци, американски индианци, латиноамериканци и др.);
индикации за инсулинова резистентност или състояния, свързани с инсулинова резистентност (напр. акантозис нигриканс, високо кръвно налягане, дислипидемия, синдром на поликистозните яйчници);
анамнеза за диабет при майката или гестационен диабет по време на бременността.
Критериите на Американска диабетна асоциация (ADA) за диагностициране на диабета включват:
Субективни симптоми (полиурия, полидипсия, необяснима загуба на тегло), плюс „случайна“ стойност на глюкоза > 200 mg/dL (> = 11,1 mmol/L) или
Нива на кръвната захар на гладно > = 126 mg/dL (> = 6,99 mmol/L) или
Ниво на кръвна захар >= 200 mg/dL на 2-рия час след прием на 75 g глюкоза (в рамките на теста за орален глюкозен толеранс)1 .
При отсъствие на хипергликемия с тежка метаболитна декомпенсация вторият и третият критерий трябва да се потвърдят чрез повторение на теста в различни дни.
Към това се добавя неотдавнашната препоръка на ADA (2010 г.) за включване на гликирания хемоглобин (HbA1c) в диагностицирането на диабет (при долна гранична стойност от 6,5%). Тестът трябва да се извърши с помощта на стандартизиран метод DCCT: Diabetes Control and Complications Trial si certificata NGSP: National Glycohemoglobin Standardization Program.
Диагностичните критерии за диабет се прилагат, както за възрастни, така и за деца1;7.
Препоръки за определяне на серумната/плазмената глюкоза
скрининг, диагностика и мониторинг на захарния диабет;
диагностициране на хипогликемия.
Подготовка за изследване на кръвна захар
На гладно (след поне 8 часа въздържание от всякакъв калориен прием)
Без специална подготовка – пробата се взема 2 часа след хранене;
Без специална подготовка – пациентът посочва колко време е изминало от последното хранене;
Виж препоръките, дадени в теста за орален глюкозен толеранс.
