Щитовидната жлеза е една от най-важните ендокринни жлези в човешкия организъм. Тя се намира в предната част на шията, има формата на пеперуда и произвежда два хормона – тироксин (Т4) и трийодтиронин (Т3). Те регулират редица метаболитни процеси в тялото и оказват влияние върху нервната система, теглото и телесната температура. Понякога щитовидната жлеза синтезира твърде много хормони – състояние на хиперфункция (хипертиреоидизъм) или твърде малко – хипофункция (хипотиреоидизъм).
Значение на Щитовидната жлеза по време на бременността
Някои жени имат разстройство на функциите на щитовидната жлеза още преди бременността, докато други могат да развият такива за първи път по време на бременност или скоро след раждането.
Хормоните на щитовидната жлеза са от решаващо значение за нормалното развитие на мозъка и нервната система на вашето бебе. През първия триместър – първите 3 месеца от бременността – бебето получава щитовидни хормони чрез плацентата. През 12-та гестационна седмица щитовидната жлеза на бебето започва да работи самостоятелно, но едва през 18 до 20 седмица от бременността тя успява да произведе достатъчно количество хормони. Ако нивото на тиреоидните хормони на майката е по-ниско от нормалното, притокът на хормони към плода е намален и той се развива в условията на хормонален дефицит.
Понякога проблемите с щитовидната жлеза се диагностицират трудно по време на бременност, тъй като някои от хормоните на бременността водят и до по-високи нива на щитовидни хормони. Затова вашият лекар може да препоръча допълнителни изследвания, ако имате анамнеза за нарушена функция на щитовидната жлеза в миналото или оперативно лечение на щитовидната жлеза, както и при възраст над 30 години, наличие на автоимунни заболявания, анамнеза за предишни аборти или безплодие, симптоми на хипо- или хиперфункция. Изследванията, с които се оценява функцията на щитовидната жлеза включват: тиреостимулиращ хормон – TSH, T4 и Т3, както и антитела като анти-ТРО и анти-Тg.
Някои от симптомите на хипертиреоидизма могат да имитират симптомите на нормална бременност, включително по-бърз сърдечен ритъм, непоносимост към топлина и умора. Други признаци обаче могат по-конкретно да насочат към проблеми с щитовидната жлеза:
бърз и нередовен пулс
силно гадене или повръщане
треперещи ръце
проблеми със съня
необяснима загуба на тегло или липса на нормално наддаване на тегло при бременност
Хиперфункцията на щитовидната жлеза по време на бременност най-често се дължи на преходен гестационен хипертиреоидизъм (1–3% от бременните). При него липсват лабораторни маркери за автоимунно заболяване и не се изисква лечение с антитиреоидни медикаменти.
Втората по честота причина за хипертиреоидизъм е болестта на Graves – автоимунно заболяване, при което имунната система произвежда антитела (тиреостимулиращ имуноглобулин – TSI), които водят до увеличен синтез на щитовидни хормони. Това заболяване може да се прояви за първи път по време на бременност.
Ако сте били диагностицирани с болестта на Graves преди забременяването, вашият лекар най-вероятно ще проследява функцията на щитовидната ви жлеза месечно през цялата бременност. Той може да предпише антитиреоидни лекарства, които да намалят синтеза на щитовидни хормони и да предпазят бебето от увреждания.
Нелекуваният хипертиреоидизъм може да доведе до спонтанен аборт, преждевременно раждане, ниско тегло при раждане, прееклампсия – опасно покачване на кръвното налягане в късна бременност, както и тиреотоксична буря – внезапно, силно влошаване на симптомите.
При новородени с хиперактивна щитовидна жлеза могат да се наблюдават бърз сърдечен ритъм с риск от сърдечна недостатъчност, лошо наддаване на тегло и раздразнителност. Затова проследяването на бременността и на новороденото са от огромно значение.
По-често наблюдавана по време на бременност е понижената функционална активност на щитовидна жлеза. Симптомите често са еднакви както за бременни жени, така и за другите пациенти с хипотиреоидизъм. Те включват:
изключителна умора
непоносимост към студ
мускулни крампи
тежък запек
проблеми с паметта или концентрацията
Повечето случаи на хипотиреоидизъм при бременност са леки и може да останат безсимптомни. Хипофункцията на щитовидната жлеза по време на бременност обикновено се причинява от болестта на Хашимото – автоимунно заболяване, при което антитела атакуват щитовидната жлеза, причинявайки възпаление, увреждания и намален синтез на хормони. Това може да доведе до редица усложнения като прееклампсия, анемия, спонтанен аборт, ниско тегло при раждане и раждане на мъртъв плод.
Тъй като щитовидните хормони са от изключително значение за развитието на мозъка и нервната система на бебето, нелекуваният хипотиреоидизъм – особено през първия триместър – може да причини умствено изоставане и проблеми в нормалното развитие.
Лечението на хипотиреоидизма включва прием на хормона, който щитовидната жлеза вече не може да синтезира. Ако сте имали хипотиреоидизъм преди да забременеете и приемате заместително лечение, вашият лекар най-вероятно ще ви посъветва да увеличите дозата на лекарството и ще проследява нивата на щитовидните ви хормони периодично.
Щитовидната жлеза произвежда хормони, които помагат на тялото ви да функционира правилно. Ако се синтезират твърде малко или твърде много от тези хормони, може да имате проблеми със забременяването или протичането на бременността.
Нелекуваните и непроследявани функционални нарушения на щитовидната жлеза по време на бременност са свързани със сериозни усложнения, включително преждевременно раждане, спонтанен аборт и мъртвораждане.
Дори да имате проблеми с щитовидната жлеза, пак можете да имате нормална бременност и да защитите здравето на бебето си като провеждате редовни изследвания и приемате лекарствата, които лекарят ви предписва.
Познавайки какви проблеми могат да възникнат с щитовидната жлеза по време на бременност, бременните жени могат да следят състоянието на жлезата си.
