Съдържание
В основата си това са генетични заболявания, т.е. заболявания, при които има нарушаване на нормалната функция на различни гени. Често това води до неконтролируемо клетъчно делене, което е основна характеристика на онкологичните заболявания.
В нашите гени е кодирана информацията за различни протеини, които от своя страна са отговорни за правилното функциониране на клетката. Промени в структурата на някои гени (онкогени, туморсупресорни гени и гените, отговорни за поправката на ДНК) могат да доведат до избягване на нормалния контрол за клетъчен растеж и до превръщането на една клетка от нормална в ракова.
Най-често неправилното функциониране на даден онкоген е свързано със свръхпродукция на даден протеин, което съответно води до нарушена нормалната функция на клетката. От друга страна може да се наблюдава и точно обратното, потискане образуването на протеини, отговорни за поправка при нарушения, свързани с клетъчното делене. И в двата случая крайният резултат е загуба на способността на клетката да контролира клетъчното делене и превръщането й в ракова.
Генетичните промени (мутации), водещи до превръщането на една нормална клетка в ракова, могат да бъдат вродени или придобити. Вродените или унаследените мутации се предават от родителите и могат да бъдат открити във всички клетки, не само в раковите. Тези мутации се наричат още и герминативни
Придобитите мутации са такива, които са се натрупали с годините в клетките в резултат на излагането на клетките на различни канцерогенни фактори, нарушаващи структурата на ДНК. Такива фактори са различни химични съединения в цигарения дим, ултравиолетовата светлина радиацията и други. Генетичните мутации, образувани по този начин, се наричат придобити или още – соматични. Те се срещат само в раковите клетки.
На ниво ДНК наследствените и придобитите мутации могат да са най-различни. Някои са много дискретни, например липсва или е вмъкната само една база от ДНК молекулата. Често наблюдавани са и случаите на замяна на един нуклеотид с друг. В други случаи може да има пренареждане на участъци в гените, също така се наблюдават и делеции и дупликации с различна големина.
Не винаги, обаче, имаме директна промяна в структурата на ДНК. Понякога причините могат да са епигенетични. Например, премахването или добавянето на различни молекули, наричани епигенетични модификатори, могат да доведат до потискане проявата на някой ген.
Като обобщение може да се каже, че определени генетични промени на ниво ДНК водят до развитието на раковите заболявания. Тези промени могат да бъдат както придобити, така и наследствени. Всеки тумор е различен и има различен генетичен профил, като този профил се променя с развитието на заболяването. Точното генетично профилиране е важно, за да се намери най-правилният подход за терапия при всеки пациент.
Източници:
СМДЛ СИНЕВО БЪЛГАРИЯ
РАБОТИ СЪС ЗДРАВНАТА КАСА
Synevo е един от водещите доставчици на услуги за лабораторна диагностика в България, предлага над 3000 рутинни и специфични тестове.
2024 © СМДЛ Синево България. Всички права запазени.
