Алдостеронът е минералокортикоиден хормон, който се синтезира в зона гломерулоза на надбъбречната кора. Той е компонент на системата ренин – ангиотензин – алдостерон, участваща в хомеостазата на натрий и калий, както и в поддържането на кръвното налягане.
Секрецията на алдостерон се стимулира по следния механизъм: намаленият плазмен обем и бъбречното кръвоснабдяване водят до повишена секреция на ренин, която превръща ангиотензиногена в ангиотензин I. Ангиотензиногенът е чернодробен глобулин, присъстващ в серума. Ангиотензин I се превръща в белия дроб до ангиотензин II. И накрая, ангиотензин II стимулира синтеза на алдостерон. Алдостеронът действа върху дисталните и събирателните бъбречни тубули, като стимулира реабсорбцията на натрий и отделянето на калиеви и водородни йони.
От друга страна, повишената плазмена концентрация на калий може директно да стимулира производството на надбъбречен алдостерон.
Определянето на серумния алдостерон е полезно както за откриване на първичен или вторичен хипералдостеронизъм, така и за оценка на пациенти, при които има съмнения за вторична хипертония. За диференциалната диагноза между тези две състояния, плазменият ренин трябва да бъде изследван едновременно с алдостерона и да се изчисли съотношението алдостерон / ренин. Ренинът се понижава при първичен хипералдостеронизъм и се увеличава при вторичен хипералдостеронизъм.
Препоръчва се скринингът за първичен хипералдостеронизъм да се извършва сред категорията пациенти с относително висок риск за това състояние:
Артериална хипертония 2-ри стадий (> 160-179 / 100-109 mm Hg) или 3-ти статий (> 180/110 mm Hg) хипертония;
Лекувана артериална хипертония, но резистентна на лечението;
Артериална хипертония, свързана със спонтанна или индуцирана от диуретик хипокалиемия;
Артериална хипертония, свързана с тумор на надбъбречната жлеза;
Артериална хипертония и фамилна анамнеза за хипертония с ранно начало или инсулт на възраст < 40 години.
Освен това изследването се препоръчва и за роднини от първа степен с хипертония при пациенти с първичен хипералдостеронизъм, както и при:
диференциалната диагноза между първичен и вторичен хипералдостеронизъм заедно с определянето на нивото на ренин в плазмата, изчисляването на съотношението алдостерон / ренин и извършването на някои функционални тестове;
диагностика на някои форми на адреногенитален синдром, придружен от загуба на сол, при която концентрацията на алдостерон е много ниска.
Вторичният хипералдостеронизъм се среща в следните ситуации:
стеноза на бъбречната артерия, патологична бременност (придружена от хипертония);
застойна сърдечна недостатъчност, чернодробна цироза с асцит, нефротичен синдром, калиево натоварване, злоупотреба с диуретици или слабителни лекарства и синдром на Бартер (без да са придружени от хипертония).
Ниският серумен алдостерон (хипоалдостеронизъм) може да е резултат от първичена недостатъчност в надбъбречната жлеза (болест на Адисон). Независимо от причината, хипоалдестонизмът причинява хиперкалемия.
Съдържание
Подготовка на пациента
За откриване на първичен хипералдостеронизъм се препоръчва:
Най-малко 4 седмици преди провеждането на изследването да се прекрати лечението с лекарствата, които най-силно влияят на изпитването: калий-съхраняващи диуретици (спиронолактон, амилорид, триамтерен, еплеренон), така и такива, които елиминират калия. Продуктите, получени от корен на женско биле (женско биле), също трябва да се избягват. Моля, преди да предприемете спиране на лекарства, това трябва да бъде консултирано с Вашия лекуващ лекар.
Препоръчва се пациентите да имат нормален прием на сол (приблизително 3 g натрий на ден).
Ако е необходимо да се поддържа контрол на кръвното налягане, предпочита се прилагането на препарати с малко влияние върху изследването: верапамил ретард; хидралазин в комбинация с верапамил депо; алфа-адренергични блокери: празозин, доксазозин, теразозин.
При пациенти с неубедителни резултати при предходни определяния на съотношението алдостерон / ренин и при които хипертонията може да се контролира с лекарства, се препоръчва да лечението да се прекрати поне 2 седмици преди вземане на материал за изследване. Препоръчва се да се преустанови приема на: бета-блокери; централно действащи алфа2-агонисти (клонидин, алфа-метилдопа); нестероидни противовъзпалителни средства; инхибитори на конверсионния ензим; блокери на ангиотензин рецептори (сартани), инхибитори на ренин, дихидропиридини от семейството на блокери на калциевите канали.
Задължително е да се посочи позицията на пациента при вземане на материал за изследване. Вземането на материал за изследване в легнало положение е за предпочитане да се прави рано сутрин, преди пациентът да е станал. За ортостатично взимане на кръв е необходимо пациентът да остане в това положение за период от поне 30 минути преди изследването.
Препоръчително е да се знаят предварително серумните концентрации на натрий и калий, както и уринарната екскреция на тези йони.
Приложението на радиоактивни изотопи трябва да бъде до 24 часа преди изследването.
Материал за изследване
венозна кръв
Моновета за кръв
моновета без антикоагулант, с / без отделящ гел
Необходимно количество за изследване
минимум 0,5 ml серум
Причини за отхвърляне на пробата
интензивно хемолизирана или липемична кръв
Стабилност на пробата
отделеният серум е стабилен 7 дни при 2-8ºC; 1 година при – 20ºC
Метод
имунохимия с хемилуминесценция (CLIA)
Референтни стойности на серумния алдостерон:
Клиностатизъм: 10 – 150 ng/l
Ортостатизъм: 35-300 ng/l
Съотношение алдостерон / ренин: <3.7
Интерпретация на резултатите
Изследването за първичен хипералдостеронизъм се счита за положително, ако се получи повишено съотношение алдостерон / ренин. След това се използват потвърдителни тестове.
