Определение, използвано от Световната здравна организация за детското здраве е:
Здравето на детето е състояние на физическо, психическо, интелектуално, социално и емоционално благополучие, а не просто отсъствие на болести или недъзи. Здравите деца живеят в семейства, среди и общности, които им предоставят възможността да постигнат най-пълния си потенциал за развитие.
Децата не могат сами да постигнат оптимално здраве. Те са зависими от възрастните в тяхното семейство и общност, които трябва да им осигурят среда, в която те могат да учат и да растат успешно. Освен това, тъй като те непрекъснато се развиват физически и психически, постигането на оптимално детско здраве е предизвикателство.
Здравният статус на майката, навиците и околната среда по време на бременността, а и дори преди това оказват силно влияние върху здравето и благосъстоянието на детето. По този начин постигането на оптимално детско здраве зависи от оптимизирането на здравето и благосъстоянието на майката на детето.
Здравето на детето е в основата на здравето и благосъстоянието на възрастните. Когато здравето на децата се възпитава и подкрепя, липсва физическо и психическо насилие или други детски травми. Тогава съществуват възможности за придобиване на навици, които подкрепят доброто здраве през детството. По този начин се поставя началото здрава зряла възраст и с нисък риск от хронични здравословни проблеми като наднормено тегло / затлъстяване, лош стоматологичен статус, диабет и други хронични физически и психични заболявания.
Съдържание
Общи препоръки за запазване и поддържане на здравето на децата
Хранене и спорт
Храненето и спортът са крайъгълният камък на здравето на децата. За да дадете на детето си предимство през целия живот, помислете за детски спорт и други подходящи за деца физически дейности. Възможни са няколко вида спорт, които да предизвикат интереса на Вашето дете. Следвайте класически съвети от детски здравни експерти, като насърчаване на физическата активност.
Можете също така да подпомогнете здравето на детето, като го стимулирате то да консумира разнообразни и здравословни храни и контролира размера на порциите. Научете кои хранителни вещества са необходими, в какви количества и как се променят насоките на храненето с напредването на възрастта на детето.
Важни са и здравните проблеми на децата – като ваксини, безопасност на децата и социални проблеми. Споделете всички притеснения, които може да имате относно здравето на децата, с лекаря на детето си.
Период на новороденото
Това е периода от раждането до края на 28-ия ден. Това е период на адаптация към новите условия на извънутробния живот. През този период се препоръчват домашни посещения и грижа за майката и новороденото. Извършва се също и оценка на здравето на новороденото.
По време на всяка визита трябва да се оценяват следните признаци:
Качествена и количествена оценка на храненето
Качествена и количествена оценка за приема на течности
Следене за наличие на конвулсии
Проследяване и анализ за особеностите на дишането (честота, качество)
Проследяване на физиологичната жълтеница през първите дни след раждането.
Кърмачески период
Това е периодът от края на 1-вия до края на 12-ия месец. Основните процеси на адаптация към извънутробния живот вече са завършени. Това е периодът на най-интензивно физическо, нервно-психическо, моторно и интелектуално развитие в живота на човека
СЗО препоръчва всички бебета да бъдат кърмени ексклузивно от раждането до поне 6-месечна възраст, а кърменето да бъде продължено и със захранването поне до 2 годишна възраст или докато и майката, и детето имат желание. Майките и децата трябва да бъдат консултирани и да получават непрекъсната подкрепа от лекаря, семейството, близките и обществото.
Необходими са редовни прегледи при педиатър, както и да стартират всички имунизации, отбелязани в националния имунизационен календар.
Кърмачетата трябва: да бъдат физически активни няколко пъти на ден по различни начини, особено чрез интерактивна игра, колкото повече, толкова по-добре. За тези, които все още не мога да се придвижват самостоятелно, това включва поне 30 минути в легнало положение и коремна поза по време на периода на бодърстване. Необходими са 14–17 часа (0–3 месечна възраст) и 12-16 часа (на възраст 4–11 месеца) добър и качествен сън.
Ранна детска възраст
Обхваща периода от 1 до 3 година. Този период се характеризира с бързото усъвършенстване на двигателните функции и активността на детето, говора и психиката, разширяват се социалните му контакти и познавателните възможности. По време на този период се увеличава рискът за някои остри заразни заболявания (морбили, рубеола, варицела), но те се срещат все по-рядко поради масовите имунизации срещу повечето от тях. Необходими са редовни прегледи при педиатър, който да следи физическото и невропсихическото развитие на детето.
Децата на възраст от 1 до 2 години трябва да прекарват поне 180 минути в най-различни видове физическа дейност с различна степен на интензивност – от лека до умерена интензивност по време на различните части на деня. Препоръчителни са разходки навън, съобразени в метеорологичните условия. Не се препоръчва престой срещу телевизор, компютър, мобилни устройства. Препоръчва се 11-14 часа качествен и редовен сън.
Предучилищна възраст
Предучилищната възраст обхваща периода от 3 до 6 годишна възраст. Темповете на растеж и съзряване спадат постепенно, но в тази възраст се наблюдава първото физиологично издължаване за сметка на крайниците. В края на периода започва смяната на млечните зъби с постоянни. Детето в предучилищна възраст бързо развива сложни социални и невроповеденчески способности и родителите често имат въпроси относно поведението и социалното функциониране на детето. Необходими са знания и опит за разграничаване на нормалните вариации от поведението, изискващо помощ.
Вземането на правилните решения относно здравето на децата в предучилищна възраст може да доведе до добри навици и добро поведение през цялото детство. Необходимо е обучението на детето в тази възраст на избор на здравословна храна поставя началото на здравословна диета през целия му живот. Разбирането на типичните етапи на развитието и растежа на детето в предучилищна възраст е важно за правилната им оценка.
Училищна възраст
Тази възраст обхваща периода от 6 до 14 години. Тя се характеризира с относително по-бавно, но устойчиво развитие и растеж, които доближават детето до възрастния. Интензивно развитие търпи мускуло-скелетната система и пропорциите на тялото почти се доближават до тези на възрастния. Млечните зъби се заменят от постоянните. Умствените възможности нарастват значително. Всички деца от тази възраст трябва да посещават минимум веднъж годишно профилактични прегледи. От шестгодишна възраст повечето деца могат да предоставят достатъчно точна информация за налични евентуални оплаквания на лекаря, поради което е добре да се разговаря както с него, така и с родителите му.
Юношеска възраст
Юношеската възраст е един преходен период от детската към зрялата възраст, който обхваща периода от 11-тата до 21-вата година. Приема се, че началото на този период е непосредствено преди началото на пубертета. Той се разделя условно на три подпериода ранна юношеска възраст – 11-14 години, средна – 15-17 години и късна – 18-21 години. През този период настъпва съществена промяна в детето, което се изразява в неговото съзнание, мислене и поведение, тъй като те се трансформират от детски в такива на зрялата възраст. В юношеската възраст се осмислят морални ценности, формират се първите устойчиви нагласи и се изграждат устойчиви стереотипи на поведение.
Основни здравни проблеми при подрастващите от училищна и юношеска възраст
Наранявания
Неволните наранявания са водещата причина за смърт и увреждане сред подрастващите. През 2016 г. над 135 000 юноши са загинали в резултат на пътнотранспортни произшествия. Много от загиналите са „уязвими участници в движението“, включително пешеходци, велосипедисти или любители на моторизирани двуколесни превозни средства.
Психично здраве
Депресията е една от основните причини за заболявания и увреждания сред подрастващите, а самоубийството е втората причина за смърт при подрастващите. Насилието, бедността, унижението и чувството за малоценност могат да увеличат риска от развитие на проблеми с психичното здраве. Изграждането на житейски умения сред деца и юноши и предоставянето им на психосоциална подкрепа в училищата и други общностни условия може да помогне за насърчаване на доброто психично здраве. Програмите за подпомагане на укрепването на връзките между юноши и техните семейства също са важни. Ако възникнат проблеми, те трябва да бъдат открити и управлявани от компетентни здравни работници.
Насилие
Междуличностното насилие е третата водеща причина за смърт при юношите в световен мащаб, въпреки че неговата значимост варира значително в зависимост от региона на света. То причинява близо една трета от всички смъртни случаи на юноши в страните с нисък и среден стандарт в световен мащаб.
Инфекциозни заболявания и ХИВ/СПИН
Младите хора трябва да знаят как да се предпазят от ХИВ инфекция и други полово-предавани болести, както и трябва да разполагат със средства за това. Това включва възможността за получаване на презервативи за предотвратяване на предаването на вируса по полов път и почистване на игли и спринцовки за тези, които инжектират наркотици.
Благодарение на подобрената ваксинация в детска възраст смъртността и заболеваемостта на юношите заболявания като морбили са намалели значително. Смята се, че диарията и инфекциите на долните дихателни пътища са сред първите 10 причини за смърт за 10 до 19 годишните. Тези две заболявания, заедно с менингита, са сред първите пет причини за юношеска смърт.
Алкохол, наркотици и тютюнопушене
Злоупотребата с алкохол сред подрастващите е основна грижа в много страни. Намалява самоконтрола и увеличава рисковото поведение. То може да доведе до здравословни проблеми в по-късен етап на живота и да повлияе върху неговата продължителност. Употребата на наркотици сред 15–19-годишните също е важен глобален проблем.
Много подрастващи в развиващите се страни навлизат в юношеството с недохранване, което ги прави по-уязвими към болести и ранна смърт. В другия край на спектъра броят на подрастващите с наднормено тегло или затлъстяване се увеличава в страните с нисък, среден и висок стандарт.
Физическа активност
Физическата активност осигурява основни ползи за здравето на подрастващите, включително подобрена кардиореспираторна и мускулна издръжливост, здравина на костите, поддържане на здравословно телесно тегло и психосоциални ползи. СЗО препоръчва на подрастващите да практикуват поне 60 минути физическа активност с умерена до висока интензивност всеки ден, която може да включва игра, спорт, но също така и дейност за придвижване (като колоездене и ходене) или физическо възпитание.
