Лаймската болест е инфекциозно заболяване причинено от ухапване от кърлеж, инфектиран с бактерия Borrelia burgdorferi.
Проучването на антигенните разлики между щамовете изолирани в Америка и Европа, позволява разпознаване на участието на бактерии от три генотипни вида в човешката патология, които съставят комплекса Borrelia burgdorferi sensu lato: Borrelia burgdorferi sensu stricto (включва всички изолирани в Северна Америка щамове, B. garinii и B. afzelii. В Европа се срещат и трите генотипа, но преобладава B. garinii и B. afzelii.
Диагнозата Лаймската болест често се поставя чрез клиничното разпознаване на т. нар. „мигриращ еритем“ през първия етап на инфекцията и информацията за ухапване от кърлеж дадена от пациента. В голяма част от случаите се налага извършването на редица изследвания, които да потвърдят или отхвърлят диагнозата с по-голяма точност.
Съдържание
Лабораторното диагностициране на Лаймската болест може да се извърши чрез:
- Директна микроскопия, чрез наблюдение на спирохетите
- Бактериални култури
- Молекулярни методи
- Серологични реакции, отразяващи имунния отговор срещу спирохетите
- Тестът за Лимфобластна трансформация (LTT)
Директната микроскопия е често използван метод за откриване на видовете Borrelia, причиняващи Рекурентна треска. (B. recurrentis, B. hispanica, B. caucasica).
Borrelia burgdorferi може да се види на тъканен материал след оцветяване чрез сребърно импрегниране. Бактериалните култури са трудоемки и скъпи, често са зависими от компетентността на лабораторията.
Материалът, който се изследва може да бъде кръв, кожа, ликвор, синовиална течност или дори кърлежа, причинил ухапването.
Най-често използваната среда за културата е средата BSK II (Barbour- Stoenner-Kelly) с инкубация при 30-33°C, като положителният резултат се следи на микроскопи с тъмен фон, поне 4-6 седмици.
В различните етапи на болестта се препоръчва изследването на различни материали:
Клинични прояви | Директно откриване чрез PCR или култура | Директно откриване чрез PCR или култура |
---|---|---|
ЕТАП I (няколко дни-седмици след ухапването на кърлежа) | EM – Биопсия кожа | Серум |
ЕТАП II (няколко седмици– месеца след ухапването на кърлежа ) | EM разпространен – Биопсия кожа Миокардит – ендомиокардна биопсия Невроборелиоза – ликвор |
Серум / ликвор |
ЕТАП III (няколко месеца –години след ухапването на кърлежа) | Артрит – синовиалната течност Дерматит – Биопсия кожа Хронична Невроборелиоза – ликвор |
Серум / ликвор |
Легенда: EM- мигриращ еритем
Молекулярните методи се базират на откриване на специфична зона от бактериалния геном. Имат по-голяма чувствителност от микробиологичните посявки при проби взети от кръвта и ставната течност, за разлика от пробите взети от ликвора и урината, при които резултатите от изследванията не са съвсем задоволителни. Има лаборатории, които използват тази техника, за да извлекат генетичния материал на спирохетата директно от кърлежа, причинил ухапването, уточнявайки дали е бил инфектиран или не.
Отрицателният резултат не изключва инфекция с Borrelia, докато един положителен резултат, извън клиничния контекст, не потвърждава диагнозата.
Чувствителност на метода PCR – ДНК Borrelia:
ПРОБА | ЧУВСТВИТЕЛНОСТ % |
---|---|
Биопсия кожа (еритем, дерматит) | 50-70 |
Ликвор | >Етап I 60 / Етап II 30 |
Ставна биопсия | 50-70 |
Кръв | < 10 |
Серологичните реакции откриват специфичните анти-Borrelia антитела, от вида IgM и IgG, и са най-често използваните тестове при диагностицирането на Лаймската болест.
С оглед нарастване точността на серологичните резултати, CDC (Centers for Disease Control and Prevention) още през 1994 си поставя за цел изработването на алгоритъм на диагностициране, състоящ се от два етапа:
През първия етап се използва тест EIA (Enzyme Immunoassay) или IFA (immunofluorescence assay). Тези тестове са с висока чувствителност, което дава сигурност, че при един отрицателен резултат вероятността дадено лице да е болно от Лаймска болест е много малка.
ИНФО Разбери повече:
При пациентите с подозрения за Лаймска болест в началната фаза на болестта с отрицателни резултати от серологични тестове, откриването на инфекцията може да стане чрез двойното тестване на серумите от обострения период и от периода на възстановяване от болестта .
Ако резултатът от този етап е положителен или несигурен се продължава с втория етап с оглед потвърждаване на резултата.
Вторият етап се състои в извършване на теста Western blot. Това е силно специфичен тест, което означава, че ще се получат положителни резултати само ако лицата действително са инфектирани.
Резултатите от Western blot се съобщават като положителен или отрицателен. Ако резултатът е отрицателен, но има съмнение за болестта (пробите са взети преждевременно), се препоръчва повторно вземане на проби след няколко седмици.
За диагностициране на невроборелиозата се препоръчва двойното тестване на ликвор и на серум, взети същия ден. Наличието на титър антитела по-голям в ликвора, отколкото в серума, удостоверява диагнозата невроборелиоза.
Чувствителност на метода Western blot при откриване на антителата от типа IgM и IgG, в зависимост от етапа на болестта:
ЕТАП НА БОЛЕСТТА | ЧУВСТВИТЕЛНОСТ | АНТИТЕЛА |
---|---|---|
I | 20-50 % | Преобладава IgM |
II | 70-90 % | Налични са и двата класа Ig M и Ig G |
III | 90-100 % | Често само IgG |
Граници и взаимно влияние на серологичните тестове:
Фалшивоотрицателни резултати могат да се получат, когато тестването се извършва в началото на болестта и титърът антитела е все още малък .
Антибиотичната терапия, приемана в първия етап на инфекцията, може да подтисне образуването на антитела .
При хора с потисната имунна система и при бременните жени, получените резултати се интерпретират трудно.
Фалшиво положителни резултати могат да се получат при пациенти с други болести, причинени от спирохети (сифилис, рекурентна треска, лептоспироза), автоимунни болести.
Положителните резултати при пациенти, получили кръвопреливане през последните месеци се препоръчва да бъдат интерпретирани с повишено внимание.
При Лаймската болест лабораторното диагностициране трябва да бъде използвано в подкрепа на клиничната диагноза, която се базира на клинични данни и анамнезата.
Диагностицирането на Лаймската болест все още е предизвикателство в диагностиката при клинично неясните случаи, с неопределена серология и отрицателен PCR. Тези случаи събудиха интереса на изследователите, които през ’90 –те години разработиха нов метод, използвайки специфичния имунен отговор на организма, а именно:
Тестът за Лимфобластна трансформация (LTT)
Методът е признат в Европа и се прилага при диагностициране на инфекциозни агенти, медикаментозни или хранителни алергии.
Тестът се основава на принципа на лимфоцитното клетъчно делене, причинено от контакта със „специфичен” антиген. Интензивността на реакцията LTT се оценява с помощта на индекса за стимулиране (SI).
Един положителен LTT изследване показва моментното излагане на имунната система на даден патоген и чрез това на активна инфекция. След антибиотично лечение, стойностите SI намаляват, или реакцията LTT става отрицателна, като по този начин тестът представлява важен инструмент при мониторинга на ефикасността от терапията.
Можете да заявите този тест онлайн
Заявете изследванията си онлайн и спестете 5% от стойността им
321,00 лв.Добави в количката
ИНФО Цени за изследвания за лаймската болест:
Изследване | Цена | Поръчай |
---|
Библиография
1. Bettina Wilske, Barbara J. B. Johnson, and Martin E. Schriefer. Borrelia In:Patrick R. Murray et al. – “Manual of Clinical Microbiology, 9th ed. , 2007 , 62: 971- 986.
2. Betty A. Forbes, Daniel S. Sahm, Alice S. Weissfeld. The Spirochetes.In Diagnostic Microbiology, Twelfth Edition, 2007, 48: 533–541.
3. Elizabeth Valentine-Thon, Karsten Ilsemann, Martin Sandkamp A novel lymphocyte transformation test (LTT-MELISA®) for Lyme borreliosis. In Diagnostic Microbiology and Infectious Disease, Volume 57, Issue 1, January 2007, Pages 27-34
4. Maria E. Aguero-Rosenfeld. Detection of Borrelia burgdorferi Antibodies. In Clinical Microbiology Procedures Handbook, AMS, 2007; 11.6.1.
5. P. Rocco La Sala, Michael B. Smith. Spirochete Infections. In Henry’s Clinical Diagnosis and Management by Laboratory Methods, Twenty-First Edition, 2007,58, 1059- 1074.
6. Koneman’s, Spirochetal infections. In: Color atlas and Textbook of Diagnostic Microbiology, Sixth Edition, 2006, 20: 1125-1150.
7. Volker von Baehr, Christa Liebenthal, Brita Gaida, Frank- Peter Schmidt, Rudiger von Baehr und Hans-Dieter Volk. Evaluation of the diagnostic significance of the lymphocyte proliferation test in patients with Lyme borreliosis. In J Lab Med, 2007; 31(3).
8. www.mayomedicallaboratories.com. Test Catalog. Lyme Disease Antibody, Western Blot, Serum. Ref Type: Internet Communication, 2010