Обща информация
Множествената склероза (МС) е автоимунно възпалително хронично заболяване. МС засяга миелинова обвивка на аксоните на нервните клетки в човешкия главен и гръбначен мозък. Това причинява демиелинизация и образуването на лезии в мозъка, което води до широк спектър от признаци и симптоми.
Епидемиология
Заболяването се развива най-често в млада възраст, като се среща по-често при жените. Разпространението му варира в широки граници между 2 до 150 болни на 100 000 души.
Причини
Причината за Множествената склероза е неизвестна. Заболяването се счита за автоимунно, при което имунната система на организма атакува собствените си тъкани. При МС, имунната система атакува и уврежда миелиновата обвивка, която защитава аксоните (нервните влакна) на невроните (неврните клетки) в главния и гръбначния мозък. Миелинът е аналог на изолационното покритие на електрическите проводници. Когато защитният миелин е повреден и нервните влакна са „оголени“, невните импулси, които преминават през тях могат да бъдат забавени или блокирани. Не е ясно защо МС се развива при някои хора, а при други – не.
Рискови фактори
Тези фактори могат да увеличат риска от развитие на Множествена склероза:
- Възраст. МС може да се появи във всяка възраст, но началото обикновено се случва около 20 до 40 годишна възраст.
- Пол. Жените са засегнати два до три пъти по-често от мъжете
- Семейна анамнеза. Ако някой от Вашите родители или братя и сестри е имал МС, Вие сте изложени на по-висок риск от развитие на болестта.
- Някои инфекции. Различни вируси са свързани с МС , включително вирусът на Epstein-Barr, вирусът, който причинява инфекциозна мононуклеоза.
- Раса. Хората от европеидната раса, особено тези от северноевропейски произход, са с най-висок риск от развитие на МС. Хората от азиатски, африкански или индиански произход са с най-нисък риск.
- Климат. МС е много по-честа в страни с умерен климат, включително Канада, северната част на САЩ, Нова Зеландия, югоизточната част на Австралия и Европа.
- Витамин D. Наличието на ниски нива на витамин D и ниско излагане на слънчева светлина е свързано с по-висок риск от МС.
- Някои автоимунни заболявания.Ако страдате от други автоимунни заболявания като заболявания, Вие имате малко по-висок риск от развитие на МС.
- Тютюнопушене. Пушачите са по-рискови за развитие на МС
Симптоми
Много признаци и симптоми на Множествена склероза могат да се варират при различните хора, както и в хода на заболяването. Това е в зависимост от местоположението на засегнатите нервни влакна.
- Симптомите често засягат движенията, като:
- Изтръпване или слабост в един или повече крайници, което обикновено се изявява от едната страна на тялото в даден момент или краката
- Усещания за „протичане на електрически ток“, които се появяват при определени движения на врата, особено при огъване на шията напред
- Тремор, липса на координация или нестабилна походка
- Нарушенията на зрението също са често срещани:
- Частична или пълна загуба на зрение, обикновено на едно око изведнъж, често с болка по време на движение на очите
- Продължително двойно виждане
- Замъглено виждане
- Симптомите на Множествена склероза могат също да включват:
- Неясна реч
- Умора
- Замайване
- Изтръпване или болка в части от тялото
- Нарушения в сексуалната функция, работата на стомашно-чревния тракт и пикочния мехур
Усложнения
Хората с Множествена склероза могат да се развият следните усложения от заболяването:
- Мускулна скованост или спазми
- Парализа, обикновено в краката
- Проблеми с пикочния мехур, червата или сексуалната функция
- Психични промени, като забрава или промени в настроението
- Депресия
- Епилепсия
Диагноза
Нямa специфични изследвания за Множествена склероза. Поради това, диагностицирането на Множествената склероза често се основава на метода на изключване на други заболявания, които могат да предизвикат подобни признаци и симптоми. Вашият лекар вероятно ще започне със задълбочена медицинска история и преглед.
След това лекарят може да назначи:
- Кръвни изследвания, за да се изключват други заболявания със симптоми, подобни на МС. Понастоящем се разработват тестове за откриване на специфични биомаркери, свързани с МС, които също могат да помогнат при диагностицирането на заболяването.
- Лумбална пункция, при който се взима малка проба от гръбначномозъчна течност и се подлага на лабораторен анализ. Тази проба може да покаже отклонения в количеството на антителата, които са свързани с МС. Гръбначният кран също може да помогне за изключване на инфекции и други състояния със симптоми, подобни на MS.
- Ядреномагнитен резонанс, който може да визуализира области от главния и гръбначния мозък, характерни при МС. Може да се приложи интравенозно инжектиране на контрастен материал, за по-добра визуализация на лезиите, които показват, че заболяването е в активен стадий.
- Изследване на електрически потенциали,които записват електрическите сигнали, произведени от нервна система на човека в отговор на стимули. Електродите отчитат скоростта на предаване на нервните импулси по вашите нервните пътища.
При повечето хора с рецидивиращо-ремитираща МС диагнозата е доста ясна и се основава на съвкупност от симптоми, съответстващи на заболяването и потвърдени от сканиране на мозъчни образи, като ЯМР. Диагностицирането на МС може да бъде по-трудно при хора с нетипични симптоми или прогресиращо заболяване. В тези случаи може да са необходими допълнителни изследвания за анализ на гръбначната течност, предизвикани потенциали и допълнителни образни изследвания.
Лечение
Няма радикално лечение за Множествената склероза. Лечението обикновено се фокусира върху ускоряване на възстановяването след пристъпи, забавяне на прогресията на заболяването и управление на симптомите на МС. Някои хора имат толкова леки симптоми, че не е необходимо лечение.
Лечение на МС пристъпи
- Занамаляване на възпалението на нервните влакна се предписват кортикостероиди, като перорален преднизон и интравенозен метилпреднизолон.
- Плазмен обмен (плазмафереза). Течната част от част от кръвта (плазмата) се отстранява и отделя от кръвните клетки. След това кръвните клетки се смесват с протеинов разтвор (албумин) и се поставят обратно в тялото на пациента. Може да се плазмафереза, ако симптомите са нови, тежки и не се повлиявават от кортикостероиди.
Лечения за промяна на прогресията
За първично прогресираща МС , окрелизумаб (Ocrevus) е единствената одобрена терапия в САЩ за модифициране на заболяването. Пациентите, които получават това лечение, са с по-малка прогресия на заболяването от тези, които не са лекувани. За рецидивиращо-ремитиращи МС са налични няколко терапии, модифициращи заболяването.
- Интерферон бета. Това лекарство е сред най-често предписваните лекарства за лечение на МС. То се инжектира под кожата или в мускулите и може да намали честотата и тежестта на рецидивите.
- Глатирамер ацетат. Това лекарство може да помогне за блокиране на атаката на имунните клетки срещу миелина и трябва да се инжектира подкожно. Нежеланите реакции могат да включват дразнене на кожата на мястото на инжектиране.
- Физиотерапия. Физиотерапевтът или кинезитерапевтът може да научи пациентите на упражнения за разтягане и укрепване и да им покаже как да използват устройства, за да улеснят изпълнението на ежедневните задачи.
- Мускулни релаксанти. При болезнена или неконтролируема мускулна скованост или спазми могат да се зползват мускулните релаксанти като Баклофен, Тизанидин и Мидокалм.
- Лекарства за намаляване на умората. Амантадин, Модафинил и Метилфенидат могат да бъдат полезни за намаляване на умората , свързана с МС . Някои лекарства, използвани за лечение на депресия, включително селективни инхибитори на обратното захващане на серотонин, могат да бъдат от полза.
Референции:
ИНФО Заяви тест и вземи 5% отстъпка:
| Изследване | Време за резултати (делнични дни) | Цена | Поръчай |
|---|
ИНФО Разбери повече:
Автоимунни хепатити – автоимунни чернодробни заболявания
