Обща информация
Анкилозиращия спондилит (Болест на Бехтерев) е хронично автоимунно възпалително заболяване, засягащо опорно-двигателния апарат. Обикновено причинява болка, скованост и намалена подвижност в гръбначния стълб, но може да засегне и други стави. Въпреки че Анкилозиращият спондилит е хронично автоимунно заболяване, което напредва, ранната диагностика и лечение, включително промени в диетата, могат да помогнат за овладяване на симптомите и да намалят риска от усложнения.
Видове
- Централна форма. Това е най-честата форма на заболяването. При нея се засяга аксиалния скелет – гръбначен стълб, гръден кош и сакроилиачни стави.
- Гръбначно-периферна форма. При тази форма се засяга гръбначен стълб и периферна става (колянна, глезенна, лакетна) под формата на артрит.
- Ризомиелична форма. Засяга се гръбначен стълб, тазобедрени и раменни стави.
- Скандинавска форма. Най-рядката форма. При нея се засягат малките стави на ръцете и краката.
- Висцерална форма на заболяването. Засягат се вътрешните органи.
Симптоми
Ранните признаци и симптоми на Анкилозиращ спондилит са болка и скованост в долната част на гърба и кръста, както и в бедрата, които са особено изразени сутрин след ставане от сън и след периоди на покой. Болката във врата и умората също са често срещани. С течение на времето симптомите могат да се засилят, да се подобрят или да изчезнат.
Най-често засегнатите области са:
- Сакроилиачните стави – ставите между основата на гръбначния стълб и Вашия таз
- Прешлените първоначално в долната част, а впоследствие по хода на целия гръбнак
- Местата, където сухожилията и връзките се прикрепят към костите, главно в гръбначния стълб, но понякога по задната част на петата, където е Ахилесовото сухожилие
- Хрущялът между гръдната кост и ребрата
- Вашите тазобедрени и раменни стави
Причини
Анкилозиращият спондилит е автоимунно заболяване с известна конкретна причина, въпреки че се предполага участието на генетични фактори. По-специално, хората, които имат ген, наречен HLA-B27, са изложени на значително повишен риск от развитие на Анкилозиращ спондилит. Само някои хора с гена обаче развиват заболяването.
Рискови фактори
- Мъжки пол. Мъжете са по-склонни да развият Анкилозиращ спондилит, отколкото жените.
- Млада възраст. Началото на заболяването обикновено е в края на юношеството или ранната зряла възраст.
- Наследствена предразположеност. Повечето хора, които имат Анкилозиращ спондилит, притежават генетичния фактор HLA-B27. Но много хора, които имат този генетичен фактор, никога не развиват заболяването, което показва ролята и на фактори от околната среда в отключването на болестта.
Превенция
Няма превенция за това автоимунно генетично обусловено заболяване. Мерките за превенция са насочени към предотвратяване на усложненията на заболяването с оптимално лечение и мониторинг на страничните ефекти на лечението. Редовните физически упражнения могат да помогнат за запазване на подвижността на гръбначния стълб и засегнатите ставни зони.
Диагноза
По време на физикалния преглед Вашият лекар ще извърши определени функционални проби като Ви накара да извършите определени движения в гръбначния стълб. По този начин той ще изследва обхвата на движение в гръбначния Ви стълб и някои от периферните стави. Лекарят може да се опита да възпроизведе болката в областта на кръста чрез оказване на механичен натиск върху определени части на таза или чрез преместване на краката Ви в определена позиция. Също така, Вашият лекар може да Ви помоли да поемете дълбоко въздух, за да измери дихателните движения на гръдния кош и да определи дали има ограничение в тях.
Образни изследвания
Рентгенографията позволява на Вашия лекар да провери за промени в структурата на гръбначния стълб, сакроилиачните стави и периферните стави, поради това, че видимите признаци на Анкилозиращ спондилит може да не са очевидни в началото на заболяването.
Ядреномагнитния резонанс използва специални вълни и силно магнитно поле, за да осигури по-подробни изображения на костите и меките тъкани. ЯМР сканирането може да разкрие ранни изменения, при Анкилозиращ спондилит.
Лабораторни изследвания
Няма специфични лабораторни тестове за идентифициране на Анкилозиращ спондилит. Някои кръвни тестове могат да покажат неспецифично повишаване на възпалителните маркери (скорост на утаяване на еритроцитите и С-Реактивен протеин), но тези възпалителни маркери могат да бъдат повишени от много различни възпалителни заболявания. От биохимичните изследвания често е повишена костната фракция на ензима Алкална фосфатаза. Тя показва наличие на засилено костообразуване и повишена костна обмяна.
Извършването на генетично изследване за носителство на генетичния маркер HLA-B27. Около 80 % от пациентите с Анкилозиращ спондилит са позитивни за HLA-B27.
Лечение
Целта на лечението е да облекчи болката и сковаността и да предотврати или забави усложненията и гръбначната деформация. Лечението на Анкилозиращия спондилит е най-успешно преди болестта да причини необратими увреждания на опорно-двигателния апарат.
Лекарства
Нестероидните противовъзпалителни лекарства (НСПВС) – като Диклофенак, Напроксен и Индометацин – са лекарствата, които лекарите най-често използват за лечение на Анкилозиращия спондилит. Те могат да облекчат възпалението, болката и сковаността. Тези лекарства обаче могат да причинят стомашно-чревно кървене.
Ако НСПВС са противопоказани и/или са с изчерпан ефект, Вашият лекар може да предложи започване на лечение с биологично лекарство, като блокер на тумор некротизиращ фактор алфа (TNFa) или инхибитор на интерлевкин-17a (IL-17a). TNF блокерите са антитела, насочени към клетъчна сигнална молекула, която причинява възпаление в организма. IL-17 играе роля в защитата на организма срещу инфекция и също така има роля при възпалението. TNF блокерите помагат за намаляване на болката, сковаността и болезнените и оточни стави. Те се прилагат чрез инжектиране на лекарството под кожата или чрез интравенозно приложение.
Най-често използваните TNFа блокери са:
- Адалимумаб
- Certolizumab pegol
- Етанерцепт
- Голимумаб
- Инфликсимаб
Инхибиторите на IL-17а, одобрени за лечение на Анкилозиращ спондилит, включват Секукинумаб и Иксекизумаб.
TNF блокерите и IL-17 инхибиторите могат да реактивират латентната Туберкулоза, както и Хепатит В и С.
Терапия
Физиотерапията е важна част от лечението и може да осигури редица предимства, от облекчаване на болката до подобрена сила и подвижност на гръбнака. Физиотерапевтът може да проектира специфични процедури според Вашите симптоми.
Физическите упражнения могат да помогнат за поддържане на гъвкавост в ставите и за запазване на добра стойка. Правилната поза на тялото при сън и ходене, както и физическите упражнения за корем и гръб могат да помогнат за поддържането на изправената Ви стойка.
Хирургично лечение
Повечето хора с Анкилозиращ спондилит не се нуждаят от операция. Вашият лекар обаче може да препоръча операция, ако имате силна болка или увреждане на ставите или ако тазобедрената Ви става толкова увредена, че е необходима смяната й с изкуствена става.
Източници:
https://www.mayoclinic.org/diseases-conditions/ankylosing-spondylitis/diagnosis-treatment/drc-20354813
https://www.medicinenet.com/ankylosing_spondylitis/article.htm
https://www.mayoclinic.org/diseases-conditions/ankylosing-spondylitis/symptoms-causes/syc-20354808
https://www.webmd.com/ankylosing-spondylitis/qa/how-can-i-prevent-ankylosing-spondylitis
ИНФО Заяви тест:
| Изследване | Време за резултати (делнични дни) | Цена | Поръчай |
|---|
ИНФО Прочети повече:
Реактивен артрит (Синдром на Райтер-Лерой)
