Съдържание
Обща информация
Медта е основен компонент на ензимните системи, участващи в производството на хемоглобин, въглехидратния метаболизъм, биосинтеза на катехоламини (адреналин и норадреналин), както и свързването на колагена с еластин и кератиновите влакна в косата.
Дефицитът на мед причинява анемия, намален брой неутрофилни левкоцити и нарушения на растежа, особено при деца.
Приема на мед се постига главно чрез храната, резорбцията в стомашночревния тракт се извършва лесно. След резорбцията медта се свързва с албумина и церулоплазмина в кръвта, след което се транспортира и съхранява в главно черния дроб и по-малко количество в бъбреците. Основният път на елиминиране на медта е през жлъчния сок, отделянето й с урината е слабо.
Болестта на Уилсън е генетично заболяване с автозомно-рецесивен механизъм на унаследяване. То се характеризира се с нарушаване на нормалната медна хомеостаза: променено излъчване на медта с жлъчката, прекомерно задържане на мед в черния дроб, намалена концентрация на церулоплазмин и повишена екскреция на мед с урината. Клинично се проявява с чернодробно, бъбречно, неврологично, роговично засягане и хемолитична анемия.
Синдромът на Менкес е фатално мултисистемно заболяване, свързано с невродегенеративни симптоми и аномалии на съединителната тъкан, което води до дефицит на един или повече зависими от мед ензими.
Хроничното вдишване на медни частици, които се образуват по време на различни процеси на обработка (металургия, медно покритие, заваряване), може да причини гадене, повръщане, хепатомегалия, неврологични прояви. Острата експозиция води до дразнене на горните дихателни пътища, треска и мускулни болки.
Цел на изследването
Целта на изследването е да се определи концентрация на мед в кръвната плазма.
Кога да направя това изследване ?
Изследването на серумната концентрация на мед се препоръчва при:
- съмнение за Болест на Уилсън (медта се изследва заедно с нивото на церулоплазмин)
- мониторинг на ентерално или парентерално хранене
- остри интоксикации с тежки метали
Подготовка преди изследване
Не е необходима специална подготовка на пациента преди извършване на изследването. Времето за вземане на кръвни проби не е важно за мониторинга на професионалната експозиция
Проба
Венозна кръв
Метод
Атомно-абсорбционна спектрометрия (AAS)
Референтни стойности
Референтните стойности на серумната концентрация на мед са различни през различните периоди от живота на човек:
Възраст | Серумна концентрация |
< 4 месеца | 8,9-46 μg / dL |
4-6 месеца | 25-108 μg / dL |
7-12 месеца | 51-133 μg / dL |
1-5 години | 83-152 μg / dL |
6-9 години | 83-133 μg / dL |
10-13 години | 83-121 μg / dL |
14-19 години | жени: 70-159 μg / dL мъже: 64-114 μg / dL |
Възрастни | жени: 76-152 μg / dL мъже: 70-140 μg / dL. |
Интерпретация на резултатите:
Концентрацията на серумна (плазмена) мед отразява както свързаната с церулоплазмин мед, така и „свободната“ мед, слабо свързаната с албумин или малки циркулиращи пептиди. Церулоплазминът е реагент в остра фаза на възпалението и тъй като този протеин свързва голямо количество мед, както серумната мед, така и церулоплазминът се увеличават при условия, свързани с възпаление (напр. Ревматоиден артрит), бременност и лечение с естрогени. От друга страна, нивото на серумната мед намалява при заболявания, придружени от хипопротеинемия: гломерулонефрит с протеин в урината, недохранване, малабсорбция, без непременно това да отразява намаляването на чернодробните отлагания на мед. Наблюдава се и намаляване на серумната мед по време на лечение с адренокортикотропен хормон, глюкокортикоиди и валпроати.
Хранителен дефицит | Синдром на Менкес | Остра интоксикация | Хронична интоксикация | Болест на Уилсън | Тютюнопушене, възпалителни заболявания, лечение с естрогени | |
Серумна мед | ↓ | ↓ | ↑, ↑↑ | ↑ | Нормално или ↓ | ↑, ↑↑ |
Церулоплазмин | ↓ | ↓ | Нормално (в началото) | ↑ | Обикновено ↓ | ↑, ↑↑ |
Мед в урината | ↓ | ↑ | ↑ | ↑ | ↑, ↑↑ | Нормално |
Чернодробна мед | ↓ | ↓ | Нормално (в началото) | ↑, ↑↑ | ↑↑ | Нормално |
Източници: https://www.synevo.ro/shop/cupru-in-plasma/