Съдържание
Обща информация
Селенът е един от основните микроелементи, който предпазва организма от оксидативен стрес. Приблизително 25 селенопротеини (протеини, съдържащи селеноцистеинов остатък) са описани в клетки и тъкани на човешкото тяло, изграждащи ензимите глутатион пероксидази, дейодинази и други. На първо място, селенът е кофактор, необходим за поддържане на активността на глутатион пероксидазата, семейство ензими, които катализират разграждането на органичните хидропероксиди в резултат на нормалните метаболитни процеси и осигуряват защитата на протеините, липидите и нуклеиновите киселини от действието на окисляващите молекули. Антиоксидантната активност е подобна на тази на витамин Е. По този начин отсъствието на селен е свързано с намалена активност на глутатион пероксидазата, което е свързано с разрушаването на клетъчните мембрани в резултат на натрупването на свободни радикали.
Цел на изследването
Целта на изследването е определяне на серумната концентрация на селен. Това се препоръчва при съмнение или наличие на някои заболявания или състояния:
- Синдром на Кешан (заболяване, дължащо се на дефицит на селен засяга. То засяга предимно миокарда на сърцето)
- Остро отравяне със селен
- Селеноза – хронично отравяне със селен – възниква в ситуация на прием на селен от около 5 mg / дневно и се проявява чрез загуба на коса и нокти, кариес, дъх с мирис на чесън, чернодробна недостатъчност, невропатия, дерматит. Максималният дневен прием на селен без странични ефекти е изчислен на 800 μg, но за някои хора е 600 μg
Кога да направя това изследване ?
Изследването на серумната концентрация на селен се препоръчва при:
- Диагностициране на селенов дефицит (Синдром на Кешан)
- Мониторинг на пациента, провеждащ заместителна терапия със селен
- Мониторинг на пациента при продължителна експозиция на селен
Подготовка преди изследване
Не се изисква специална подготовка на пациента предив провеждане на изследването.
Проба
Венозна кръв
Метод
Атомно-абсорбционна спектрометрия (AAS)
Референтни стойности
Референтните стойности варират според възрастта:
- 0 -1 години: 33,0-71,0 µg / l
- 1-5 години : 32,0-84,0 µg / l
- 5-10 години: 41,0-74,0 µg / l
- 10-16 години: 40,0-82,0 µg / l
- 16 години: 50-120 µg / l
Интерпретация на резултатите:
Стойност но-ниска 40 μg / L обикновено показва дефицит на селен, свързан със загуба на глутатион пероксидазна активност
Източници:
(предварително ще са дадени, но можете да добавите и вие)