Съдържание
Обща информация
Вулвовагиналната кандидоза е инфекция на вулвата и вагината, причинена от гъбички от рода Candida, най-често Candida albicans. Тя се характеризира със симптоми като сърбеж, парене, зачервяване и оток на гениталната област, както и бяло, гъсто, подобно на извара вагинално течение. Заболяването е често срещано при жени в репродуктивна възраст и може да бъде провокирано от различни фактори, включително антибиотично лечение, хормонални промени, захарен диабет, компрометирана имунна система и носене на тясно или влажно бельо. Лечението обикновено включва противогъбични лекарства, прилагани локално или системно.
Честота
Честотата на вулвовагиналната кандидоза е висока, като тя е една от най-честите вагинални инфекции при жени в репродуктивна възраст. Около 75% от всички жени имат поне един епизод на вулвовагинална кандидоза през живота си. Приблизително 40-45% от жените, които са имали вулвовагинална кандидоза веднъж, ще имат поне един рецидив. Около 5-8% от жените развиват рецидивираща вулвовагинална кандидоза (четири или повече епизода годишно). Вулвовагиналната кандидоза е разпространена във всички части на света и засяга жени от всички раси и етнически групи. Разпространението не се влияе значително от географското местоположение, като високата честота се наблюдава както в развитите, така и в развиващите се страни. Най-често се среща при жени в репродуктивна възраст (20-40 години), но може да се наблюдава и при млади момичета след началото на менструацията, както и при жени в постменопауза.
Етиология (причини за заболяването)
Етиологията на вулвовагиналната кандидоза включва различни фактори, които предразполагат към свръхрастеж на гъбички от рода Candida. Основните причини и рискови фактори включват:
- Микроорганизъм. Най-честият причинител е Candida albicans, но други видове като Candida glabrata, Candida tropicalis и Candida krusei също могат да бъдат отговорни.
- Антибиотична терапия. Употребата на широкоспектърни антибиотици може да наруши нормалната вагинална микрофлора, което позволява свръхрастеж на Candida.
- Хормонални промени. Бременност, менструация, употреба на орални контрацептиви или хормонозаместителна терапия могат да повлияят на вагиналната екосистема и да повишат риска от инфекция.
- Захарен диабет. Лош гликемичен контрол при захарен диабет води до повишени нива на захар в кръвта и вагиналните течности, което създава благоприятна среда за растежа на гъбички.
- Имуносупресия. Пациенти със слаба имунна система, например поради ХИВ/СПИН, употреба на кортикостероиди или химиотерапия, са по-податливи на кандидозни инфекции.
- Начин на живот. Носенето на тясно или синтетично бельо, както и продължителното излагане на влага (например от мокри бански костюми), може да увеличи риска от инфекция.
- Други фактори. Стрес, лоша хигиена, неправилно хранене и използване на ароматизирани хигиенни продукти също могат да допринесат за развитието на ВВК.
Тези фактори могат да взаимодействат и да създадат благоприятни условия за свръхрастеж на Candida, водейки до симптомите на вулвовагинална кандидоза.
Рискови фактори
Рисковите фактори за развитие на вулвовагинална кандидоза включват разнообразни физиологични, поведенчески и медицински фактори. Ето някои от основните:
- Антибиотична терапия. Употребата на широкоспектърни антибиотици може да убие полезните бактерии във вагината, което позволява на гъбичките Candida да се размножат неконтролируемо.
- Хормонални промени:
- Бременност. Хормоналните промени по време на бременност увеличават риска от ВВК.
- Орални контрацептиви. Високите дози естроген могат да променят вагиналната микрофлора.
- Хормонозаместителна терапия. Използването на естроген-съдържащи препарати след менопаузата.
- Захарен диабет. Неконтролираният диабет и високите нива на кръвната захар създават благоприятна среда за растежа на гъбичките.
- Имуносупресия:
- ХИВ/СПИН. Компрометираната имунна система увеличава податливостта към инфекции.
- Кортикостероиди. Дългосрочната употреба на кортикостероиди потиска имунната система.
- Химиотерапия. Лекарствата, използвани при лечение на рак, могат да намалят имунния отговор.
- Начин на живот и хигиена:
- Тясно или синтетично бельо. Задържа влага и топлина, създавайки благоприятна среда за гъбичките.
- Продължително излагане на влага. Мокри бански костюми или потни дрехи.
- Използване на ароматизирани продукти. Спрейове, сапуни и тампони могат да раздразнят вагиналната област.
- Други заболявания. Например, Синдром на поликистозни яйчници може да повиши риска поради хормонални нарушения.
- Диета и начин на живот. Високата консумация на захари и рафинирани въглехидрати може да допринесе за развитието на кандидоза.
- Лоша хигиена. Неправилната или прекомерна хигиена може да наруши естествения баланс на вагиналната микрофлора.
Разбирането и управлението на тези рискови фактори могат да помогнат за предотвратяване на вулвовагиналната кандидоза.
Патогенеза (механизъм на развитие)
Патогенезата на вулвовагиналната кандидоза включва комплексен процес, който започва с нарушаване на нормалния баланс на микрофлората във вагината и завършва със свръхрастеж на гъбичките Candida, водещ до възпаление и симптоми. Основните етапи и механизми на патогенезата включват:
- Нарушаване на нормалната микрофлора. Във вагината нормално присъстват разнообразни микроорганизми, като основно преобладават лактобацилите. Тези бактерии поддържат кисела среда (pH около 4.5), която е неблагоприятна за растежа на Candida. Нарушаването на този баланс може да се случи поради различни фактори като антибиотична терапия, хормонални промени, диабет и др.
- Свръхрастеж на Candida. Когато балансът на вагиналната микрофлора е нарушен, гъбичките Candida, които нормално присъстват във вагината в малки количества, могат да започнат да се размножават неконтролируемо. Най-често причинителят е Candida albicans, но и други видове Candida могат да бъдат отговорни за инфекцията.
- Прикрепване и инвазия. Candida albicans има способността да се прикрепва към вагиналната лигавица и да формира биофилм. Тези биофилми защитават гъбичките от имунната система и антимикробни агенти. Гъбичките могат да проникнат в епителните клетки на вагиналната лигавица, което води до клетъчна увреда и възпаление.
- Възпалителен отговор. Имунната система реагира на инвазията на Candida чрез активиране на различни имунни клетки, включително неутрофили, макрофаги и Т-клетки. Освобождават се различни цитокини и хемокини, които предизвикват възпалителен отговор, водещ до симптомите на вулвовагиналната кандидоза като сърбеж, зачервяване и оток.
- Взаимодействие с епителните клетки. Candida произвежда различни ензими и токсини, които могат да увредят епителните клетки на вагината. Тези увреждания допълнително допринасят за възпалителния процес и симптомите на инфекцията.
- Образуване на псевдохифи. Candida albicans може да премине от своята дрождева форма в хифална форма (псевдохифи), която е по-инвазивна и способна да прониква в тъканите по-лесно. Тази морфологична промяна е важна за патогенезата и вирулентността на инфекцията.
Клинична картина
Клиничната картина на вулвовагиналната кандидоза включва разнообразни симптоми, които могат да варират по тежест. Основните симптоми и признаци включват:
- Сърбеж и парене. Най-честият симптом е интензивен сърбеж в областта на вулвата и вагината. Паренето може да се усили при уриниране или по време на полов акт.
- Вагинално течение. Обикновено се наблюдава гъсто, бяло течение, което често се описва като подобно на извара. Това течение обикновено не е с неприятна миризма.
- Зачервяване и оток. Вулвата може да бъде зачервена и подута. Вагиналната лигавица също може да изглежда възпалена и хиперемирана.
- Болка и дискомфорт. Болка може да се усеща по време на полов акт (диспареуния) или при уриниране. Общото усещане за дискомфорт в гениталната област е също често срещано.
- Сърбящи и болезнени рани. Понякога, при по-тежки случаи, могат да се развият малки рани или пукнатини по кожата на вулвата, които са резултат от интензивното чесане.
- Вагинално възпаление. Вагиналната лигавица може да бъде зачервена, подута и болезнена при допир.
- Болезнено уриниране. Парене и болка при уриниране, което е резултат от раздразнение на вулвата и вагиналната лигавица.
При хронични или рецидивиращи случаи, симптомите могат да бъдат по-слабо изразени, но продължителни, което може да доведе до значителен дискомфорт и нарушаване на качеството на живота.
Важно е да се отбележи, че някои от тези симптоми могат да бъдат сходни с други вагинални инфекции или заболявания, поради което е необходима точна диагноза от медицински специалист.
Усложнения
Вулвовагиналната кандидоза обикновено е лечима и не води до сериозни усложнения при навременно и правилно лечение. Въпреки това, при нелекувани или често рецидивиращи случаи могат да възникнат следните усложнения:
- Хронична кандидоза. Повтарящите се епизоди на вулвовагинална кандидоза могат да доведат до хронична инфекция, която изисква продължително и по-интензивно лечение. Хроничната кандидоза може да причини постоянен дискомфорт и да наруши качеството на живот.
- Устойчивост към противогъбични лекарства. Продължителната или неправилна употреба на противогъбични лекарства може да доведе до развитие на резистентни щамове Candida, което прави лечението по-трудно и изисква използването на алтернативни или по-агресивни терапии.
- Вторични бактериални инфекции. Раздразнената и увредена вагинална лигавица е по-податлива на вторични бактериални инфекции, които могат да влошат симптомите и да усложнят лечението.
- Възпаление и болка. Продължителното възпаление на вулвата и вагината може да доведе до хронична болка и дискомфорт, което може да засегне сексуалния живот и психическото здраве.
- Психологически стрес. Хроничните или често рецидивиращи инфекции могат да причинят значителен психологически стрес, тревожност и депресия поради постоянния дискомфорт и социалните неудобства, свързани със състоянието.
- Усложнения при бременност. Вулвовагиналната кандидоза по време на бременност може да увеличи риска от преждевременно раждане и раждане на новородени с ниско тегло. Също така, инфекцията може да се предаде на новороденото по време на раждането, което може да доведе до орална кандидоза (млечница) или пеленочен дерматит.
- Уретрит и цистит. В някои случаи инфекцията може да се разпространи към уретрата и пикочния мехур, причинявайки възпаление и инфекции на тези органи.
Въпреки че вулвовагиналната кандидоза обикновено не води до тежки усложнения, е важно да се потърси медицинска помощ при поява на симптоми и да се следват препоръките за лечение, за да се избегнат потенциални проблеми и да се осигури бързо и ефективно възстановяване.
Диагноза
Диагностиката на вулвовагиналната кандидоза включва комбинация от клинични наблюдения, лабораторни изследвания и, ако е необходимо, специализирани тестове. Ето основните стъпки и методи за диагностика:
Клинична оценка
Лекарят ще снеме подробна анамнеза, включваща симптоми, тяхната продължителност, предишни епизоди на вулвовагинална кандидоза, употреба на антибиотици или други медикаменти, наличие на хронични заболявания (като диабет) и сексуална активност. Гинекологичният преглед включва визуална оценка на вулвата и вагината за признаци на възпаление, зачервяване, подуване и наличие на характерното бяло течение.
- Лабораторни изследвания:
- Микроскопско изследване. Проба от вагинален секрет се взема с тампон и се изследва под микроскоп. При добавяне на калиева основа (KOH тест) гъбичките Candida се виждат по-лесно като псевдохифи или спори.
- Културелно изследване. Пробата от вагиналния секрет се култивира в подходяща среда, за да се идентифицира вида на Candida. Това изследване е полезно, особено при рецидивиращи случаи или при съмнение за нечувствителност към стандартното лечение.
- pH тест. Измерването на вагиналното pH може да помогне за разграничаване на кандидозата от други вагинални инфекции. Вагиналното pH при ВВК обикновено остава нормално (около 4.5).
- Специализирани тестове:
- ДНК тестове и PCR. Тези тестове могат да идентифицират Candida на молекулярно ниво и са особено полезни при случаи, които не реагират на стандартно лечение или когато културелните методи не дават точен резултат.
- Антигенни тестове. Някои лаборатории предлагат тестове за откриване на специфични антигени на Candida, които могат да потвърдят диагнозата.
Диференциална диагноза
Лекарят ще трябва да изключи други причини за вагинално течение и дискомфорт, като бактериална вагиноза, трихомониаза, херпес, дерматити и други вагинални инфекции. Това може да включва допълнителни тестове и култури за други патогени.
Диагностиката на вулвовагинална кандидоза трябва да бъде извършена от медицински специалист, който да вземе предвид клиничната картина и резултатите от лабораторните изследвания, за да предложи най-подходящото лечение.
Лечение
Лечението на вулвовагиналната кандидоза (ВВК) зависи от тежестта на симптомите, честотата на инфекциите и специфичния причинител (вид Candida). Основните подходи към лечението включват:
- Локални противогъбични средства:
- Кремове и супозитории. Могат да съдържат активни съставки като клотримазол, миконазол, бутоконазол, еконазол или тиоконазол. Те се прилагат директно във вагината и са ефективни при леки до умерени случаи на ВВК.
- Продължителност на лечението. Обикновено лечението продължава от 1 до 7 дни, в зависимост от конкретния препарат и тежестта на симптомите.
- Перорални противогъбични лекарства:
- Флуконазол. Най-често използваното перорално противогъбично средство за ВВК. Обикновено се приема като еднократна доза (150 mg), но при по-тежки или рецидивиращи случаи може да се наложи продължително лечение с няколко дози през определени интервали.
- Итраконазол. Друга възможност за перорално лечение, обикновено прилаган при резистентни или рецидивиращи случаи.
- Лечение на рецидивираща ВВК:
Дългосрочно поддържащо лечение. При жени с чести рецидиви (четири или повече епизода годишно) може да се препоръча продължителна терапия с перорални или локални противогъбични средства. Носене на свободно, дишащо бельо (памучно), избягване на ароматизирани хигиенни продукти и поддържане на добри хигиенни практики.
- Алтернативни и допълнителни терапии:
Вагинални капсули с борова киселина могат да се използват при резистентни на стандартното лечение инфекции. Въпреки че доказателствата за ефективността на пробиотиците са ограничени, някои жени намират облекчение при използване на пробиотици за възстановяване на нормалната вагинална микрофлора.
- Лечение на партньора:
- Сексуалният партньор. Обикновено не се лекува рутинно, освен ако не проявява симптоми на кандидозна инфекция. Въпреки това, ако рецидивите са чести, може да се обсъди лечение на партньора като превантивна мярка.
- Лечение при специфични популации:
- Бременни жени. Локалните противогъбични средства се предпочитат пред пероралните поради безопасността за плода. Лечението трябва да бъде консултирано с акушер-гинеколог.
- Жени с диабет или имунокомпрометирани. Може да е необходимо по-продължително и интензивно лечение.
Винаги е важно лечението да бъде съобразено с индивидуалните нужди и обстоятелства на пациента, и то трябва да се провежда под наблюдението на медицински специалист.
Референции: https://www.cdc.gov/std/treatment-guidelines/candidiasis.htm
https://teachmeobgyn.com/sexual-health/non-transmitted-infections/vulvovaginal-candidiasis/