Щитовидна жлеза хормони – fT3
Определянето на хормона на щитовидната жлеза – трийодтиронин (свободна фракция, FT3) има предимството, че е независимо от промените в концентрацията и свързващите свойства на плазмените протеини. Този хормон играе ключова роля в регулирането на метаболитните процеси в организма. Метаболитната активност на FT3 е пет пъти по-голяма от тази на FT4.
Хормоните T3 и T4 са жизненоважни за човешкия организъм. Без тях, човек не може да съществува, тъй като те регулират почти всички обменни процеси, поддържайки ги в баланс. В ранна възраст тези хормони са от съществено значение за нормалния растеж и развитие на нервната система, сърдечно-съдовата система, скелета и мускулите.
Независимо от възрастта, хормоните T3 и T4 влияят върху енергийния баланс, въглехидратната и мастната обмяна, кръвообращението, стомашно-чревния тракт, мускулите, нервите и психическото състояние. Те подпомагат регулирането на телесната температура и играят роля в синтеза на протеини.
При пациенти в напреднала възраст концентрациите на тези хормони обикновено са с 10-50% по-ниски в сравнение с по-младите хора. Това може да доведе до пренебрегване на лека форма на хипертиреоидизъм при възрастните, което изисква специално внимание при диагностиката и лечението на щитовидните заболявания в тази възрастова група.
Механизъм на обратна връзка между fT3 и TSH
Функционирането на щитовидната жлеза и нивата на хормоните трийодтиронин (fT3) и тироксин (fT4) са строго регулирани от сложен обратен механизъм, който включва тироид-стимулиращия хормон (TSH).
Хипоталамус-хипофиза-щитовидна ос:
- Хипоталамусът отделя тиреотропин-освобождаващ хормон (TRH), който стимулира хипофизата.
- Хипофизата отделя TSH в отговор на TRH.
- Щитовидната жлеза отделя хормоните fT3 и fT4 под влияние на TSH.
Регулация чрез обратна връзка:
- Когато нивата на fT3 и fT4 в кръвта са високи, те изпращат сигнал до хипоталамуса и хипофизата да намалят продукцията на TRH и TSH.
- При ниски нива на fT3 и fT4, хипоталамусът и хипофизата увеличават продукцията на TRH и TSH, за да стимулират щитовидната жлеза да произвежда повече хормони.
Физиологично значение:
- Стимулира щитовидната жлеза да произвежда и отделя fT3 и fT4.
- fT3 и fT4. Поддържат метаболитните процеси, температурата на тялото, сърдечната честота и други физиологични функции.
Обратен механизъм в действие:
- При повишени нива на fT3 и fT4, TSH се потиска, което води до намалена стимулация на щитовидната жлеза и съответно намалено производство на тези хормони.
- При понижени нива на fT3 и fT4, TSH се повишава, за да стимулира щитовидната жлеза да произвежда повече хормони и да възстанови баланса.
Тази система на обратна връзка е критична за поддържането на хормонален баланс и осигуряването на нормалното функциониране на множество органи и системи в организма.
Какво определя fT3 изследването?
Изследването на свободния трийодтиронин (fT3) играе важна роля в диагностиката и мониторинга на различни заболявания, свързани с щитовидната жлеза. Основните цели на това изследване включват:
- Откриване на изолирана секреция на трийодтиронин (Т3 хипертиреоидизъм). Това състояние, при което има повишена продукция на T3, се среща при около 10% от случаите на хипертиреоидизъм.
- Идентифициране на пациенти със субклиничен хипертиреоидизъм: Тези пациенти имат нормални концентрации на FT4 и FT3, но са с повишен риск от развитие на явен клиничен хипертиреоидизъм. Ранното откриване е важно за предотвратяване на прогресията на заболяването.
- Установяване на прогноза при пациенти с Базедова болест. Високите нива на FT3 преди започване на терапията могат да индикират повишен риск от рецидив на заболяването след лечението.
- Оценка на тежестта на първичен хипотиреоидизъм. Изследването на fT3 може да помогне за по-точно определяне на степента на хипотиреоидизъм и необходимостта от терапия.
- Проследяване на лечението с левотироксин. Измерването на fT3 помага да се избегне предозиране на лекарството, което може да доведе до нежелани странични ефекти и усложнения.
Освен тези основни цели, изследването на fT3 може също така да се използва за оценка на общото здравословно състояние на щитовидната жлеза и за мониторинг на ефективността на различни терапии, прилагани при заболявания на щитовидната жлеза. Това изследване предоставя важна информация за ендокринолозите и другите медицински специалисти при вземането на решения за лечението на пациентите.
Цел на изследването
Изследването на хормоните на щитовидната жлеза, включително свободните фракции на трийодтиронин (fT3) и тироксин (fT4), има за цел да определи функционалното състояние на щитовидната жлеза. Това изследване е от съществено значение за диагностицирането и мониторинга на различни заболявания, свързани с щитовидната жлеза.
Подготовка
За максимално коректен резултат, пробата трябва да бъде взета сутрин, на гладно, без прием на кафе или медикаменти.
Проба
Венозна кръв
Метод
Имунохимичен, електрохимиолуминисценция
Референтни стойности
| Възраст |
Референтни стойности (pmol/L) |
Референтни стойности (pg/mL) |
| 0-6 дни |
2,65 – 9,68 |
1,73 – 6,30 |
| 6 дни – 3 месеца |
3,0 – 9,28 |
1,95 – 6,04 |
| 3-12 месеца |
3,0 – 8,95 |
2,15 – 5,83 |
| 1-6 години |
3,69 – 8,46 |
2,41 – 5,50 |
| 6-11 години |
3,88 – 8,02 |
2,53 – 5,22 |
| 11-20 години |
3,93 – 7,70 |
2,56 – 5,01 |
| > 20 години |
3,40 – 6,80 |
2,21 – 4,43 |
Прием на fT3 под формата на лекарствен препарат
Приемът на трийодтиронин (fT3) под формата на лекарствен препарат е важен за лечението на различни заболявания, свързани с щитовидната жлеза. Трийодтиронинът се предлага под формата на Лиотиронин, който е синтетичен аналог на естествения хормон fT3.
Показания за употреба:
- Хипотиреоидизъм. Лечение на пациенти с недостатъчна функция на щитовидната жлеза, които не отговарят добре на лечение само с левотироксин (T4).
- Микседем. Тежка форма на хипотиреоидизъм, при която е необходима бърза корекция на хормоналните нива.
- Тиреоидит. Лечение на възпалителни заболявания на щитовидната жлеза.
- Диагностични тестове. Използва се в тиреоидни супресивни тестове за диагностика на хипертиреоидизъм и други щитовидни дисфункции.
- Дозировка и начин на приложение:
- Начална доза. Обикновено се започва с ниска доза, която постепенно се увеличава, за да се избегнат нежелани странични ефекти. Обичайната начална доза за възрастни е 5-25 микрограма дневно.
- Поддържаща доза. След определяне на оптималната доза, тя може да бъде увеличена до 25-75 микрограма дневно в зависимост от отговора на пациента и резултати от лабораторните изследвания.
- Начин на приложение. Лиотиронинът се приема перорално, обикновено сутрин на гладно, за да се подобри резорбцията на препарата.
2. Странични ефекти:
- Могат да включват симптоми на хипертиреоидизъм като повишена сърдечна честота, тревожност, безсъние, тремор, повишено изпотяване и загуба на тегло.
- Редки, но сериозни странични ефекти включват сърдечни аритмии, стенокардия и остър инфаркт на миокарда, особено при пациенти със сърдечно-съдови заболявания.
3. Противопоказания за прием на медикамента:
- Не се препоръчва прием при пациенти с остър миокарден инфаркт, нелекувана адренална недостатъчност или тиреотоксикоза.
- Пациенти с анамнеза за сърдечно-съдови заболявания трябва да бъдат подложени на внимателен мониторинг преди стартиране на лечението с Лиотиронин.
Референции: https://www.mayocliniclabs.com/test-catalog/overview/9404
https://www.mayocliniclabs.com/test-catalog/Overview/621321
https://endocrinology.testcatalog.org/show/T3
https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/8565219/
