Алергичните заболявания при децата се увеличиха значително през последните години и засягат до около 30% до 35% от децата и честотата на тези заболявания се увеличава през последните години. Те са една от основните причини за заболяемост при децата.
Въпреки че има генетично предразположение, именно излагането на природни алергени, други дразнители и инфекции определя чувствителността към различни хранителни и инхалаторни алергени. Когато генетичните и факторите на околната среда са по-добре изяснени и техните роли са установени, ще бъдат разработени и прилагани по-трайни превантивни мерки. Понастоящем най-добрият подход към детето с висок риск от развитие на алергии е отрано да се въведат мерки за контрол на храненето и факторите от околната среда, за да се намали чувствителността, както и да се разпознават и лекуват по подходящ начин развиващите се признаци и симптоми на алергично заболяване.
Децата с атопия имат генетично предразположение към производство на антитела от типа имуноглобулин Е (IgE) към различни хранителни и инхалаторни алергени, на които са изложени.
Хранителни алергии и нетолерантност
Алергичните реакции към храни са важен клиничен проблем, както поради честотата им през ранния етап от живота, така и поради възможността за развитие на животозастрашаващи реакции. Нежеланите реакции към храните се разделят на две групи: неимунологични реакции (непоносимост към храни) и имунологични реакции (хранителна алергия).
Хранителна непоносимост (неимунологични реакции)
По-голямата част от нежеланите реакции към храните се медиират от неимунологични механизми. Най-важната причина за реакции, свързани с храните, е токсично или микробно замърсяване.
Хранителната непоносимост се дължи главно на проблеми с храносмилането на въглехидрати, особено лактоза. Тя включва симптоми, свързани със стомашно-чревния тракт (диария, подуване на корема и спазми). Първичния и придобит дефицит на ензима лактаза, разграждащ лактозата (млечна захар) може да варира значително сред отделните групи от населението.
Някои храни съдържат вазоактивни амини (естествени или добавени), които могат да причинят симптоми, подобни на тези на истинските хранителни алергии, при които взаимодействието между IgE и хранителния антиген стимулира освобождаването на вазоактивния амин хистамин. В някои случаи в храната или хранителната добавка присъстват достатъчно вазоактивни амини, които предизвикват реакция, подобна на анафилаксията (тежка алергична реакция). Този тип реакция се нарича „анафилактоидна“ т.е. наподобяваща анафилактична алергична реакция.
Хранителни алергии
- IgE-медиирани хранителни алергии:
Разпространението на IgE-медиираните хранителни алергии е неизвестно, но се предполага, че е между 3% и 7,5%. По-високата честота обикновено се среща при по-малки деца. Около 1,5 % от бебетата имат алергия към мляко през първата година от живота. От тези деца 15% ще запазят чувствителността си през второто десетилетие от живота си, а 35% ще имат алергии към други храни. Смята се, че алергията към яйца засяга около 1,3% от децата, а алергията към фъстъци – около 0,5% от децата.
Генетичната предразположеност, алергенността на храната и времето на контакт определят храните, към които детето развива алергия. Малките бебета са особено предразположени към развитие на хранителни алергии. При по-малките деца най-често срещаните алергизиращи храни са млякото и яйцата. Тези алергии са склонни да се самоограничават и повечето изчезват в рамките на няколко години с подходящи диети за елиминиране на алергизиращите храни. При по-големите деца и възрастни хора, повечето алергии към по-алергенните храни (ядки, риба и морски дарове) са най-често продължат през целия живот.
IgE-медиираните алергични реакции към храни могат да се проявят със спектър от незабавни реакции (обикновено настъпващи в рамките на 4 часа), които са с все по-голяма тежест и включват симптоми от различни системи от органи. Засягането на кожата включва кожни обриви около очите, уртикария и оток на меките тъкани в горните отдели на дихателния и храносмилателен тракт. Засягането на дихателните пътища включва кашлица, грубо дишане и хрипове. Стомашно-чревните симптоми включват повръщане, коремни спазми, гадене и диария, а системните симптоми включват анафилаксия.
Анафилаксията е остра, тежка алергична реакция, която обикновено включва симптоми от две или повече органни системи, в резултат на бързото освобождаване на силно активни медиатори от клетките. След излагане на провокиращия фактор, алергичният отговор може да възникне в рамките на минути до часове и пациентът може да се прояви с широк спектър от признаци и симптоми. Анафилаксията може да започне с кожно зачервяване и копривна треска, които могат бързо да прогресират до затруднение на сърдечната и дихателната дейност и смърт. Други прояви могат да бъдат оток на ларингса и езика, бронхоспазъм, коремни спазми, повръщане или диария.
Забавени имунологични реакции към храни (независими от IgE)
Алергичната гастроентеропатия представлява спектър от заболявания, при които възпалението на червата е основният проблем. Реакциите могат да бъдат с различна тежест. Леките симптоми включват коремни спазми и леко връщане на храна, но тези реакции могат да прогресират до по-значимите симптоми на хронична диария (често с неприятно миришещи изпражнения с кръв и чревен епител), загуба на протеини, анемия. Смята се, че възпалението се стимулира от клетъчно-медиирана реакция, а не от IgE-медиирана реакция. Обикновено проявите се забавят в началото и кожата и дихателната система рядко се засягат.
При ентероколитни нарушения в кърмаческата възраст раздразнителността, продължителното повръщане и диарията могат да се появят 1 до 3 часа след хранене. Продължителната консумация на храната може да доведе до кървава диария, анемия, раздуване на корема и забавяне в растежа и развитието. Хипотонията се появява в около 15% от случаите. Кравето мляко или съставки на основата на соя са основната причина за ентероколитни нарушения при малките деца, докато при по-големите деца яйцата, пшеницата, оризът, овесът, фъстъците, филетата, пилешкото, пуешкото и рибата са основни причини. При възрастните черупчестите мекотели са основната причина.
Детските колики понякога могат да бъдат тежки и да причинят значително безпокойство. Има редица съобщения за подобрение на коликите, когато е преустановена консумацията на краве мляко и дори подобрение при бебета хранени с кърма, когато кърмещата майка спре да консумира краве мляко. Обикновено бебето се подобрява в рамките на няколко дни. Точната причина за коликите е неизвестна, но при тежки случаи детските колики могат да бъдат част от спектъра на детския колит.
Всеки опит за диагностициране на хранителни алергии трябва да започне с внимателно снемане на анамнеза. Тя трябва да включва всички храни, които биха могли да бъдат причинител на алергията, време на настъпване на реакцията след поглъщане, засегнат орган (т.е. кожа, стомашно-чревна система, дихателни пътища), прогресиране на реакцията и отговор към лечението. Важните аспекти от миналото включват следните подробности за ранния живот: хирургическа операция или стомашно-чревна инфекция; дневник за въвеждането на храни в диетата; наличието на други атопични прояви като атопичен дерматит и астма. Предразположението на пациента да развие IgE-медиирани хранителни алергии трябва да бъде оценено чрез фамилна анамнеза за алергии при роднини от първа степен.
Лабораторното диагностично изследване трябва да отразява подозирания тип реакция. Реакциите, които настъпват в рамките на 2 часа и които засягат предимно кожата и дихателните пътища, трябва да бъдат оценени чрез подходящо тестване с кожни убождания или, ако тестването на кожата не е осъществимо или налично CAP тест или радиоалергосорбентни (RAST) тестове
Лечение на хранителните алергии
След като диагнозата бъде потвърдена, лечението е стриктното избягване на алергизиращата храна, докато свръхчувствителността към нея намалее. Повечето алергии, проявяващи се в ранния период на живота към млякото, яйцата и соята, обикновено се надрастват от децата и храните обикновено могат да бъдат въведени отново в диетата. Повечето алергии към фъстъци, ядки, риба и морски дарове продължават цял живот. В случаите на алергична гастроентеропатия, свързана със значително възпаление, като понякога е необходимо приложението на кортикостероиди. Повечето от алергичните гастроентеропатии, които се появяват в ранния период от живота изчезват в зряла възраст.
Атопичен дерматит
Атопичният дерматит (АД) обикновено започва по време на ранна детска възраст и засяга около 10% от детската популация. Това е сложно, хронично, възпалително кожно заболяване, което се характеризира със силен сърбеж с хронично рецидивиращо протичане. Заболяването се появява преди навършване на една година при 60% от децата и в рамките на пет години при 85% от предразположените деца. Свързва се с анормален съдов отговор, повишена загуба на вода през епидермиса на кожата, намален праг на сърбеж и възпаление. При по-малките бебета са засегнати скалповите участъци близо до шията и зад ушите, както и разтегателните повърхности на ръцете и краката. С порастването на детето гънките на ръцете и раката стават по-засегнати.
Последните проучвания показват сложна взаимовръзка между генетични, психологически, имунологични и инфекциозни фактори, които допринасят за развитието и тежестта на АД. Имунологично се откриват дефекти в клетъчния имунитет имуноглобулин Е (IgE). Повечето деца с АД развиват други алергични разстройства. Докато ролята на хранителните или инхалаторните алергени при АД е противоречива, значителни доказателства предполагат хранителни алергени при много пациенти.
Основните причини за астма изглежда са ранните вирусни инфекции, излагането на цигарен дим и предразположението към алергии. Доказано е също така, че вирусните инфекции повишават хиперреактивността и също са свързани с остри обостряния на астмата при деца. Повишеното ниво на IgE при инфекция с респираторно-синцитиален вирус (RSV) е свързано с по-голяма тежест на бронхоспазъм и намалено насищане на кръвта с кислород. Постоянните хрипове след инфекция с RSV в ранна детска възраст са краткотрайни при липса на други алергизиращи фактори. Пасивното тютюнопушене има значително влияние върху броя на астматичните пристъпи. Алергизирането е най-важният причинител на хронична астма в детска възраст. Основният рисков фактор е тютюнопушенето на майката по време на бременност. Ранното излагане на висока концентрация на акари в домашен прах през първата година от живота е свързано със значително по-висок риск от развитие на астма.
Алергичен ринит
Алергичният ринит е основна причина за заболеваемост при децата. Той е причината, съпътстващо заболяване или предразполагащ фактор в много случаи за отит (възпаление на ухото), хроничен синузит, повишена податливост към инфекции на горните и долните дихателни пътища и нарушения в съзъбието на децата. Много деца, които страдат от алергичен ринит, имат хронично запушен нос или повтарящи се инфекции на горните дихателни пътища и многократно се лекуват с лекарства за настинка и / или антибиотици. С течение на времето често има промяна към по-сезонно протичане и след това заболяването се идентифицира като алергично.
Симптоми на алергичен ринит: бистър, воднист секрет от носа, хъркане, дишане през устата, шмъркане, кихане, трепване или тик на лицето, рецидивиращ отит на средното ухо или серозен отит, рецидивиращ синузит.
Лечение на алергичния ринит
Антихистаминовите лекарства са ефективни за намаляване на кихането, сърбежа и секретите при ринита и за облекчаване на сърбежа в очите. Ако има значително назално запушване, приложението на комбиниран перорален деконгестант-антихистамин може да бъде по-ефективно. За съжаление антихистаминовите лекарства имат чести странични ефекти, като най-често причиняват сънливост. По-новите лекарства са са с по-малко странични ефекти.
Ако ринитът е сезонен, могат да се очакват симптоми при началото на дадения сезон и е полезно да се предприеме превантивна терапия с локални кортикостероиди преди и по време на сезона. Назалните локални кортикостероиди значително намаляват симптомите на запушване и кихане. Страничните им ефекти обикновено са дразнене на носа, кихане и кръвотечение. Ако симптомите са тежки, може да се наложи кратък курс на прием на перорални кортикостероиди за намаляване на симптомите. При синузит може да се наложи агресивно и продължително антибиотично лечение, в допълнение към подходяща противовъзпалителна терапия.
Имунотерапията може също да намали симптомите на алергичен ринит. Имунотерапията трябва да се обмисля само след като първоначалната превенция и терапия не доведат до адекватно подобрение на симптомите. Изборът на алергени, които да се използват в имунотерапията, се основава на клиничната анамнеза на пациента и потвърждаващи положителни кожни тестове. При имунотерапията се използва принципа на приложение на алергена в ниска доза с цел десенсибилизация. Пациентите трябва да бъдат уведомени, че настъпването на значително подобрение може да отнеме няколко години. Поради това те не трябва да спират да приемат лекарствата си, докато симптомите не се подобрят, както и че лечението е специфично и няма да предотврати симптоми, причинени от други алергени.
ИНФО Вземи 5% отстъпка само онлайн:
| Изследване | Време за резултати (делнични дни) | Цена | Поръчай |
|---|
Инфо Научи повече:
Лактозна непоносимост
Хранителни алергии: Изследвания IgE, IgG и LTT
Алергия към мляко
IgE антитела (имуноглобулин Е)
Източници:
