Системните автоимунни ревматични заболявания се характеризират с наличието на повишенo нивo на автоантитела към вътреклетъчни протеини и нуклеинови киселини. Тези автоантитела се наричат общо aнтинуклеарни антитела (АНА, ANA), тъй като те са насочени предимно срещу ядрени антигени, но включват и антитела срещу цитоплазмата на клетката.
Откриването на ANA в кръвта има висока чувствителност, поради което се за най-добрия скринингов тест за системни заболявания на съединителната тъкан. Разпространението на АНА при тези пациенти е между 20 и 100%. За идентифициране на ревматичните заболявания е много важно да се разграничат различните антитела в групата на АНА. Понастоящем са описани две основни категории антинуклеарни антитела:
- Автоантитела, насочени към ДНК и хистони;
- Автоантитела, насочени към разтворими ядрени антигени (извличащи се ядрени антигени – ENA).
Разнообразието от целеви антигени за антинуклеарни антитела е изключително голямо. Поради това при наличие на положителен резултат при изследване на общите антинуклеарни антитела е необходимо да се изследват и специфични антитела, насочващи диагнозата към определено автоимунно заболяване. Използването на АНА имуноблот има предимството да се изследват разширени профили на автоантитела,. Това позволява диференциацията на 16 различни антитела от групата на АНА.
Съдържание
Видове антинуклеарни антитела
Анти-U1nRNP антителата са насочени срещу малки рибонуклеопротеинови (snRNP) антигени. Те са характерни за заболяванията синдром на Шарп (Смесена съединителнотъканна болест);
Anti-Sm антителата са насочени към Sm антигена, кръстен на първия пациент (Стефани Смит). Sm антигенът е част от snRNP групата. Характерни са за заболяването системен лупус еритематодес;
Anti-SS-A (Ro) антителата са насочени срещу антиген, който също е част от snRNP – разтворимото вещество А или Робертовата антигенна група. Те са характерни за заболяването синдром на Сьогрен и лупус. Те преминават през плацентарната бариера и навлизат в кръвта на плода и могат да предизвикат вроден системен лупус еритематодес, както и вроден AV-блок при плода. Това налага изследването им при бременни жени;
Анти-SS-B (La) антителата са насочени срещу протеин, който играе роля в транскрипцията на РНК полимераза III – разтворимо вещество В или Lane антиген. Те са характерни за заболяването синдром на Сьогрен;
Anti-Ro52 антеителата са насочени срещу антиген 52 kDa и са описани като неспецифични автоантитела, свързани както с ревматични, така и с неревматични заболявания. Те са характерни за синдрома на Сьогрен;
Anti-Scl-70 антителата са насочени срещу нехистонен 70 kDa протеин. Установено е, че този протеин е продукт на разграждане на ДНК от ензимите от клас топоизомераза I, разположени в нуклеоплазма и нуклеоли, имащи функцията да поддържат информационната цялост на ДНК. Характерни са за заболяването прогресивна системна склероза (Склеродермия);
Анти-PM-Scl антителата са насочени срещу протеините на нуклеоларния комплекс PM-Scl. Основните антигени са 2 полипептида, известни като PM-Scl 75 и PM-Scl 100. Двата антигена са независими един от друг и не взаимодействат кръстосано. Този протеинов комплекс участва в биосинтезата на рибозомата. Тези антитела се свързват със синдрома на припокриване на склеродермия с полимиозит/дерматомиозит;
Jo-1 антителата са насочени срещу ензима на хистидил-t-РНК синтетаза. Антителата срещу Jo-1 са серологичен маркер за заболяването дерматомиозит/полимиозит, с разпространение сред болните между 20-40%. Наличието на тези автоантитела е свързано с по-тежка форма на заболяването и с по-чести рецидиви. Автоантителата могат да бъдат открити рано, понякога преди началото на симптомите;
Анти-CENP В антителата са насочени срещу протеин, разположен в областта на закрепване на делителното вретено по време на деленето на клетката. Всички серуми от кръв, съдържаща антицентромерни антитела, реагират с CENP-B. Антителата срещу CENP В са серологичен маркер за CREST синдром (Калциноза, Рейно, Езофагит, Телеангиектазия), който е подтип на прогресивната системна склероза (Склеродермия) Иматт специфичност 70-90%. Те могат да се появят и при пациенти с първична билиарна цироза;
PCNA антителата (пролифериращ клетъчен антиген) са насочени срещу протеин, който е част от ензима ДНК полимераза и по този начин участва в процеса на удвояване и възстановяване на ДНК. Този антиген се нарича още циклин I, който също играе роля в регулирането на клетъчния цикъл. Откриването му в индиректната имунофлуоресценция е променливо (гранулирано/оцветено), като половината от ядрата на клетките в имат ниско насищане. Anti-PCNA се откриват при 3% от пациентите със системен лупус еритематодес;
Антителата срещу двойноверижна ДНК реагират с основните компоненти на двойноверижната дезоксирибонуклеинова киселина (ДНК). Тези антитела представляват маркер с висока специфичност за системен лупус еритематодес, присъстващи при приблизително 60% (30-90%) от пациентите. Освен това е маркер за проследяване на клиничната активност на заболяването. Те могат също да бъдат свързани в малък процент с лупус, индуциран от лекарства, ревматоиден артрит и склеродермия;
Антинуклеозомни антитела. Протеините в клетъчното ядро са съставени от 40% ДНК, 40% хистони и 20% нехистонови протеини. Антинуклеозомните антитела реагират с откритата част, тоест с хроматиновата ДНК. Клиничните проучвания показват, че тези антитела се появяват преди наличие на антитела срещу двойноверижна ДНК при пациенти със системен лупус еритематодес;
Антихистонните антитела реагират срещу хистони, които заедно с ДНК съставляват основните компоненти на протеините в клетъчното ядро.
Антихистоновите антитела се срещат при приблизително 95% от пациентите с лекарствено-индуциран лупус еритемтодес и са най-важният диагностичен критерий. Най-разпространените лекарства, участващи индуцирането на лупуса са: Прокаинамид, Хидралазин, Изониазид, Карбамазепин, Пенициламин, Хлорпромазин, Алфа метилдопа, Хинидин, Салазосулфапиридин, Миноциклин. Антихистонните антитела могат да присъстват години след спиране на приема на лекарството;
Антитела срещу Рибозомните Р-протеини са насочени срещу 3 рибозомни протеини. Тези антитела са маркер за невролупус (засягане на централната и периферна нервна система от лупус);
Антимитохондриалните AMA M2 антитела са насочени срещу част на ензима пируват дехидрогеназа. Повишения титър потвърждава диагнозата първична билиарна цироза и може да има прогностична стойност за последващото развитие на заболяването при пациенти с признаци на жлъчен застой. Anti-M2 антителата могат да бъдат открити и при синдром на припокриване на първична билиарна цироза с автоимунен хепатит, системна склероза (6%) и синдром на Sjögren;
Анти-DFS70 антителата са насочени срещу активатор на ензима, катализиращ презаписването на гените в клетката. Анти-DFS70 антителата са свързани с различни патологични състояния, като атопичен дерматит и рак на простатата. Съобщава се за най-високо разпространение на антитела срещу DFS70 при пациенти със синдром на Vogt-Harada (66,7%), автоимунен тиреоидит (55%), атопичен дерматит (30%).
Какво налага провеждането на изследването ?
Изследването чрез имуноблот на антинуклеарни антитела (срещу антигените U1-NRNP, SS-A, RO-52, SS-B, SCL-70, PM-SCL, JO-1, CENTROMER B, PCNA, двойноверижна ДНК, НУКЛЕОЗОМИ, ХИСТОНИ, РИБОзОМАЛЕН Р ПРОТЕИН, AMA M2, DFS70) се извършва при съмнение на лекуващият Ви лекар за наличие на автоимунно системно заболяване на съединителната тъкан (колагеноза). Изследването се използва и за оценка на степента на активност на заболявания като системен лупус еритематодес, прогресивна системна склероза (склеродермия), синдром на Сьогрен, полимиозит/дерматомиозит и синдром на Шарп (смесена съединителнотъканна болест).
Цел на изследването
Изследването има за цел да бъде определено нивото на специфични антинуклеарни антитела срещу структури в ядрата и цитоплазмата на клетките Ви.
Изследването се използва за диагностика и оценка на болестната активност на някои автоимунни заболявания като: системен лупус еритематодес, лекарствено индуциран лупус, склеродермия, синдром на Сьогрен, полимиозит/дерматомиозит и синдром на Шарп и синдроми на припокриване между различни автоимунни заболявания.
Кога е необходимо да се направи това изследване?
Провеждането на изследването е препоръчително при препоръка на лекар при наличие на някои симптоми като: пеперудообразно зачервяване на кожата на лицето и деколтето, чувство за уплътняване и стягане на кожата по лицето и пръстите, засилена фоточувствителност, феномен на Рейно (побледняване, посиняване и зачервяване на пръстите при контакт със студ), болка и оток в ставите, изява на червени петна по кожата, мускулна слабост на бедрената и раменната мускулатура и други.
Подготовка преди изследване
Не е необходима предварителна подготовка на пациента преди провеждане на изследването. Резултатът от изследването не се повлиява от прием на храна, вода или други напитки.
Проба за изследване
- венозна кръв
Метод
- имуноблот
Тестът използва 16 пречистени антигени, които са фиксирани паралелно един на друг върху мембраната на лентата. Антигените са представени в следния ред на фиксиране върху лентата:
- nRNP/Sm: пречистен нативен антиген
- Sm: пречистен нативен антиген
- SS-A: пречистен нативен антиген
- Ro 52: Рекомбинантен антиген
- SS-B: пречистен нативен антиген
- Scl-70: Пречистен нативен антиген
- PM/Scl: рекомбинантен антиген
- Jo-1: пречистен нативен антиген
- CENP B: рекомбинантен антиген
- PCNA: Рекомбинантен антиген
- ds DNA: пречистен нативен антиген
- нуклеозоми: естествен антиген
- хистон: пречистен нативен антиген
- Р-рибозомен протеин: естествен антиген
- AMA-M2: Пречистен нативен антиген
- DFS70: Рекомбинантен антиген
Референтни стойности:
Окончателното тълкуване на резултатите от изследването се извършва с помощта на софтуер (след сканиране на лентите), който в зависимост от интензитета на сигнала дава оценка за всяка част на лентата, както следва:
Интензитет | Оценка на интензитета | РЕЗУЛТАТ | |
Без сигнал | 0-5 | 0 | Отрицателен |
Слаб сигнал | 6-10 | (+) | Съмнителен |
Средно интензивен сигнал | 11-25 или 26-50 | + ++ | Положителен |
Много интензивен сигнал | > 50 | +++ | Силно положителен |
Положителен резултат потвърждава наличието на специфични антитела.
Слабият сигнал показва, че наличието на автоантитела е несигурно и съмнително. В зависимост от симптомите на пациента, тестът може да се повтаря на всеки 1-2 месеца.
Отрицателният резултат показва липсата на специфични автоантитела.
Референтни стойности:
- nRNP/Sm: отрицателен
- Sm: отрицателен
- SS-A: отрицателен
- Ro 52:отрицателен
- SS-B: отрицателен
- Scl-70: отрицателен
- PM/Scl: отрицателен
- Jo-1: отрицателен
- CENP B: отрицателен
- PCNA: отрицателен
- ds DNA: отрицателен
- нуклеозоми: отрицателни
- хистон: отрицателен
- Р-рибозомен протеин: отрицателен
- AMA-M2: отрицателен
- DFS70: отрицателен
ИНФО Други тестове:
Източници:
- https://www.synevo.ro/profil-ana-extins-blot-u1-nrnp-ss-a-ro-52-ss-b-scl-70-pm-scl-jo-1-centromer-b-pcna-adn-dublu-catenar-nucleozomi-histone-proteina-p-ribozomal-ama-m2/
- https://www.euroimmun.com/products/indications/autoantikrper-diagnostik/rheumatology/collagenosis/aak-gegen-zellkerne-ana/immunoblot.html