Системният лупус еритематодес (SLE) е хронично автоимунно възпалително заболяване, което се среща предимно при жени в репродуктивна възраст. Антителата срещу двойноверижната ДНК (anti-Ds-DNA) са отличителен белег на това заболяване.
Анти-ДНК антителата са разделени на 2 вида: антитела срещу двойноверижна ДНК (нативна) и антитела срещу едноверижна ДНК (денатурирана).
Разпространението на антителата срещу двойноверижна ДНК при пациенти със системен лупус еритематодес е 60-90%, в зависимост от използвания метод на откриване и степента на активност на заболяването. Антителата срещу двойноверижна ДНК могат да бъдат открити и при пациенти с други автоимунни заболявания, при инфекции (инфекция с вируса на Epstein-Bar, Хепатит В), след прилагане на някои лекарства (хидралазин, интерферон, инхибитори на TNF), при пациенти с онкологични заболявания, при роднини на пациенти със системни заболвания на съединителната тъкан и в редки случаи при здрави хора. Хора с положителни резултати за анти-ДНК антитела (85%) от тях са в състояние да развият системен лупус еритематодес след 5 години от първоначалното откриване на антителата.
В момента се използват 3 вида методи за откриване на антитела срещу двойноверижна ДНК: имуноензимен метод, метод RIA и метод за индиректна имунофлуоресценция, като последният изброен се счита за „златен стандарт“.
Какво налага провеждането на изследването ?
Съмнение за системен лупус еритематодес, прогресивна системна склероза (склеродермия), смесена болест на съединителната тъкан, както и проследяването на болестната активност и ефекта от лечението при пациенти с вече диагностицирано заболяване.
Цел на изследването
Откриването на антитела, насочени срещу ДНК, което е важно както при диагностицирането на системния лупус еритематозус, така и при оценката на болестната активност, особено при пациенти с лупусен нефрит (засягане на бъбреците), както и при други автоимунни заболявания като ревматоиден артрит и overlap-и на заболявания.
Изследването се използва за определяне на концентрацията на антитела срещу двойноверижна ДНК в кръвта на пациента, което може да има важно диагностично значение.
Кога е необходимо да се направи това изследване?
Провеждането на изследването е препоръчително при препоръка на лекар при наличие на някои симптоми като: слабост и отпадналост, субфебрилна температура, наличие на пеперудообразно зачервяване по бузите и гърба на носа, болка и отоци по ставите, афти по лигавиците, засилен косопад, засилена фоточувствителност, и други.
Подготовка преди изследване
Не е необходима предварителна подготовка на пациентите преди провеждане на изследването. Резултатите от изследването не се повлияват от приемане на храна, вода или други напитки.
Проба за изследване
венозна кръв
Метод
FEIA – метод на флуоресцентен ензим, IIF
Референтни стойности
<10: Отрицателен резултат
10 – 15: Сива зона
> 15: Положителен резултат
Интерпретация на резултатите
Положителният резултат от изследването показва, че имате повишени нива на антителата срещу двойноверижна ДНК в кръвта си. Това може да е важен диагностичен критерии при съмнение за заболяването системен лупус еритематодес, както и за определяне на болестната активност при вече диагностицирано заболяване.
Ограничения и особености на резултатите:
Отрицателният резултат не изключва наличието на системен лупус еритематодес. Антитела срещу двойноверижна ДНК също могат да се открият, в нисък процент и при други ревматични заболявания (<1% от случаите на ревматоиден артрит и <10% от случаите на първичен синдром на Сьогрен и смесена болест на съединителната тъкан), хроничен активен хепатит, първична билиарна цироза, инфекциозна мононуклеоза и други.
Лечение с някои лекарства като Прокаинамид и Хидралазин могат да индуцират продукцията на антитела срещу двойноверижна ДНК.
ИНФО Цена за изследване АТ анти-ДНК двойноверижна (ds DNA):
