Съдържание
Обща информация
Anti-MOG антитела са автоантитела, насочени срещу миелиновия олигодендроцитен гликопротеин (MOG), който е протеин, намиращ се в миелиновата обвивка на нервните влакна в централната нервна система (ЦНС). Тези антитела са свързани с различни възпалителни демиелинизиращи заболявания на ЦНС, включително множествена склероза (МС), оптикомиелит (Devic’s disease) и други форми на възпалителни демиелинизиращи заболявания. Присъствието на Anti-MOG антитела може да служи като диагностичен маркер за разграничаване на тези заболявания от други неврологични състояния и помага за насочването на подходящото лечение.
Причини за възникване
Причините за възникване на Anti-MOG антителата не са напълно изяснени, но се смята, че комбинация от генетични и фактори на околната среда играят роля в тяхното развитие. Основните предполагаеми причини и фактори са:
- Генетични фактори. Някои хора могат да имат генетична предразположеност към автоимунни реакции. Генетични вариации в гените, свързани с имунната система, могат да увеличат риска от развитие на Anti-MOG антитела.
- Вирусни и бактериални инфекции. Инфекциите могат да предизвикат имунната система да атакува собствените тъкани на организма, включително MOG. Някои вирусни и бактериални инфекции могат да индуцират кръстосана реактивност, при която имунната система обърква собствените протеини с тези на патогените.
- Постваксинален отговор. В редки случаи, ваксинациите могат да предизвикат имунна реакция, която води до образуване на Anti-MOG антитела. Това е много рядко и механизмите не са напълно ясни, но се смята, че ваксините могат да активират имунната система по начин, който предизвиква автоимунен отговор.
- Дисрегулация на имунната система. Някои хора могат да имат дисрегулация на имунната система, която води до производство на антитела срещу собствените протеини, включително MOG. Това може да бъде резултат от генетични фактори или външни стресови фактори.
- Фактори на околната среда. Излагането на определени токсини, химикали или други фактори на околната среда може да играе роля в развитието на автоимунни заболявания и образуването на Anti-MOG антитела.
- Хормонални промени. Някои хормонални промени могат да влияят върху имунната система и да предизвикат автоимунни реакции. Това може да обясни защо някои автоимунни заболявания са по-чести при жени.
- Психологически и физически стрес. Стресът и начинът на живот могат да повлияят на имунната система и да допринесат за развитието на автоимунни реакции.
Изотипи (видове) Anti-MOG антитела
Изотипите на Anti-MOG антителата, подобно на всички антитела, се класифицират в няколко основни класа въз основа на структурата на тежката им верига. Основните изотипи включват:
IgG Най-често срещаният и обикновено най-важният в контекста на автоимунните заболявания, свързани с Anti-MOG, IgG2, IgG3 и IgG4 антитела. Някои проучвания предполагат, че IgG4 Anti-MOG антителата могат да имат различна патогенност в сравнение с другите IgG изотипи.
По-рядко срещани в контекста на Anti-MOG антитела. Те са обикновено първият клас антитела, произведени от имунната система в отговор на нов антиген.
Много рядко срещани като Anti-MOG антитела. IgA антителата обикновено играят роля в мукозните мембрани и лигавиците, а не в системната циркулация.
Изключително рядко срещани като Anti-MOG антитела. IgE обикновено е свързан с алергични реакции и паразитни инфекции.
- IgD (Имуноглобулин D):
Още по-рядко срещани и с по-малко известна роля в контекста на Anti-MOG антителата.
Изотипите на Anti-MOG антителата имат значение за разбирането на патогенезата на свързаните заболявания, както и за диагностиката и лечението им. Например, преобладаването на определени IgG изотипи може да бъде свързано с различни клинични прояви и прогнози.
Клинично значение
Клиничното значение на Anti-MOG антителата е свързано с тяхната роля в диагностицирането, прогнозирането и лечението на различни демиелинизиращи заболявания на централната нервна система (ЦНС). Ето някои основни аспекти:
- Диагностика:
Разграничаване от Множествена склероза (МС). Наличието на Anti-MOG антитела може да помогне за разграничаване на пациенти с MOG-свързана демиелинизация от тези с множествена склероза, тъй като лечението и прогнозата за тези състояния могат да се различават. Диагностика на оптикомиелит (Devic’s disease). Anti-MOG антителата могат да се използват за диагностициране на оптикомиелит, което е възпалително състояние на очния нерв и гръбначния мозък.
- Прогностична стойност:
Проследяване на рецидиви и прогресия. Нивата на Anti-MOG антитела могат да се използват за прогнозиране на рецидиви и прогресия на заболяването. Високите нива на тези антитела могат да бъдат свързани с по-голям риск от рецидиви.
Определяне на тежестта на заболяването. В някои случаи, нивата на Anti-MOG антитела могат да корелират с тежестта на клиничните симптоми и степента на увреждане на ЦНС.
- Прецизиране на лечение:
Прецизиране на терапията. Наличието на Anti-MOG антитела може да повлияе избора на терапия. Пациенти с MOG-свързани заболявания може да се нуждаят от различни терапевтични подходи в сравнение с тези с множествена склероза. Имунотерапия. Лечението с имуномодулиращи и имуносупресивни средства може да бъде насочено към намаляване на активността на Anti-MOG антителата и свързаното възпаление.
- Превенция на усложнения:
Ранна интервенция. Откриването на Anti-MOG антитела при пациенти със симптоми на демиелинизация може да позволи ранна интервенция и предотвратяване на сериозни неврологични увреждания. Изследването на Anti-MOG антителата играе важна роля в по-доброто разбиране на патогенезата на демиелинизиращите заболявания и подпомага клиницистите в предоставянето на по-специализирани грижи за пациентите.
Механизъм на тъканно увреждане от Anti-MOG антителата
Патофизиологията на Anti-MOG антителата е свързана с тяхното взаимодействие с миелиновия олигодендроцитен гликопротеин (MOG) и последващото им въздействие върху централната нервна система (ЦНС). Ето основните аспекти на тази патофизиология:
- Прицелен антиген на Anti-MOG антителата
MOG (myelin oligodendrocyte glycoprotein) е гликопротеин, разположен на повърхността на миелиновите обвивки в ЦНС, което го прави достъпен за автоимунна атака. Той играе важна роля в стабилизирането на миелина и поддържането на нормалната функция на нервните клетки.
- Имунна реакция
При някои индивиди имунната система погрешно разпознава MOG като чужд антиген и започва да произвежда антитела срещу него (Anti-MOG антитела). Тази автоимунна реакция може да бъде предизвикана от различни фактори, включително инфекции, генетична предразположеност и фактори на околната среда.
- Механизми на имунно увреждане
- Система на комплемента. Anti-MOG антителата могат да активират системанат на комплемента, водейки до увреждане на клетките и възпаление. Това води до демиелинизация и увреждане на нервните влакна.
- Антитяло-зависима клетъчна цитотоксичност. Антителата могат да се свържат с MOG на повърхността на олигодендроцитите, привличайки имунни клетки като макрофаги и NK клетки, които убиват олигодендроцитите и увреждат миелина.
- Опсонизация и фагоцитоза. Свързването на антителата с MOG може да маркира олигодендроцитите за фагоцитоза от макрофаги и други фагоцити.
- Възпаление и демиелинизация
Активираните имунни клетки и системата на комплемента причиняват възпаление и разрушаване на миелина, което води до демиелинизация на нервните влакна. Тази демиелинизация нарушава нормалната проводимост на нервните импулси и води до неврологични симптоми като слабост, загуба на координация, проблеми със зрението и други.
- Клинични прояви
- Остра демиелинизираща енцефаломиелит. Остро възпалително състояние, което може да бъде свързано с Anti-MOG антитела.
- Оптичен неврит. Възпаление на зрителния нерв, което води до зрителни нарушения.
- Миелит. Възпаление на гръбначния мозък, което може да причини слабост и парализа.
- Мозъчен ствол и мозъчни увреждания. Симптоми могат да включват замаяност, двоен образ и други неврологични дефицити.
- Патофизиологични модели
Изследванията показват, че не всички Anti-MOG антитела са патогенни. Разликите в изотипите на антителата (напр. IgG1 срещу IgG4) и в техните функционални характеристики могат да влияят на тежестта и вида на заболяването. Разбирането на патофизиологията на Anti-MOG антителата помага на изследователите и клиницистите да разработят по-добри диагностични методи и терапии за управление на свързаните автоимунни заболявания на ЦНС.
Заболявания, причинени от наличието на Anti-MOG антитела
Anti-MOG антителата са свързани с различни възпалителни и демиелинизиращи заболявания на централната нервна система (ЦНС). Основните заболявания, които могат да бъдат причинени или свързани с наличието на Anti-MOG антитела са:
- Миелит, свързан с MOG (MOG-асоцииран миелит):
Представлява възпалително заболяване на гръбначния мозък, което може да доведе до слабост, парализа, сензорни промени и проблеми с контрола на пикочния мехур и червата.
- Оптичен неврит, свързан с MOG (MOG-асоцииран оптикомиелит):
Възпаление на зрителния нерв, което може да причини загуба на зрение, болка при движение на очите и други зрителни нарушения.
- Остър демиелинизиращ енцефаломиелит:
Остро възпалително състояние на мозъка и гръбначния мозък, което често се проявява с треска, главоболие, гърчове и променено съзнание. ADEM често засяга деца и може да бъде свързано с инфекция или ваксинация.
- Мултифокална демиелинизираща болест (Миелит + Оптичен неврит):
Комбинация от възпаление на зрителния нерв и гръбначния мозък, което може да причини тежка инвалидизация и комбинация от симптоми, свързани с двете състояния.
- Увреждания на мозъчния ствол и церебрални увреждания:
Възпаление и демиелинизация в мозъчния ствол и други части на мозъка, което може да причини различни неврологични симптоми като двоен образ, замаяност, дисфагия (затруднено гълтане) и други.
- Рецидивиращ / Ремитиращ курс на протичане:
Заболяванията, свързани с Anti-MOG антитела, често имат рецидивиращ/ремитиращ курс, при който симптомите се появяват периодично и след това се подобряват, което може да наподобява Mножествена склероза.
Методи за установяване на наличие на anti-MOG антитела
- Имунофлуоресцентен анализ (IFA). Този метод използва клетки, които експресират MOG гликопротеин на повърхността си. Серумът на пациента се инкубира с тези клетки и след това се добавя флуоресцентно маркирано второ антитяло, което разпознава човешките антитела. Флуоресценцията показва наличието на Anti-MOG антитела.
- Ензимно-свързан имуносорбентен анализ (ELISA). MOG гликопротеин или негови фрагменти се прикрепят към твърда повърхност (например микротитър плочка). Серумът на пациента се добавя и, ако има Anti-MOG антитела, те ще се свържат с MOG. След това се добавя ензимно свързано второ антитяло, което разпознава човешките антитела. Ензимната реакция произвежда измерим сигнал.
- Използва се комбинация от различни антитела и антигени, за да се изследва наличието на Anti-MOG антитела наред с други автоантитела. Този метод може да използва микрочастици или други платформи за едновременно изследване на множество антитела.
- Клетки, експресиращи MOG, се инкубират със серум на пациента и след това се добавя флуоресцентно маркирано второ антитяло. Поточната цитометрия измерва флуоресценцията на отделни клетки, което позволява количествено определяне на свързването на антителата.
- Имунохемилуминесценция. Подобен на ELISA, но използва химилуминесцентен субстрат вместо ензимен субстрат. Свързването на Anti-MOG антителата води до производство на светлина, която може да бъде измерена.
Материал за изследване
Материалът за изследване на Anti-MOG антитела обикновено е серум, получен от кръвта на пациента. Взема се венозна кръв от пациента, обикновено от вената на ръката. Обикновено са достатъчни 5-10 милилитра кръв. Кръвната проба се центрофугира, за да се отделят червените кръвни клетки и другите клетъчни елементи от серума. Горната прозрачна част, която е серумът, се използва за изследването. Серумът може да се съхранява при 2-8°C за краткосрочно съхранение, обикновено до няколко дни. За по-дългосрочно съхранение серумът може да се замрази при -20°C или по-ниска температура.
Лечение на заболявания, асоциирани с anti-MOG антитела
Лечението на заболявания, свързани с наличието на Anti-MOG антитела, се основава на контролиране на възпалението и предотвратяване на рецидивите. Подходът към терапията може да варира в зависимост от тежестта на заболяването, конкретните клинични прояви и отговора на пациента към лечението. Използваните лекарства и методи на лечение са:
- Кортикостероиди. Високи дози кортикостероиди като метилпреднизолон се използват за лечение на остри пристъпи. Те помагат за намаляване на възпалението и облекчаване на симптомите.
- Плазмафереза. При пациенти, които не реагират на кортикостероиди, плазмаферезата (обмен на плазмата) може да бъде ефективна за отстраняване на антителата от кръвообращението.
- Имуноглобулини (IVIG). Интравенозните имуноглобулини могат да бъдат използвани при случаи на резистентни на лечение остри пристъпи.
- Имуносупресивни лекарства. За предотвратяване на рецидиви и дългосрочно контролиране на заболяването могат да се използват имуносупресивни медикаменти. Имуносупресивните лекарства включват: Азатиоприн, Метотрексат, Микофенолат мофетил, Ритуксимаб.
- Симптоматично лечение. Физиотерапия и рехабилитация за подпомагане на възстановяването на функциите и подобряване на качеството на живот. Аналгетици и лекарства за облекчение на специфичните симптоми.
Референции: https://en.wikipedia.org/wiki/MOG_antibody_disease
https://www.barrowneuro.org/condition/anti-mog-syndrome/
https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/26708342/
https://www.childrens.com/specialties-services/conditions/antibody-associated-disorder