Често боледуване при децата – това са група деца, характеризираща се с по-висока от връстниците си честота на развитие на остри респираторни инфекции. Често боледуващи са деца, които боледуват по-често от 4-5 пъти от остри респираторни инфекции през годината. При тези деца, респираторните инфекции често са с тежко и продължително протичане, често с развитие на различни усложнения и формиране на хронични процеси. Ранната детска и предучилищната възраст, т.е. възрастта от 6 месеца до 6 години, се характеризира с повишена чувствителност на детския организъм към респираторните вирусни агенти и това не е отклонение от нормата, а онтогенетична характеристика на този възрастов период.
Причини за често боледуване на децата
- Незряла, неразвита имунна система, която не винаги може да се справи с инфекциозния причинител. Ето защо дори и средностатистическото дете има по-остро протичащи и тежки респираторни инфекции от средностатистическия възрастен.
- Голямо инфекциозно натоварване върху имунната система: при среща с агресивен инфекциозен причинител, с висока концентрация на микроорганизми
- Контакти с голям брой не съвсем здрави деца в ясли и детски градини.
- По-бавно развиващ се организъм, включително и имунна система. Възстановяването след инфекция при тези деца отнема повече време.
- Непълно лечение на болно дете. Болестта драстично отслабва имунната система и ако детето бъде върнато обратно навън сред обществото веднага след като температурата се нормализира, нови инфекциозни причинители като вируси и бактерии с голямо улеснения ще преминат през защитните бариери и ще инфектират все още неукрепналия след преболедуването детски организъм. Вируси като грип, морбили, Епщайн бар вирус доказано потискат имунитета до няколко месеца след преболедуването.
- Наличието на персистираща инфекция (херпесвирус, цитомегаловирус, микоплазма, хламидиална инфекция) влияе негативно върху имунитета. Причинителите на тези инфекции са лесно могат да избегнат имунния отговор на макроорганизма и не позволяват да бъдат унищожени. Нещо повече, те вредят на нормалното функциониране на клетките на имунната система, нарушавайки междуклетъчната им сигнализация и отварят пътя за други болестотворни агенти.
- Дисбалансът на вегетативната част на нервната система играе важна роля при персистиращите остри респираторни инфекции, тъй като именно тя, заедно с имунната система, контролира защитата на организма срещу инфекции. Често срещано е състоянието вегето-съдова дистония, което се наблюдава при 50 – 70% от често боледуващите деца. Първите признаци на вегетативна съдова дистония могат да се появят след респираторна инфекция, а това от своя страна влияе неблагоприятно върху функционирането на имунната система.
- Стрес – физически и психоемоционален оказва неблагоприятно влияние върху имунната система на развиващия се организъм.
Особености в имунната система при децата
Характерна особеност на имунната система при деца на възраст 2-6 години е високата пролиферативна активност на имунните клетки – лимфоцитите, докато фракцията на недиференцирани, „наивни“ лимфоцити при децата е по-голяма, отколкото при възрастните. Характерно е и по-високо ниво на клетъчна цитотоксичност. В допълнение, именно на тази възраст се наблюдава преориентиране на имунния отговор към инфекциозни антигени с участието на T-хелперните лимфоцити в пътищата на реакцията, характерни за новородените и децата от първите месеци от живота, към отговора с Т-хелперни лимфоцити тип 1, който е типичен за възрастните.
Тези и някои други свързани с възрастта особености на имунната система на детето са фактори, които определят по-висока чувствителност на организма на детето към инфекции и по-малко диференциран (в сравнение с възрастните) отговор на имунната система към инфекцията.
От друга страна, острите респираторни инфекции, пренасяни в ранна детска възраст, допринасят не само за формирането на антивирусен имунитет, но и за поляризацията на имунния отговор на организма, т.е. функционално съзряване на антиинфекциозния имунитет на детето. Затова умерено честото боледуване може да се счита за онтогенетично целесъобразно и оправдана, само ако честотата на острите респираторни инфекции не надвишава прага на толерантност на имунната система на детето към инфекция. При остри респираторни инфекции, повтарящи се повече от 6-8 пъти годишно, не настъпва адекватно възстановяване на функционалните характеристики на имунната система. В някои случаи трябва да се търси вроден имунен дефицит. Затова се препоръчва и консултация с имунолог.
Важна особеност на имунната система при деца в ранна и предучилищна възраст е състоянието на лимфоепителната тъкан на фарингеалния пръстен, което осигурява локална противоинфекциозна защита на дихателните пътища. Известно е, че периодът на ранно детство се характеризира с интензивен процес на развитие на лимфоепителната фарингеална система. Обикновено, започвайки от втората половина на живота на детето, небните сливици се формират постепенно и при повечето деца сливиците се появяват през последната четвърт от първата година от живота. При някои деца обаче те могат да бъдат открити още на 6-7 месеца от живота. На 2-ра година започва образуването на фарингеалната сливица, която е локализирана в така наречената „стратегическа зона“ на горните дихателни пътища, където се регистрира най-интензивният антигенен ефект, като инфекциозен.
Критерии за включване на децата в групата на често боледуване:
| Възраст на детето |
Честота на остри респираторни инфекции годишно |
| До една година |
4 и повече |
| 1-3 години |
6 и повече |
| 4-5 години |
5 и повече |
| Над 5 години |
4 и повече |
В практиката на чуждестранните педиатри (Великобритания, САЩ) е общоприето, че обикновено здрави деца на възраст от 1 до 3 години получават по около 8 епизода на остри респираторни инфекции годишно. Ако честотата на респираторните инфекции е 8 или повече, тогава е обичайно да се говори за повтарящи се (рецидивиращи) респираторни инфекции.
Препоръки при деца с често боледуване
- На първо място, често боледуващите деца изискват задълбочен преглед от педиатър и задължителен преглед от УНГ специалист, включително оценка на състоянието на сливиците, аденоидите, параназалните кухини (синусите) и тъпанчевата мембрана, тъй като сред тези деца хроничните заболявания на УНГ органите се откриват в около половината от случаите (42-58%).
- Препоръчително е изследване за атипични патогени (микоплазмоза, хламидия) чрез PCR на цитонамазки от лигавицата на фаринкса. От помощ е и определянето на титъра на антителата към хламидии и микоплазма. Трябва да се има предвид, че микробиомът (съвкупността от микроорганизми) на лигавицата е едно от най-важните звена в антиинфекциозната защита и дори при здрав възрастен човек е силно зависим от въздействието на околната среда и състоянието на организма му.
- От лабораторните и инструментални изследвания също е препоръчително незабавно да се направи анализ на периферната кръв, общ анализ на урината и рентгенова снимка на носоглътката и параназалните кухини (синусите) в фасова и профилна проекция.
- В по-сложни случаи, които не подлежат на конвенционална терапия, може да се наложи консултация с клиничен имунолог и/или алерголог, а от допълнителни лабораторни методи за изследване, се препоръчва изследване на имунния статус на детето, преди всичко състоянието на интерфероногенезата, фагоцитозата, хуморалния имунитет и по-рядко на клетъчния имунитет.
Първичните имунодефицити са група наследствени заболявания (ПИД; primary immunodeficiencies, PIDs), при които имунната система е с нарушена структура и функция. Имунните клетки и молекули могат да бъдат намалени, увеличени, а техните функции – най-често потиснати. ПИД са потенциално животозастрашаващи състояния.
Тяхната честота е около един на всеки 500 индивида, най-често деца.
Ако Вашето дете или някой от Вашите близки има два или повече от изброените предупредителни белези, говорете с лекар за възможното наличие на ПИД:
- Четири или повече ушни инфекции за 1 година.
- Два или повече синузита за 1 година.
- Два или повече месеца на антибиотици без ефект.
- Две или повече пневмонии за 1 година.
- По-бавно наддаване на тегло или забавен растеж на детето.
- Повтарящи се дълбоки кожни или органни абсцеси.
- Персистираща млечница или кожна гъбична инфекция.
- Нужда от интравенозни антибиотици за лечение на инфекциите.
- Две или повече дълбоки инфекции, включително септицемия.
- Фамилна история на ПИД.
Терапевтични мероприятия
Медицинското обслужване на често боледуване се състои има три основни аспекта:
- Възстановителни или рехабилитационни мерки, насочени към намаляване на антигенната експозиция, рехабилитация при локални огнища на хронична инфекция и повишаване на устойчивостта на организма на детето. Тези мерки се извършват през периода на липса на инфекция.
- Етиопатогенетична терапия на остри респираторни инфекции.
- Имунотерапия и ваксиниране
Първото мероприятие е рехабилитацията, макар че е най-трудоемката и отнема много време, но е основата за успешното лечение на такива деца. Рехабилитацията включва редица общи хигиенни дейности, които трябва да се извършват в семейството. Те включват следното:
- организирането на рационален режим на деня на детето
- пълноценен, достатъчен сън
- премахване на преумората и превъзбуждането
- задължителни и достатъчни разходки за времето, но без хипотермия
- ограничаване на посещенията на места с много хора и други
- Добро хранене, като се вземат предвид възрастовите особености на детето и склонността към алергични реакции, разумен прием на въглехидратните храни и сладкиши
- Прием на мултивитаминни препарати, съответстващи на възрастта и натоварването на детето
- Извършване в разумни граници на закаляващи процедури – обливане с хладка вода, спане на чист въздух, вани, душове, балнеолечение, общ масаж, лечебна гимнастика, обучение по физическо възпитание.
Медицинската консултация се извършва по време на отсъствие на респираторна инфекция от специалист по уши, нос и гърло.
Първоначално е необходимо да се оцени обемът на оториноларингологичните грижи. Ако детето има хронична УНГ патология (хроничен тонзилит и / или аденоидит) и огнище на хронична инфекция, тогава при липса на респираторна инфекция е показано местно лечение от отоларинголог. Локалната терапия е насочена към саниране на хронични огнища на инфекция, възстановяване целостта на лигавицата на носоглътката, потискане на хроничното възпаление, което в крайна сметка намалява антигенното натоварване на имунната система на детето. Локалната терапия включва следните дейности:
- почистване на лигавицата с физиологични разтвори
- използването на бактерицидни пастили (като Strepsils и др.)
- изплакване на гърлото (деца над 4-5 години) и носните проходи с антисептични разтвори (разтвор на фурацилин, отвари от лайка, жълт кантарион и др.)
- физиотерапевтични методи (ултравиолетово облъчване на сливиците);
- микровълново и хелий-неоново лазерно облъчване за регионални лимфни възли; инхалации с морска вода, евкалиптово масло и др.
- аспирация на съдържанието на лакуните на небните сливици, интралакунарно приложение на антисептични пасти
- локално антибактериално лечение.
При грип може да се използва препарата Ремантадин и комбинацията му с алгинат. Ремантадин предотвратява адсорбцията, проникването на вируса в клетката гостоприемник и „събличането“ на грипния вирус тип А и намалява риска от неблагоприятен изход на заболяването. Ремантадин се предписва само на деца над 1 година през устата в доза 5 mg / kg телесно тегло на ден (но не повече от 15 mg) в 2 дози за 5 дни. Не предприемайте лечение без консултация с педиатъра/лекуващия лекар на детето!
Хирургично лечение
При липса на ефект от изброените терапевтични мероприятия, персистиране на честите респираторни инфекции на горните дихателни пътища, се препоръчва извършването на тонзилектомия (оперативно отстраняване на сливиците). Процедурата се извършва от лекар-специалист по УНГ. Времето за възстановяване след тонзилектомия е от 10 до 14 дни.
ИНФО Вземи 5% отстъпка само онлайн:
| Изследване | Време за резултати (делнични дни) | Цена | Поръчай |
|---|
ИНФО Вземи 5% отстъпка само онлайн:
| Изследване | Съдържание | Цена | Поръчай |
|---|
Инфо Научи повече:
Грип ли е?
Ушно-носно-гърлени болести
Болести на горните дихателни пътища
Инфекциозни болести
Източници:
