Хлориди, серум

Обща информация

Хлорът (Cl) е основният анион на извънклетъчната течност. Той се намира също и в други телесни течности: стомашен сок, панкретичен сок и чревни секрети, секрет на цекума, потта, както и в цереброспиналната течност. Хлорът е основният анион, който балансира ефектите на катионите, главно на натрия, върху извънклетъчната течност.

Основното депо на хлора е кожата, която може да съхранява 30-60% от него.

При физиологични условия промените в концентрацията на хлора са вторични спрямо промените в другите електролити. Неговата цел е да поддържа електронеутралността на средата:

• Ако съдържанието на бикарбонати се увеличи, съдържанието на хлор намалява;
• Ако нивото на натрий се увеличи, съдържанието на хлор също се увеличава.

Некомпенсираната хиперхлоремия причинява метаболитна ацидоза. Хлоридите се екскретират основно с урината (90%), както и с потта и изпражненията. Метаболизмът на хлора се регулира от хормоните на надбъбречната кора и щитовидната жлеза.

Биологична функция

Хлоридите изпълняват няколко важни биологични функции в човешкото тяло:

• Поддържане на киселинно-алкалния баланс. Хлоридите играят ключова роля в регулирането на pH нивото в кръвта и телесните течности. Те помагат за поддържане на електронеутралността, като компенсират промените в концентрациите на други йони, като бикарбонати.
• Осмотичен баланс. Хлоридите допринасят за регулирането на осмотичния баланс между кръвта и тъканите, което е важно за нормалното функциониране на клетките и за поддържането на кръвния обем и кръвното налягане.
• Водно-електролитен баланс. Те участват в регулирането на водно-електролитния баланс, който е от съществено значение за нормалната клетъчна функция и метаболизъм.
• Производство на солна киселина в стомаха. Хлоридите са основен компонент на солната киселина (HCl) в стомашния сок, която е необходима за разграждането на храната и абсорбцията на хранителни вещества.
• Активиране на ензими. Хлоридите активират някои ензими, като амилазата, която участва в разграждането на въглехидратите.
• Неврологична функция. Те участват в предаването на нервни импулси, като регулират мембранния потенциал на нервните клетки.
• Имунна функция. Хлоридите са важни за поддържането на имунната функция, като участват в производството на хипохлорна киселина (HClO) в белите кръвни клетки, която помага за унищожаването на патогени.

Тези функции подчертават значението на хлоридите за поддържането на хомеостазата и общото здраве на организма.

Кога да се направи изследване за ниво на хлориди ?

Когато се налага проследяване и контрол на водно-електролитни и киселинно-алкални нарушения при различни заболявания, при нарушена бъбречна функция, при патология на надбъбречните жлези.

Как да се подготвим за изследването ?

• Диета. Обикновено не е нужна да постите преди изследването. Въпреки това, ако лекарят е препоръчал други тестове заедно с изследването на хлориди (като кръвна картина или електролитен панел), може да се наложи да се въздържате от прием на храна и напитки за определен период (обикновено 8-12 часа).
• Прием на лекарства. Някои лекарства могат да повлияят нивата на хлориди. Информирайте лекаря за всички медикаменти, които приемате, включително добавки и билкови продукти. Лекарят може да ви посъветва да спрете временно някои от тях.
• Хидратация. Пийте достатъчно вода, за да поддържате добър хидратационен баланс, освен ако не Ви е указано друго.
• Алкохол и кофеин. Избягвайте алкохол и прекомерен прием на кофеин поне 24 часа преди изследването, тъй като те могат да повлияят на нивата на електролитите.
• Физическа активност: Избягвайте интензивна физическа активност в деня преди изследването, тъй като тя може да доведе до временни промени в нивата на електролити.

Източници на хлориди

Основните източници на хлориди за организма са:

• Сол (натриев хлорид). Най-големият и най-разпространен източник на хлориди в храната е обикновената готварска сол. Тя се добавя към много храни по време на приготвяне или като консервант.
• Обработени храни. Много обработени и готови храни съдържат високи нива на натриев хлорид като консервант или овкусител. Примери включват чипсове, консервирани супи, преработени меса и сирена.
• Морска храна. Риба, миди, раци и други морски продукти са добър източник на хлориди.
• Зеленчуци. Някои зеленчуци като моркови, целина, маслини и спанак съдържат естествени количества хлориди.
• Млечни продукти. Мляко, сирене и други млечни продукти съдържат хлориди, въпреки че в по-малки количества в сравнение със солените храни.
• Минерална вода. Някои видове минерална вода съдържат хлориди.

Редовното консумиране на тези храни осигурява необходимото количество хлориди за поддържане на нормалните функции на организма. Важно е да се поддържа баланс в приема на сол, тъй като прекомерната консумация на натриев хлорид може да доведе до здравословни проблеми като високо кръвно налягане и други сърдечно-съдови заболявания.

Препоръчителен дневен прием

Препоръчителният дневен прием на хлориди варира в зависимост от възрастта, пола и специфичните нужди на организма. Следващата таблица представя препоръчителния дневен прием на хлориди за различните възрастови групи:

Недостиг на хлориди

Симптомите на недостиг са:

• Дехидратация. Недостигът на хлориди може да доведе до дехидратация, което се проявява със суха кожа, сухота в устата и жажда.
• Мускулна слабост. Хлоридите играят роля в мускулната функция и недостигът им може да причини мускулна слабост и спазми.
• Умора: Липсата на хлориди може да доведе до чувство на умора и обща слабост.
• Загуба на апетит. Недостигът на хлориди може да предизвика намаляване на апетита и гадене.
• Нарушения в храносмилането. Поради ролята на хлоридите в производството на солна киселина в стомашния сок, техният недостиг може да доведе до проблеми с храносмилането, като подуване и болки в стомаха.
• Алкалоза. Хипохлоремията може да доведе до метаболитна алкалоза, състояние, при което рН на кръвта е повишено.

Симптомите при излишък на хлориди са:

• Високо кръвно налягане. Излишъкът на хлориди често е свързан с повишен натриев прием, което може да доведе до високо кръвно налягане.
• Оток. Хиперхлоремията може да причини задържане на течности и оток, особено в крайниците.
• Слабост и умора. Както при недостига, излишъкът на хлориди може да доведе до обща слабост и умора.
• Затруднено дишане. В тежки случаи, излишъкът на хлориди може да доведе до затруднено дишане и други респираторни проблеми.
• Киселинно-алкален дисбаланс. Хиперхлоремията може да предизвика метаболитна ацидоза, състояние, при което рН на кръвта е понижено.
• Промени в съзнанието. В екстремни случаи, излишъкът на хлориди може да причини объркване, дезориентация и кома.

Препоръчително е изследването да се проведе на гладно. Препоръчва се ограничаване на приема на алкохол, тютюнопушенето и интензивната физическа активност поне 12 часа преди провеждане на изследването.

Материал за изследване

Венозна кръв

Референтни стойности

Интерпретация на резултатите

Концентрацията на хлор в кръвта се увеличава при:

• Бъбречни заболявания (нефроза, нефрит, нефросклероза, бъбречна тубуларна ацидоза);
• Обезводняване (диария, повръщане, изгаряния);
• Хронична хипервентилация с респираторна ацидоза;
• Хиперпаратиреоидизъм;
• Последващ период на инфекциозни заболявания;
• Декомпенсация на сърдечно-съдовата система;
• Повишен прием на натриево-хлоридни соли, отравяне със салицилова киселина, прием на амониев хлорид;
• Алкалоза;
• Резорбция на отоци, ексудати, трансудати;
• Мозъчна травма с увреждане на хипоталамуса;
• Еклампсия;

Концентрацията на хлор в кръвта намалява при:

• Повишено изхвърляне на хлор (треска, повишено изпотяване, диария, повръщане);
• Бъбречни заболявания (хронична бъбречна недостатъчност, остра бъбречна недостатъчност, нефротичен синдром);
• Инфекциозни заболявания (чревна пневмония);
• Неконтролирана диуретична терапия (с хипонатриемия);
• Претоварване с течности;
• Хипокалиемична метаболитна алкалоза, респираторна ацидоза;
• Следоперативен период (следоперативна ацидоза);
• Диабетна ацидоза;
• Заболявания на надбъбречната кора (хипералдостеронизъм, синдром на Кушинг, болест на Адисон);
• Тумори, произвеждащи АКТХ;
• Синдром на Бърнет;
• Синдром на неадекватна секреция на АДХ;
• Изгаряния от различни степени;
• Конгестивна сърдечна недостатъчност;
• Остра порфирия;

Референции: https://synevo.ge/en/product/clorine-in-blood-test/

https://www.mayocliniclabs.com/test-catalog/overview/8460

https://my.clevelandclinic.org/health/diagnostics/22023-chloride-blood-test