Цинк

Обща информация

Цинкът е есенциален микроелемент, както и ключов компонент на няколко ензимни системи. Складира се в мускулната и костната тъкан, но дори и при цинков дефицит, е трудно запаси от там да бъдат мобилизирани и организмът увеличава цинковата абсорбция. Цинкът също така е от важно значение за имунната система и за нормалното зарастване на раните.

Метаболизъм

Метаболизмът на цинка включва различни процеси, свързани с абсорбцията, транспорта, използването и екскрецията на този микроелемент в организма. Ето основните етапи:

Абсорбция

Цинкът се абсорбира в тънките черва, главно в йеюнума. Абсорбцията на цинк може да варира в зависимост от наличието на други вещества в храната. Фактори, които подпомагат абсорбцията на цинк, включват:

• Животински протеини. Месото и морските дарове подобряват абсорбцията на цинк.
• Органични киселини. Цитрат и други органични киселини също подпомагат абсорбцията.

Фактори, които възпрепятстват абсорбцията, включват:

• Фитати (фетинова киселина). Намиращи се в пълнозърнестите храни и бобовите култури, фитатите се свързват с цинка и намаляват неговата бионаличност.
• Калций. Високите нива на калций могат да намалят абсорбцията на цинк.

Транспорт

След абсорбцията, цинкът се транспортира в кръвта чрез свързване с албумина и други протеини. Основната транспортна форма на цинка в плазмата е свързана с албумина, но малка част е свързана с аминокиселини и други протеини.

Натрупване и съхранение

Цинкът се натрупва и съхранява в различни тъкани и органи, включително:

• Мускули. Съдържат около 60% от общия цинк в организма.
• Кости. Съдържат около 30% от общия цинк.
• Черва, черен дроб и кожа. Също съдържат значителни количества цинк.

Екскреция

Цинкът се екскретира главно чрез фекалиите, но малки количества се губят и чрез урината, потта и кожните клетки. Екскрецията на цинк е регулирана, за да се поддържа хомеостазата и да се предотврати дефицит или излишък на този микроелемент.

Биологична функция

Цинкът изпълнява множество биологични функции в човешкия организъм, които са от съществено значение за здравето и нормалното функциониране на тялото. Ето основните биологични функции на цинка:

• Ко-фактор на ензими. Цинкът е необходим за активността на над 300 ензима, които участват в различни метаболитни процеси, включително синтеза на ДНК, РНК, протеини и метаболизма на въглехидрати и липиди.
• Имунна функция. Цинкът играе ключова роля в поддържането на здрав имунитет. Той е важен за развитието и функцията на имунните клетки, включително Т-лимфоцити, които са отговорни за адаптивния имунен отговор.
• Зарастване на рани. Цинкът подпомага процеса на зарастване на рани чрез участие в синтеза на колаген и други протеини, които са важни за регенерацията на тъканите.
• Антиоксидантна защита. Цинкът има антиоксидантни свойства, които предпазват клетките от оксидативен стрес и увреждане от свободните радикали.
• ДНК синтез и клетъчно делене. Цинкът участва в синтеза на ДНК и РНК, както и в процесите на клетъчно делене и растеж. Той е особено важен за бързо делящите се клетки, като тези на кожата и лигавиците.
• Сензорни функции. Цинкът е необходим за нормалното функциониране на вкусовите и обонятелните рецептори. Дефицитът на цинк може да доведе до намаляване на вкусовите и обонятелните усещания.
• Генна експресия. Цинкът играе роля в регулирането на генната експресия, като свързва определени протеини с ДНК и така влияе на транскрипцията на гени.
• Хормонална регулация. Цинкът участва в синтеза и функционирането на различни хормони, включително инсулин и хормоните на щитовидната жлеза. Той също така играе роля в регулацията на половите хормони.
• Поддържане на кожата и косата. Цинкът е важен за здравето на кожата и косата, като подпомага процесите на регенерация и предпазва от кожни заболявания.
• Неврологична функция. Цинкът има значение за нормалното функциониране на нервната система, включително за процесите на невротрансмисия и когнитивните функции.

Цинкът е от съществено значение за редица физиологични процеси и неговият дефицит може да доведе до сериозни здравословни проблеми. Ето защо е важно да се поддържа адекватен прием на цинк чрез разнообразна и балансирана диета.

Референтни стойности

Референтните стойности за дневен прием на цинк варират в зависимост от възрастта, пола и специфичните физиологични особености като бременност и кърмене. Tаблица с препоръчителните дневни дози (RDA) на цинк според Института по медицина на Националната академия на науките в САЩ:

* За новородени и кърмачета до 6 месеца стойността е базирана на средния прием на цинк чрез кърмата

Допълнителни фактори

• Възраст. Малките деца и юношите имат различни нужди от цинк поради растежа и развитието си.
• Пол. Мъжете обикновено имат по-високи нужди от цинк в сравнение с жените поради различия в телесната маса и хормоналния профил.
• Бременност и кърмене. Нуждите от цинк се увеличават при бременни и кърмещи жени, за да подпомогнат растежа и развитието на плода и новороденото.

Източници на цинк

За да се покрият дневните нужди от цинк, е важно да се консумират храни, богати на този минерал. Основни източници на цинк включват:

Тази таблица включва разнообразие от храни, които са добри източници на цинк. Стридите са изключително богати на цинк и могат значително да допринесат за дневния прием, докато семената, месото и пълнозърнестите храни също са добри източници, които могат да се включат в разнообразна диета.

Препоръчителен максимален дневен прием

Според Института по медицина на Националната академия на науките, препоръчителният горен приемен лимит (UL) на цинк за възрастни е 40 mg на ден. Това е общият дневен прием, включително от храна, напитки и добавки.  При съмнения за прекомерен прием на цинк, е важно да се консултирате с медицински специалист, който може да направи подходящи изследвания и да предложи корекции в диетата или лечението.

Недостиг на цинк

Недостигът на цинк може да доведе до различни здравословни проблеми и заболявания, тъй като този микроелемент е жизненоважен за множество биологични функции. Ето някои от основните заболявания и състояния, свързани с дефицита на цинк:

• Забавен растеж и развитие. Дефицитът на цинк при децата може да доведе до забавен растеж и развитие, както и до забавено полово съзряване.
• Нарушена имунна функция. Липсата на цинк може да отслаби имунната система, което увеличава податливостта към инфекции, включително респираторни инфекции и диария.
• Забавено зарастване на рани. Недостигът на цинк може да забави процеса на зарастване на рани, тъй като цинкът е важен за синтеза на колаген и регенерацията на тъканите.
• Кожни проблеми. Недостигът на цинк може да доведе до различни кожни заболявания, включително дерматит и акне.
• Загуба на апетит. Липсата на цинк може да причини загуба на апетит и влошаване на вкусовите усещания.
• Нарушения на обонянието и вкуса. Дефицитът на цинк може да доведе до намаляване на обонянието и вкуса, което може да повлияе на хранителния прием и общото здраве.
• Нарушения в когнитивната функция. Цинкът е важен за нормалната неврологична функция, и дефицитът му може да доведе до когнитивни проблеми, включително затруднения в обучението и паметта.
• Нарушения в репродуктивната система. При мъжете, недостигът на цинк може да доведе до проблеми с репродуктивната функция, включително намаляване на сперматогенезата и понижаване на нивата на тестостерон.
• Нарушения на зрението. Цинкът играе роля в поддържането на здравето на ретината, и дефицитът му може да доведе до нощна слепота и други зрителни проблеми.
• Депресия и раздразнителност. Липсата на цинк може да бъде свързана с депресивни състояния и повишена раздразнителност.
• Алопеция (косопад). Недостигът на цинк може да доведе до загуба на коса.

Излишък на цинк

Излишъкът на цинк също може да бъде вреден за здравето и може да доведе до различни заболявания и състояния. Прекомерният прием на цинк може да възникне най-често при неправилно приемане на хранителни добавки или при излагане на цинк в промишлени условия. Ето някои от основните проблеми, свързани с излишъка на цинк:

• Токсичност на цинка. Острата токсичност може да се прояви при прием на много високи дози цинк (над 150-450 mg/ден) и може да доведе до симптоми като гадене, повръщане, диария, коремни болки и главоболие.
• Нарушен метаболизъм на други минерали. Високият прием на цинк може да наруши абсорбцията и метаболизма на други важни минерали като мед и желязо, което може да доведе до дефицити на тези елементи. Дефицитът на мед, например, може да доведе до анемия и невропатия.
• Понижен имунитет. Макар че цинкът е важен за имунната функция, прекомерният му прием може да има обратен ефект и да потисне имунната система, увеличавайки риска от инфекции.
• Нарушения на храносмилателната система. Продължителният висок прием на цинк може да причини стомашно-чревни разстройства като диария, гадене и стомашни болки.
• Неврологични симптоми. Излишъкът на цинк може да доведе до неврологични проблеми като летаргия, замаяност и проблеми с координацията.
• Дисбаланс в липидния профил. Прекомерният прием на цинк може да повиши нивата на липопротеините с ниска плътност (LDL – „лошия“ холестерол) и да понижи нивата на липопротеините с висока плътност (HDL – „добрия“ холестерол), което увеличава риска от сърдечно-съдови заболявания.
• Метален вкус и сухота в устата. Високите нива на цинк могат да предизвикат метален вкус в устата и усещане за сухота.
• Проблеми с бъбреците. Прекомерният прием на цинк може да натовари бъбреците и да доведе до бъбречна дисфункция.

Подготовка преди изследване

За най-коректни резултати, се препоръчва изследването да бъде сутрин на гладно.

Проба

Венозна кръв

Метод

Атомна абсорбционна спектрометрия (AAS)

Какво определя изследването и каква е неговата цел ?

Изследването определя нивата на цинк в плазмата и целта му е преценка в какви граници се движи цинкът в организма.  Здравословен проблем с високи цинкови нива е почти невъзможно да възникне.

Кога да изследвам цинкови нива в плазмата ?

Това изследване се препоръчва при оценка на потенциален цинков дефицит след дълго парентерално хранене, при пациенти с тежки изгаряния или такива с хронични заболявания, при алкохолици, диабетици, болни от анорексия.

Освен това, опасност от ниски цинкови нива има при хора, които страдат от малабсорбционни синдроми, спазват стриктна вегетерианска диета. Този индикатор се използва и при проследяване на лечението при пациенти със заболяване на Уилсън, както при приема на цинк перорално, така и при интравенозното му приложение.

Подготовка преди изследване

За най-коректни резултати, се препоръчва изследването да бъде сутрин на гладно.

Проба

Венозна кръв

Метод

Атомна абсорбционна спектрометрия (AAS)

Референции: https://www.mayoclinic.org/drugs-supplements-zinc/art-20366112

https://www.mayoclinic.org/drugs-supplements/zinc-supplement-oral-route-parenteral-route/description/drg-20070269

https://www.merckmanuals.com/home/disorders-of-nutrition/minerals/zinc-deficiency

https://www.verywellhealth.com/zinc-deficiency-201070

https://www.healthline.com/nutrition/zinc