По време на процеса на разграждането на фибриновия съсирек под влиянието на плазмин, се създават фрагменти, които съдържат т.нар. Д-димер.
Тези фрагменти се считат за маркер за хиперкоагулобилитет (т.е. повишено съсирване на кръвта) и ендогенна фибринолиза. Повишени нива се отчитат и при пациенти, претърпели тромбоза от различен произход.
Съдържание
Какво определя изследването и каква е неговата цел?
Изследването определя нивата на Д-димер, които имат висока негативна предсказваща стойност за възникването на тромбоза. Т.е. нива в границите на нормата се използват за отхвърляне на остра белодробна тромбемоболия или дълбока венозна тромбоза.
Особено важно е съчетанието на този високо чувствителен тест с клиничната картина на пациента с оглед поставянето на правилна диагноза или установяване на висок риск от възникване на тромбоза.
Кога да изследвам Д-димер в плазма?
Това изследване е винаги по назначение от лекар!
Тестът може да се използва за предсказване на възникването на дълбока венозна тромбоза на долните крайници и в последствие на белодробна тромбемоболия. В повече от 95% от случаите, при негативен резултат за Д-димер, при пациентите правилно се изключва опасността от тромбоза.
Трябва да се обърне специално внимание, че по време на бременност, нивата на Д-димер постепенно се покачват и той изгубва своята стойност за определяне риска от възникване на тромбоза след 20 гестационна седмица. Около четири седмици след раждането, се възвръщат нормалните му нива и отново може да бъде използван за диагностика.
Изследването на Д-димер е много полезно при оценка на риска от възникване на повторна тромбоза при пациенти с история на възникнала дълбока венозна тромбоза, без да имат някакви сериозни данни за вродени нарушения на кръвосъсирването. D-димер е и индикатор, използван при диагностиката на ДИК-синдром (тежко нарушение на системата на кръвосъсирването), в комбинация с други показатели като нивата на тромбоцитите например и т.н.
Това изследване се използва и при пациенти на тромболитична терапия с оглед преценка на степента на разграждане на тромба, или колко успешна е терапията. Ценен индикатор е и при пациенти със съмнение за аортна дисекация, такива с хронично предсърдно мъждене, сърдечна недостатъчност и други. Използва се и при жени с неуточнен инфертилитет и съмнение за наличие на тромбофилия (вродени предразположения към образуване на тромби).
Подготовка преди изследване
не е необходима предварителна подготовка. Препоръчва се изследването да се извърши сутрин на гладно.
Нормален D-димер резултат в 95 % от случаите изключва възникването на остра белодробна емболия и дълбока венозна тромбоза.
Повишените му нива са патологични, но не могат да бъдат абсолютна индикация за наличието на дадено състояние. Може да са високи при ДИК – синдром други състояния, свързани с активация на фибринолитичната система – скорошна хирургична интервенция, активно или скорошно кървене, травма или тромбемболизъм. Високите нива на Д-димер се асоциират и с бременност, чернодробни и неопластични заболявания, възпалителни състояния и т.н.
Повишени нива на ревамтоиден фактор могат да доведат до фалшиво положителни (високи) нива на D-димер.
