Резюме
Дехидратация или обезводняване настъпва при отрицателен воден баланс на организма – когато загубите на течности са по-големи от приема. Водата съставлява почти 80% от нашето тяло и е важна за нормалното функциониране на организма, метаболитните процеси, терморегулацията, артериалното кръвно налягане, хомеостазата и много други. Водно-електролитния баланс е в основата на невротрансмисията, сърдечните съкращения, мускулните съкращения, храносмилането и други процеси.
Причини
Дехидратацията настъпва поради различни причини, при които се губи голямо количество течности, които не са компенсирани с адекватен прием. Причините за обезводняване включват:
- Висока температура и треска с обилно изпотяване;
- Обилно изпотяване при продължително физическо натоварване – тежка физическа работа, продължително практикуване на спорт при горещо време;
- Упорито повръщане поради различни причини – хранително отравяне, стомашно неразположение; повръщане, предизвикано от други състояния и заболявания (бъбречни болести, диабет и др.);
- Диария – обилна водниста диария при чревни инфекции или поради други причини;
- Обилно уриниране – при диабетици, когато кръвната захар е висока може да се наблюдава често уриниране, с което се губят големи количества течности;
- Безвкусен диабет – състояние, при което количеството на антидиуретичния хормон в организма е недостатъчно и се отделя голямо количество течности в урината;
- Недостатъчен прием на течности;
- Изгаряния – изгаряния на обширни кожни участъци е съпроводено със загуба на плазма – течна съставка на кръвта;
- Високи дози диуретици – лекарства, които повишават отделянето на урина – трябва да се спазват назначенията на лекуващия лекар, за да се предотврати прекомерната загуба на течности от приема на диуретици.
Симптоми
Симптомите на дехидратация зависят от степента на дехидртация. Колкото по-големи са загубите, толкова по-тежко е обезводняването и симптомите са по-изразени. Симптомите на дехидратация включват:
- Чувство на жажда;
- Сухота в устата;
- Намалено потоотделяне;
- Намалено количество урина или липсва на урина;
- Отделяне на намалено количество тъмна, концентрирана урина;
- Суха кожа;
- Обща отпадналост;
- Главоболие;
- Замаяност;
- Мускулни крампи;
- Загуба на апетит;
- Учестена сърдечна дейност;
- Ниско артериално кръвно налягане;
- При новородени – раздразнителност, плач без сълзи;
Диагноза
Диагностицирането на дехидратацията не е трудно. Към нея насочват симптомите и оплакванията на пациента. При прегледа на болни с обезводняване се установява в различна степен изразена сухота на кожата, сухи език и лигавици, сенки под очите. При по-тежка дехидратация пациентите предпочитат да легнат, поради обща отпадналост. При прегледа се установява още ниско артериално налягане. Важно е да се изясни причината за обезводняването – обилно повръщане и/или диария; обилно изпотяване.
Според степента на дехидратация, лабораторните отклонения може да включват:
Класификация на дехидратацията
Според количеството на загубени течности, дехидратацията се класифицира като лека, средно тежка и тежка.
Дехидратация I. степен – загубата на течности е около 5% от теглото при кърмачета и 3% от теглото при възрастни. Не се установяват сериозни симптоми и признаци. Може да се регистрират сухи лигавици, леко учестена сърдечна дейност, артериално кръвно налягане е нормално или леко понижено както и количеството на отделене на урината.
Дехидратация II. степен – загубата на течности е около 10% от теглото при кърмачета и около 6% от теглото при възрастни. Установяват се обща отпадналост, сухи лигавици, учестена сърдечна дейност, учестена дихателна честота, понижено кръвно налягане, намаляно количество на урината.
Дехидратация III. степен – тежка степен на дехидратация, която води до хиповолемичен шок. Настъпва при загуба на течности около 15% от теглото при кърмачета и около 9% от теглото при възрастни. Състоянието е увредено, наблюдават се промени в съзнанието, болните трудно стоят на крака, колабират; крайниците са студени, установяват се много сухи кожа и лигавици; хипотония, учестена сърдечна дейност, учестена дихателна честота, отделянето на урина е оскъдно или настъпва анурия – липса на урина. Лабораторните отклонения показват хемоконцентрация (високи стойности на хематокрита и хемоглобина), нарушен йонен баланс и киселинно-алкално състояние на кръвта; повишени стойности на урея и креатинин. Хиповолемичният шок изисква спешни реанимационни мероприятия.
Усложнения
- Нарушен водно-електролитен баланс – при обезводняване се нарушава йонния баланс в организма и нарушава процесите на предаване на нервните импулси между нервните клетки, нервно-мускулните синапси; може да настъпи и нарушение на сърдечнияритъм, объркване, замайване – при тежка дехидратация дори нарушения на съзнанието – сомнолентност, при тежка дехидратация – дори кома; може да се наблюдават и гърчове. При продължителни обилно повръщане се губят големи количества хлоридни и натриеви йони. Продължителната обилна диария води до големи загуби на калий.
- Хипотония (ниско артериално налягане) – при дехидратация намалява циркулиращия обем в кръвоносната система, което води до понижаване на артериалното налягане. Тежката дехидратация води до сериозна хипотония, дори до хиповолемичен шок с влошаване на кръвотока към органите и тъканите. Хиповолемичният шок е животозастрашаващо състояние, което налага реанимационни мероприятия.
- Остра бъбречна недостатъчност – при тежка дехидратация с хипотония настъпва влошаване на кръвоснабдяването на бъбреците, което затруднява отделителната им функция. Намалява количеството на отделяната урина, в организма се натрупват остатъчни продукти, които нормално се отделят с урината – урея, креатинин. Настъпва остра бъбречна недостатъчност и йонен дисбаланс. Острата бъбречна недостатъчност е преодолима при своевременно овладяване на дехидратацията.
- Нарушения на киселинно-алкалното състояние на организма – продължителното упорито повръщане се води до метаболитна алкалоза; продължителната обилна диария – с метаболитна ацидоза.
Превенция
За да се предоврати обезводняване трябва да се приемат адекватно количество течности. Да се овладее причината за дехидратацията – напр. диарията, повръщането, високата температура. Да се спазва правилен режим на натоварването, рехидратация и почивка, за да се предотврати обезводняване при продължително обилно изпотяване. При диабетици – да се поддържа кръвната захар в нормални стойности чрез придържане към правилно хранене и прием на медикаменти, назначени от лекар.
Лечение
Лечението включва компенсиране на загубите и овладяване на причината за обезводняване:
- Адекватен прием на течности – при лека дехидратация това често е достатъчност за овладяване на състоянието. При обилно повръщане приемът на течности трябва да става често на малки глътки, за да не провокира повръщане;
- Овладяване на повръщане и диарията – при продължителни оплаквания трябва да се потърси медицинска помощ.
- Болнично лечение се налага при дехидратация втора и трета степен, при които загубите не могат да се компенсират с прием през устата. Налага се и мониториране на артериалното налягане, сърдечната честота, коригиране на йонния дисбаланс и киселинно-алкалното равновесие, проследяване на лабораторните отклонения и общото състояние.
Източници:
- https://www.mayoclinic.org/diseases-conditions/dehydration/symptoms-causes/syc-20354086
- https://www.mayoclinic.org/diseases-conditions/dehydration/diagnosis-treatment/drc-20354092
- https://my.clevelandclinic.org/health/diseases/9013-dehydration
- https://www.webmd.com/a-to-z-guides/dehydration-adults
- https://emedicine.medscape.com/article/906999-clinical#b2
- https://medlineplus.gov/dehydration.html
- https://www.mayoclinic.org/diseases-conditions/dehydration/symptoms-causes/syc-20354086?p=1
- https://www.nhsinform.scot/illnesses-and-conditions/nutritional/dehydration/
- https://www.nhs.uk/conditions/dehydration/
