Гениталните инфекции причинени – Chlamydia trachomatis и Микоплазми
Медицинска информация
Съдържание
Chlamydia trachomatis
Гениталните инфекции с Chlamydia trachomatis са основен здравословен проблем, отбелязвайки над 50 милиона случая на година в целия свят.
Chlamydia trachomatis е бактерия, която най-често участва в причиняването на болести предавани по полов път.
При жени
При жените, в голяма част от случаите, инфекцията се развива асимптоматично или с незначителни симптоми, които остават незабелязани.
При липсата на диагностика и адекватно лечение, инфекцията може да се развие до остро хронично възпаление, което може да доведе до артрит, безплодие, извънматочна бременност, спонтанен аборт и преждевременно раждане. Алармиращите симптоми за жената са: вагинално течение, дизурия (дискомфорт при уриниране), дизменорея (менструални болки), нередовен менструален цикъл, кървене след полов акт, болка в таза, болки в гърба, безплодие. Когато инфекцията засегне бременни жени е възможен риска да родят деца, които да развият конюнктивит или пневмония.
При мъже
При мъжете Chlamydia trachomatis е най-често срещаната причина за негонококов уретрит и за постгонококов уретрит след лечение с Пеницилин. Най-честите симптоми са: дизурия (по-малко интензивно отколкото при гонореята), която по-рядко е съпроводена от уретрално течение. При младите мъже, под 35 години, Chlamydia trachomatis е най-често срещаната причина за епидидимит (възпаление на епидидима). Клинично се проявява чрез подуване и разширяване на скротума, обикновено само от едната страна, съпроводено с локална болка, уретрално течение и дизурия. Възможни са и инфекции на простатата и на ректума.
Предаването на тези инфекции се благоприятства от практикуването на незащитен полов контакт, от наличието на много полови партньори и от полов промискуитет.
Дълго време клетъчната култура представляваше референтен метод за лабораторна диагностика на хламидийната инфекция. Въпреки това, тъй като методът е много скъп и предполага техника изискваща много труд, се появи нуждата от тест, предоставящ сравними резултати.
Имуноензимното откриване на антигена на Chlamydia представлява алтернативен и по-евтин метод на клетъчната култура. Антигенът на Chlamydia (компонент от бактерията) се извлича от пробите взети от шийката на матката (при жените задължително от гинеколог), уретрата или от първата струя урина при мъжете. Той може да бъде открит за по-малко от три часа.
Пробите се вземат в кабинетите по гинекология или урология от добре обучен персонал. Тъй като тестът не зависи от наличието на живи организми в пробата, не са необходими специални условия за транспорт и съхранение на пробите, което позволява те да бъдат взети и извън лабораторията.
Техниката PCR (Polymerase Chain Reaction)
Трябва да упоменем и метода за откриване на бактериалното ДНК с помощта на молекулярната биология – PCR (Polymerase Chain Reaction), който въпреки че е скъп, предлага голяма аналитична чувствителност. Възможно е и симултанното откриване, с помощта на техниката PCR , както на хламидийното ДНК, така и на гонококите. Техниката е много полезна , поради честото свързване на двата патогена при урогениталните инфекции.
Серологичните тестове (откриване на специфичните антитела в серума на пациентите) представлява неинвазивен инструмент за диагностициране на инфекция с Chlamydia trachomatis. Наличието на някои антитела може да покаже какъв е етапът на инфекцията. Наличието на антитела от типа IgA се свързва с активна инфекция, която е първична инфекция, хронична инфекция или повторна инфекция.
Mycoplasma hominis и Ureaplasma urealyticum
Другата категория генитални инфекции, която е предмет на тази информация, се причинява от микоплазми (Mycoplasma hominis и Ureaplasma urealyticum), – микроорганизми, които се срещат сравнително често при много хора, в нормалната флора на уретрата и вагината. При дадени обстоятелства тези микроорганизми могат да се умножат извънредно много и да причинят инфекции (чрез отговора на организма под формата на възпаление). От клинична гледна точка инфекцията може да бъде асимптоматична или да приема различни прояви и клинични форми на болестта.
При мъже
При мъжете, Ureaplasma urealyticum причинява най-вече уретрит (втората причина за негонококов уретрит) и по-рядко простатит и епидидимит.
При бременните жени, Ureaplasma urealyticum може да доведе до хориоамнионит и до риск от неонатална инфекция.
Mycoplasma hominis участва в образуването на ендометрити и инфекции на лигавицата на матката и на уретралните тръби, свързва се с бактериалната вагиноза.
Честотата на наблюдение на колонии и на инфекция с Mycoplasma hominis, респективно изолирането им са свързани с:
голяма полова активност;
несъответстваща хигиена;
сексуален промискуитет;
наблюдават се колонии или едновременна инфекция с други инфекциозни агенти (gonococ, trichomonas, candida, treponeme);
изменения на локалната киселинност, най-вече във влагалището (поради замяната на нормалната флора с друга флора, но и поради честото използване на алкални сапуни!).
Инфекцията с микоплазми
Инфекцията с микоплазми (подобно на инфекцията с други агенти) се свързва със стерилност на лицето и на съответната двойка. От спермата на стерилни мъже често се изолира Ureaplasma urealyticum. При жените инфекцията с Ureaplasma urealyticum се свързва както със стерилитет, така и с репродуктивна недостатъчност, т.е. неспособността да родят нормални деца на определения термин (хабитуални аборти, преждевременни раждания, родени деца с ниско тегло).
При диагностициране на инфекциите с генитални микоплазми, в лабораторията се използват специални комплекти, които подсигуряват диференцирано култивиране, идентифициране и титриране (т.е. количественото определяне на микроорганизмите от пробата) на двата вида микоплазми. Вземат се патологични продукти от уретрата, шийката на матката и вагината; много е важно взетите тампони да съдържат епителни клетки, тъй като микоплзмите се прикрепят към тези клетки.
От мъжете могат да се вземат проби от първата строя урина и от спермата. Разчитането на пробите се извършва според случая, на 24 ч или на 48 ч.
Тъй като тези микроорганизми могат да се наблюдават както в нормалната флора, така и като патогенни продукти при урогенитални инфекции, трябва да се използват количествени методи за тълкуване на получените резултати.
Резултатът може да се изрази по следния начин: отрицателен, слабо положителен или положителен, в зависимост от количеството изолирани микроорганизми, от определеното терапевтично поведение от клиничния лекар, който взема предвид и клиничната симптоматика.
