Тиреоидит на Хашимото

Какво представлява тиреоидитът на Хашимото?

Тиреоидитът на Хашимото представлява автоимунно органоспецифично заболяване, при което имунната система погрешно атакува и уврежда собствената щитовидна жлеза. Този процес води до структурни и функционални промени в жлезата. Хроничното възпаление в щитовидната жлеза причинява увреждане на нейните клетки, което води до загуба на активна тиреоидна тъкан и развитието на траен хипотиреоидизъм в дългосрочен план.

Заболяването може да се прояви с различни степени на функция на щитовидната жлеза – тя може да бъде повишена (хипертиреоидизъм), нормална (еуитиреоидизъм) или понижена (хипотиреоидизъм).

Поради автоимунния процес щитовидната жлеза се инфилтрира с множество имунни клетки (лимфоцити и други), които с времето разрушават жлезистата тъкан. Това постепенно води до намаляване на активността на щитовидната жлеза и в крайна сметка до развитие на хипотиреоидизъм.

Често ли се среща тиреоидитът на Хашимото?

Тиреоидитът на Хашимото е едно от най-често срещаните заболявания на щитовидната жлеза, като най-често се проявява между 30 и 50-годишна възраст. Жените са значително по-засегнати от мъжете, със съотношение 20:1. Сред факторите, които допринасят за увеличаващата се честота на това автоимунно заболяване, са подобрените диагностични методи, високата честота на вирусни инфекции, психо-емоционалният стрес, повишеният прием на йод, радиацията, употребата на определени медикаменти и замърсяването на околната среда.

Какви са рисковите фактори за развитие на тиреоидит на Хашимото?

Основен рисков фактор за тиреоидита на Хашимото е генетичната предразположеност. Различни външни фактори също играят роля в отключването на автоимунния процес, като водещо значение имат вирусните инфекции. Рискът от развитие на автоимунен тиреоидит е повишен и при лица, страдащи от други автоимунни заболявания като пернициозна анемия, витилиго, захарен диабет тип 1, хронична уртикария, целиакия и други.

Лечението с определени медикаменти, като интерферон и амиодарон, също може да провокира развитието на тиреоидит на Хашимото. Други външни фактори, които могат да допринесат за заболяването, включват радиационна експозиция, високо ниво на психо-емоционален стрес и прекомерен прием на йод.

Какви са симптомите на заболяването?

Наличието на симптоми при тиреоидита на Хашимото зависи от функционалния статус на щитовидната жлеза. Заболяването може да се прояви с повишена секреция на хормони (хиперфункция), намалена секреция на хормони (хипофункция) или нормална секреция на хормони. Около 40% от пациентите страдат от различна степен на хипотиреоидизъм, 5-10% имат хипертиреоидизъм, а останалите са еутиреоидни, т.е. имат запазена функция на щитовидната жлеза. Тиреоидитът на Хашимото е най-честата причина за развитие на хипотиреоидизъм в България.

В началото на заболяването може да няма забележими симптоми или може да се наблюдава леко уголемяване в предната част на шията (гуша). Тиреоидитът на Хашимото обикновено прогресира бавно през годините, причинявайки хронично увреждане на щитовидната жлеза, което води до спад в нивата на щитовидните хормони в кръвта.

Симптоми при хипотиреоидизъм включват:

• лесна умора
• суха и бледа кожа
• чувство на студ
• косопад
• дрезгав глас
• леко повишаване на теглото
• проблеми с паметта
• намалена концентрация
• нарушения в менструалния цикъл
• забавен пулс, депресия
• мускулни крампи и ставни болки
• запек, подпухналост на лицето
• ръцете и глезените

Симптоми при хипертиреоидизъм са:

• тревожност
• емоционална лабилност
• сърцебиене
• лесна умора и задух при физическо усилие
• диария, нарушения на съня, загуба на тегло при повишен апетит
• тремор на ръцете
• топла и влажна кожа
• менструални нарушения
• мускулна слабост

Симптоми при еутиреоидизъм обикновено липсват, тъй като функцията на щитовидната жлеза е запазена.

Независимо от хормоналната секреция, пациентите често съобщават за стягане и дискомфорт в шийната област, както и за различна степен на увеличение на щитовидната жлеза (гуша).

Възможно е симптомите на тиреоидита на Хашимото да се объркат с тези на други заболявания, затова е важно да се направят точни диагностични тестове. Изследванията включват кръвни тестове за измерване на нивата на тиреоидни хормони и антитела срещу щитовидната жлеза, както и ултразвук на жлезата за оценка на нейната структура. Терапията често е дългосрочна и изисква редовно проследяване от ендокринолог.

Гуша: Какви са симптомите, причините и лечението на гушата?

Кога е необходимо да посетите лекар?

Непременно се консултирайте с Вашия лекар, ако развиете следните признаци и симптоми:

• Умора без видима причина
• Суха кожа
• Бледо, подпухнало лице
• Запек

Също така трябва да посетите Вашия лекар за контролно изследване на функцията на щитовидната жлеза, ако сте претърпели операция на щитовидната жлеза, лекували сте се с радиоактивен йод или антитиреоидни лекарства, или сте провели лъчева терапия на главата, шията или горната част на гърдите.

Ако имате висок холестерол в кръвта, обсъдете с Вашия лекар дали хипотиреоидизмът може да е причина за това.

Ако получавате хормонална терапия за хипотиреоидизъм, причинен от тиреоидита на Хашимото, редовно посещавайте прегледи и изследвайте нивата на хормоните на щитовидната жлеза. С течение на времето дозата, необходима за адекватно заместване на функцията на щитовидната жлеза, може да се промени.

ИНФО Разберете повече:

Щитовидна жлеза

Причини за развитие на туреоидита на Хашимото

Болестта на Хашимото е автоимунно заболяване, при което имунната система произвежда клетки и антитела, които атакуват и увреждат щитовидната жлеза. Причините за това поведение на имунната система все още не са напълно изяснени.

Някои изследователи предполагат, че инфекция с вирус или бактерия може да предизвика автоимунния отговор, докато други смятат, че генетичната предразположеност играе важна роля. Вероятно комбинация от различни фактори, като наследственост, пол и възраст, увеличава риска от развитие на заболяването.

Болестта на Хашимото се среща по-често при жени, отколкото при мъже, и обикновено се проявява на възраст между 30 и 50 години. Наследствеността също играе важна роля, като заболяването често се среща при членове на едно и също семейство. Освен това, наличието на други автоимунни заболявания като диабет тип 1 или ревматоиден артрит може да увеличи риска от развитие на болестта на Хашимото.

Какви са рисковите фактори за развитие на тиреоидита на Хашимото?

Факторите, които увеличават риска от развитие на тиреоидита на Хашимото, включват женския пол, средната възраст, фамилна история на проблеми с щитовидната жлеза или други автоимунни заболявания. Наличието на други автоимунни заболявания като ревматоиден артрит, диабет тип 1 или лупус също повишава риска. Освен това, излагането на високи нива на радиация в околната среда може да допринесе за развитието на това заболяване.

Жените са значително по-склонни да развият тиреоидит на Хашимото в сравнение с мъжете, като заболяването обикновено се диагностицира в средната възраст, между 30 и 50 години. Генетичните фактори също играят съществена роля, тъй като наличието на близки роднини с проблеми с щитовидната жлеза или автоимунни заболявания увеличава вероятността от развитие на болестта.

Освен генетичната предразположеност, други автоимунни заболявания като ревматоиден артрит, диабет тип 1 и лупус също са свързани с повишен риск от тиреоидит на Хашимото. Излагането на прекомерни нива на радиация, например при аварии в ядрени централи или чрез медицински процедури, може допълнително да увеличи риска от това заболяване.

Какви са усложненията, ако болестта не се лекува?

Ако не се лекува, засегнатата щитовидна жлеза в състояние на хипотиреоидизъм, причинен от тиреоидита на Хашимото, може да доведе до редица заболявания:

• Гуша. Постоянното стимулиране на щитовидната жлеза да отделя повече хормони може да доведе до увеличаване на размерите на жлезата, състояние известно като гуша. Хипотиреоидизмът е една от най-честите причини за гуша.
• Сърдечносъдови заболявания. Тиреоидитът на Хашимото може да бъде свързан с повишен риск от сърдечно-съдови заболявания. Хората с хипотиреоидизъм често имат повишени нива на липопротеин с ниска плътност (LDL), известен като „лош“ холестерол, което може да доведе до сърдечна недостатъчност, ако не се лекува.

Как са свързани заболяванията на щитовидната жлеза с други органи?

• Психични заболявания. Депресията може да се появи в началото на болестта на Хашимото и да се задълбочи с времето. Тиреоидитът на Хашимото също може да доведе до намаляване на сексуалното желание (либидо) както при мъжете, така и при жените.
• Микседем. Това рядко, но животозастрашаващо състояние, може да се развие поради дългосрочен тежък хипотиреоидизъм в резултат на нелекувана болест на Хашимото. Признаците и симптомите включват сънливост, последвана от дълбока летаргия и безсъзнание.
• Кома. Комата вследствие на микседем може да бъде предизвикана от излагане на студ, употреба на успокоителни лекарства, инфекция или друг стрес върху тялото. Това състояние изисква спешно медицинско лечение.
• Дефекти на плода. Бебетата, родени от жени с нелекуван хипотиреоидизъм поради тиреоидит на Хашимото, са по-предразположени към интелектуални проблеми и забавено развитие. Съществува връзка между хипотиреоидна бременност и вродени дефекти, като цепнато небце.
• Заболявания при новороденото. Има връзка между бременността при жени с хипотиреоидизъм и проблеми със сърцето, мозъка и бъбреците при новородените. Ако планирате да забременеете или ако сте в ранна бременност, е важно да проверите нивото на щитовидните си хормони.
• Други усложнения. Хипотиреоидизмът може да доведе до проблеми с теглото, сънливост, мускулна слабост и ставни болки. Освен това, нелекуваното заболяване може да доведе до нарушения в менструалния цикъл и безплодие при жените.

Как се поставя диагнозата?

Изследвания за тиреоидита на Хашимото могат да се предприемат, ако се чувствате все по-уморени или мудни, имате суха кожа, запек, дрезгав глас или сте имали предишни проблеми с щитовидната жлеза или гуша.

Диагнозата на тиреоидита на Хашимото се основава на клинични симптоми и резултатите от кръвни тестове, които измерват нивата на TSH (тиреостимулиращ хормон), произвеждан в хипофизата. Ако щитовидната жлеза е с намалена функция, нивото на хормоните на щитовидната жлеза (fT4) е ниско. В същото време нивото на TSH е повишено, защото хипофизата се опитва да стимулира щитовидната жлеза да произвежда повече хормони. Използвайки чувствителния TSH тест, лекарите могат да диагностицират нарушения на щитовидната жлеза много по-рано, често преди появата на симптоми или усложнения на заболяването.

Тъй като болестта на Хашимото е автоимунно заболяване, могат да се установят автоантитела в кръвта. Кръвен тест може да потвърди наличието на антитела срещу щитовидната пероксидаза (анти-TPO антитела) и срещу тиреоглобулина (анти-TG антитела). TPO е ензим, който се намира в щитовидната жлеза и играе важна роля в производството на тиреоидни хормони. Анти-TPO антителата често са показател за автоимунен процес в щитовидната жлеза.

Важно е да се отбележи, че тестът за анти-TPO антитела не е положителен при всички с тиреоидит на Хашимото. Някои хора имат анти-TPO антитела, но нямат гуша, хипотиреоидизъм или други проблеми с щитовидната жлеза. Затова диагнозата се поставя въз основа на комбинация от симптоми, лабораторни резултати и клинична преценка.

Освен основните кръвни тестове, ултразвукът на щитовидната жлеза може да се използва за оценка на размера и структурата на жлезата, както и за откриване на възли или други аномалии. Това е особено полезно при пациенти с гуша или когато физическият преглед показва нередности.

Лекарите могат също да препоръчат допълнителни изследвания за оценка на функцията на щитовидната жлеза и за откриване на потенциални съпътстващи заболявания. В някои случаи може да се направи биопсия на щитовидната жлеза, за да се изключат други състояния като рак на щитовидната жлеза.

ИНФО Изследвания и цени, свързани с щитовидната жлеза:

За оценка на наличието на автоимунен процес се използват високочувствителни тестове за определяне на тиреоидните антитела в серума, като антитиреоглобулиновите антитела (ТАТ) и антитиреопероксидазните антитела (анти-ТРО). Приблизително 90% от пациентите с тиреоидит на Хашимото имат завишени нива на анти-ТРО и/или ТАТ. Въпреки това, отрицателните резултати за ТАТ и анти-ТРО не изключват диагнозата тиреоидит на Хашимото, като в тези случаи основно значение има ехографската находка.

За оценка на функционалния статус на щитовидната жлеза се изследват тиреостимулиращият хормон (TSH) и периферните хормони – свободен тироксин (fT4) и свободен трийодтиронин (fT3).

Определянето на серумното ниво на ТСХ се използва като скринингов метод за потвърждаване или изключване на нарушения във функцията на щитовидната жлеза. Съвременните лабораторни методики осигуряват функционална чувствителност до 0.01-0.02 mU/l, което позволява много точно измерване на хормона. Секрецията на TSH е пулсативна, с най-високи пикове през нощта, затова се препоръчва изследването да се прави в ранните сутрешни часове (до 10.00 часа).

Свободната фракция на Т4 (fT4) се използва заедно с TSH за диагностициране на отклонения във функцията на щитовидната жлеза. При хипотиреоидизъм се наблюдава комбинация от завишен TSH и fT4 под нормата, докато при хипертиреоидизъм ниският TSH се съчетава с fT4 над горната референтна граница.

Изследването на свободния Т3 (fT3) рядко дава допълнителна информация, тъй като основното количество циркулиращ трийодтиронин е продукт на преобразуване на Т4 в Т3 в периферните тъкани. Следователно, изследването на fT3 не отразява директно хормоналната продукция на щитовидната жлеза. Единствено при тиреоидит на Хашимото, протичащ с хиперфункция на жлезата, fT3 може да се използва заедно с fT4 при поставяне на диагнозата и в ранните стадии на лечението.

Допълнителни изследвания, като ултразвукова диагностика на щитовидната жлеза, могат да предоставят ценна информация за структурата и размера на жлезата, както и за наличието на възли или други аномалии. В редки случаи може да се наложи биопсия на щитовидната жлеза, за да се изключат други заболявания, включително рак на щитовидната жлеза.

Има ли лечение за тиреоидита на Хашимото?

За съжаление, тиреоидитът на Хашимото не може да бъде излекуван. Настоящата терапия има за цел да коригира хормоналните отклонения и да поддържа адекватна функция на щитовидната жлеза. При вариант на заболяването с нормална хормонална секреция не се изисква лечение. В случаите на тиреоидит на Хашимото с повишена функция на жлезата се прилагат медикаменти, наречени тиреостатици. Ако заболяването протича с намалена функция на жлезата, се използва левотироксин – синтетичен аналог на естествения хормон, произвеждан от щитовидната жлеза.

Терапията с тиреоидни хормони се съобразява с възрастта, тежестта на заболяването, продължителността на протичане, репродуктивните планове, сърдечния статус и съпътстващите заболявания на пациента. Уточняването на дозата се извършва въз основа на стойностите на TSH през интервали от 6 – 8 седмици. След постигане на индивидуална поддържаща доза, контролът на лечението се извършва на период от 6-12 месеца.

Важно е да се отбележи, че нивата на тиреоидните антитела ТАТ и антиТПО варират непрекъснато в хода на прогресията на заболяването, поради което не се препоръчва системното им проследяване.

Допълнителните мерки за управление на заболяването включват поддържане на здравословен начин на живот, който включва балансирана диета, редовна физическа активност и избягване на стреса. Освен това, редовните прегледи при ендокринолог са от съществено значение за мониториране на състоянието и адаптиране на терапията при необходимост.

В някои случаи може да се наложи корекция на дозата на левотироксина, особено при промени в телесното тегло, бременност или наличие на нови съпътстващи заболявания. При бременни жени с тиреоидит на Хашимото е особено важно да се поддържат оптимални нива на тиреоидните хормони, тъй като това е от съществено значение за нормалното развитие на плода.

Терапевтичният подход трябва да бъде индивидуализиран и съобразен с особеностите на всеки пациент, като целта е да се постигне оптимален контрол на заболяването и подобряване на качеството на живот.

Каква е прогнозата?

Еутиреоидните лица с тиреоидит на Хашимото са практически здрави и нямат симптоми на заболяването. Хипер- и хипотиреоидните пациенти могат да постигнат адекватна компенсация и да поддържат нормален хормонален статус благодарение на медикаментозната терапия. Лечението на хипертиреоидизма обикновено е временно, докато терапията за хипотиреоидизма е продължителна и често е за цял живот.

Естественият ход на тиреоидита на Хашимото предполага развитие на траен хипотиреоидизъм в дългосрочен план. Това означава, че въпреки временната стабилизация, повечето пациенти в крайна сметка ще развият постоянна недостатъчност на щитовидната жлеза. Ранното диагностициране и адекватната терапия са от ключово значение за поддържане на качеството на живот на пациентите.

За да се контролира ефективно заболяването, е необходимо редовно проследяване на нивата на тиреоидните хормони и TSH, особено при промени в симптомите или в състоянието на пациента. Освен това, поддържането на здравословен начин на живот, включително балансирана диета и редовна физическа активност, може да подпомогне общото здраве и да намали риска от съпътстващи заболявания.

Психологическата подкрепа и консултациите с ендокринолог са важни за пациентите, които може да се сблъскват с дългосрочни предизвикателства, свързани с болестта. Обучението за състоянието и начините за неговото управление също играят ключова роля в осигуряването на добро качество на живот.

При бременни жени с тиреоидит на Хашимото е особено важно да се поддържат оптимални нива на тиреоидните хормони, тъй като те са критични за здравето и развитието на плода. Редовното проследяване и адаптиране на лечението по време на бременност е от съществено значение.

В заключение, въпреки че тиреоидитът на Хашимото е хронично състояние, с подходящо лечение и редовно наблюдение пациентите могат да водят нормален и пълноценен живот.

ИНФО Разберете повече:

Щитовидна жлеза –  Скрининг

Щитовидна жлеза – Проследяване след хирургично лечение

Щитовидна жлеза – Диагностичен