Херпес симплекс вирус (HSV)

Резюме

Херпесните вируси (човешки херпесни вируси, human herpes viruses- HHV) са ДНК вируси, причиняващи различни заболявания, които може да са животозастрашаващи при имунокомпрометирани лица.

Herpes simplex viruses са широко разпространени патогени, които причиняват различни заболявания. Съществуват два вида herpes simplex viruses – herpes simplex 1 (HSV-1) и herpes simplex 2 (HSV-2). HSV-1 обикновено се свързва с инфекции на лицето и устната кухина. Гениталният херпес се причинява от HSV-2, но в някои популации и от HSV-1.

Около 80% от херпесните инфекции протичат без симптоми. Симптоматичните инфекции често рецидивират, а при имунокомпрометирани може да са животозастрашаващи.

Причини, епидемиология, патофизиология

HSV-1 и HSV-2 показват хомоложност (сходство) около 50% помежду си. Те са разпространени повсеместно и човекът е единствения естествен резервоар. Предаването от човек на човек става при тесен контакт, при който вирусните частици проникват през конюнктивата, лигавиците на орофаринкса и гениталиите.

HSV-1 се предава със слюнката и секрети от респираторния тракт.

HSV-2 се предава при полови контакти и от майка на новородено по време на раждане. Риск от заразяване съществува при честа смяна на сексуални партньори (промискуитетни лица), проституиращи; предаване на инфекцията на новороденото от майка с активен генитален херпес по време на раждане по естествен път;

Херпесните вируси са уникални с това, че след първична инфекция остават в латентно състояние – в ганглиите на тригеминалния нерв или сакралните нерви и се реактивират при понижаване на защитните сили на организма, например при:

• Треска;
• Травми;
• Емоционален стрес;
• Слънчево изгаряне;
• Менструация;
• Имуносупресивна терапия;

За справяне с херпесните инфекции важно значение има клетъчния имунитет. Разпространението на херпесната инфекция се наблюдава при лица с нарушен Т-клетъчен имунитет, например след органна трансплантация, при лица със СПИН, онкологични и онкохематологични заболявания.

Симптоми

HSV-1 инфекция може да доведе до различни заболявания:

• Назолабиален херпес- HSV-1 персистира в ганглиите на троичния нерв и при реактивиране се наблюдава обрив от мехурчета с различна големина, които се появяват в областта на инервираната от съответния клон на нерва зона. Преди обрива се проявява тръпнене, парене или пробождаща болка в областта, инервирана от съответния нерв. При разпространение на HSV-1 по хода на горният клон на троичния нерв, обривът засяга областта на окото, при което може да се засегне роговицата и/или конюнктивата и да се развие кератит или конюнктивит.
• Херпетичен гингивостоматит- най-често първична проява на HSV-1 инфекция, за която са характерни болезнени лезии по устната и фарингеалната лигавица;
• Херпетична екзема- наблюдава се при хора с подлежащи кожни заболявания, най-често атопичен дерматит. Проявява се с треска, отпадналост и разпростанен болезнен обрив от мехурчета.
• Херпесен енцефалит- енцефалитът е възпаление на мозъка. HSV-1, типично се локализира в темпоралните области на мозъка. При херпесен енцефалит се наблюдава силно главоболие, треска и повишена температура, последвани от психотични и неврологични прояви като- нарушено съзнание, гърчове, неврологичен дефицит.
• Херпесен кератит- засяга роговицата на окото и се характеризира с болки в окото, нарушение на зрението и секреция от окото.

Herpes simplex virus- 2 причинява:

• Генитален херпес- сексуално предавана болест, при която се наблюдават болезнен обрив и разязвявани в гениталната област и по половите органи. Може да се проявят още болезнено уриниране и увеличени лимфни възли. Гениталният херпес рецидивира по-често от назолабиалния.

HSV-1 може също да причини генитален херпес.

• Херпесен менингит- по-често се причинява от HSV-2, отколкото от HSV-1. HSV-2 се изолира при т.нар. рецидивиращ менингит на Моларе.
• Неонатален херпес симплекс, вроден херпес симплекс- наблюдава се при инфектиране на новороденото при естествено раждане от майка с активен генитален херпес.

Диагноза

Серологична диагностика- доказване на антитела.

Доказването на IgG антитела срещу HSV-1 и HSV-2 показват предишна експозиция, предишна среща на имунната система с вируса. Антителата от клас IgM се установяват при първична инфекция или при реактивирана инфекция, но не са меродавни за интерпретация.

Молекулярно-биологични техники

PCR (Polymerase-chain reaction)- доказване на вирусна ДНК. Най-чувствителният метод за установяване на вируса в проби от различни телесни течности. Например:

Доказване на ДНК на HSV-1,2 в проба от гръбначномозъчна течност поставя диагнозата HSV-енцефалит

Усложнения:

Усложненията при херпес симплекс инфекции може да бъдат:

• Пустулизация на обрива- нагнояване от наслагването на вторична бактериална или гъбична инфекция в засегнатата от обрива зона;
• Поражение на зрението – при засягане на окото може да настъпи тежък кератит, който да влоши зрението; да се засегне ретината и съдовете на очната ябълка – ретинит, хориоретинит;
• Дисеминирана инфекция – засягане на различни органи с влошаване на техните функции до развитието на полиорганна недостатъчност. Това се наблюдава при тежка имуносупресия и новородени.
• Респираторни инфекции – при деца може да се развие епиглотит, ларингит, трахеобронхит. Засягането на долните дихателни пътища е рядко, но животозастрашаващо.
• Засягане на централната нервна система с развитието на менингит, ганглионит и миелит.
• Генитален херпес и бременност – активният генитален херпес е индикация за оперативно родоразрешение. Заразяването на новороденото може да стане интраутеринно по време на бременност, при което се развива неонатален HSV инфекция с кожни прояви, засягане на очите и нервната система.

Превенция

Херпесните вируси може да причинят заболявания, които да са фатални при имунокомпрометирани лица. Херпесните вируси може да причинят заболявания, които да са фатални при имунокомпрометирани лица. Правилното лечение, водено от лекар, е особено важно за намаляване на рецидивите както и на вероятността от предаване на инфекция на новороденото по време на раждане.

Лечение

Лечението на херпесните инфекции включва използването на различни антивирусни препарати.

За инфекции, причинени от HSV-1, HSV-2 се прилага Acyclovir в дози според заболяването и състоянието, приложени перорално или венозно.

Важна част от лечението на херпесните инфекции включва поддържащо лечение- витамини, температуропонижаващи средства, в някои случаи и кортикостероиди.

Терапията се определя от лекуващия лекар.

Източници

• https://emedicine.medscape.com/article/218580-overview#a4
• https://www.amboss.com/us/knowledge/Herpes_virus_infections
• http://www.virology.uct.ac.za/vir/teaching/mbchb/human-herpesviruses
• https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC6598912/pdf/12250_2017_Article_4108.pdf
• https://www.synevo.bg/herpesni-virusi-zabolyavaniya-prichineni-ot-herpesni-virusi/