Хранене при деца

Храненето при деца е необходимо за техния растеж и развитие. Небалансираното хранене в тази възраст може да е причина за поява на заболявания на по-късен етап от живота им. Децата и подрастващите се нуждаят от разнообразно и здравословно хранене, което в детска възраст трябва да гарантира, че децата се хранят здравословно и това да им помогне да растат и да се развиват нормално, както и да предотврати затлъстяването и бъдещите заболявания.

Хранене при деца на възраст 0 до 12-ти месец

Основните принципи и насоки при храненето на децата, следва да бъдат съгласувани с личния лекар на детето. Ранните етапи от развитието на детския организъм се характеризират най-вече с бурните процеси на растеж и развитие. Темповете, с които се случват промените внорганизма на детето, са несравними с тези на възрастния човек. Ето защо адекватнато хранително обезпечаване играе ключова роля в този сложен процес. Всяко едно отклонение (както в посока недохранване, така и в обратната – прехранване) има своята тежест и може да доведе до значими нарушения в детския организъм.

Енергийни нужди при деца в кърмаческа възраст:

Енергийните нужди на развиващият се организъм се обуславят от редица процеси:

• растеж и развитие – 15%
• физическа активност – 15%
• основна обмяна 65%
• други – 5%

С течение на времето тези пропорции се променят, като колкото по-голямо става детето, толкова повече нараства относителният дял на физическата активност, за сметка на растежа. Важно е адекватното разпределение на приеманите калории измежду основните групи хранителни елементи – белтъците, въглехидратите и мазнините. Подобно на възрастните, и децата се нуждаят от балансирана диета.

Препоръчителният прием на белтъчини при кърмачета е:

Обикновено за кърмачетата препоръките са в границите на 12 g/kg дневно, а за по-големите деца от порядъка на 14-16 g/kg дневно.

Въглехидратите са вторият важен компонент на храната. Те представляват основен източник за енергия на детето. При тях отново можем да препоръчаме използването на формула, съгласно телесното тегло. Обикновено за кърмачетата препоръките са в границите на 12 g/kg дневно, а за по-големите деца от порядъка на 14-16 g/kg дневно.

Мазнините наред с функцията си на енергиен източник, допринасят и за усвояването на мастноразтворимите витамини, участват като структурни единици в различни клетъчни и извънклетъчни вещества и не могат да бъдат заменяни по никакъв начин от други хранителни компоненти. Препоръчителният дневен прием на мазнини варира в границите на 4 до 6 g за килограм телесно тегло. В зависимост от това какъв е видът и произходът на храната, с която кърмачето се храни, различаваме:

• Естествено хранене при деца: от раждането до 6-тия месец детето се храни единствено и само с майчина кърма . В последствие се захранва с храни съобразно своята възраст.
• Изкуствено хранене: до шестия месец детето се храни изцяло с адаптирано мляко.
• Смесено хранене: до шестия месец детето освен майчина кърма получава и някакво и/или адаптирано мляко.

Кърмата сама по себе си представлява идеалната храна за младия организъм. Тя може да задоволи по най-добър начин неговите енергийни, структурни и метаболитни нужди, без да създаде опасност от прекомерен внос на вещества. Наред с това кърменето осигурява пренос на редица антитела и анти-микробни белтъци от организма на майката към този на кърмачето, които силно повишават неговата резистентност към различни инфекциозни заболявания. Броят на кърменията за ден се определя от възрастта на кърмачето, като в първите месеци след раждането нормално броят кърмения на денонощие достига 10-12. Ако детето се храни добре, то ще има няколко напикани и наакани пелени за денонощие, както и ще наддава добре спрямо нормите за възрастта. При проблеми с кърменето, можете да се обърнете към международно сертифицирани консултанти по кърмене или доброволни такива.

Хранене при деца на възраст от 1 до 3 години

Основен принцип за осигуряване на пълноценното и здравословно хранене при деца от 1 до 3 годишна възраст е разнообразието в консумацията на храни, което се постига от ежедневно включване в менюто на най-малко по един представител от следните групи храни:

• Зърнени храни и/или картофи
• Плодове и зеленчуци
• Богати на белтъчини храни – месо
• Птици, риба, яйца, бобови храни

Зърнените храни са богати на нишесте, което е основен източник на енергия. Богатите на нишесте хлебни, тестени и картофени храни трябва да са с минимално съдържание на сол, захар и наситени мазнини. След навършване на 1-годишна възраст в диетата на детето могат да се въведат постепенно и в малки количества пълнозърнест хляб и макаронени изделия. Необходимо е ежедневното включване на пресни зеленчуци и пресни плодове според сезона. При липса на наличност на такива могат да се предлагат замразени след размразяване. Приготвените десерти от зеленчуци трябва да са с ниско съдържание на сол и мазнини, а приготвените десерти от плодове – с ниско съдържание на захар. Консервиваните зеленчуци и плодове не са препоръчителни за децата поради съдържанието на стабилизатори в тях. В консервираните храни голяма част от витамините се разрушават, както и са източник на добавъчна сол, захар и някои консерванти.

Приемът на мляко и млечни продукти се осигурява от консумацията на 400 ml прясно и/или кисело пълномаслено мляко и средно 25 g млечни продукти (сирене, кашкавал, извара) на ден. Не е препоръчителен прием на подсладени млека. За да се намали съдържанието на сол, сиренето е необходимо да се изкисва.

Необходим е достатъчен прием на богати на белтъчини храни. Това са месо, риба, яйца и бобови храни. Те трябва да бъдат включени в ежедневното меню на малките деца. Месото се включва в диетата най-малко 4-6 пъти седмично. В менюто на децата е препоръчително да се включва прясна риба най-малко по 1 път седмично. Като компонент на ястията може да се прилагат и кокоши яйца, доставящи необходимите белтъчини.

Препоръчително е да се консумира питейна вода, която да е нискоминерална натурална вода с много ниско съдържание на флуориди, както трапезна и изворна вода. Противопоказана е консумацията на напитки съдържащи кофеин като зелен чай и кафе!

Мазнините в диетата на децата от 1 до 3 години трябва да са главно с източници масло и растителни масла.

Хранене при деца от 3 до 7 години

Осигуряването на адекватно и здравословно хранене на децата е отговорност на родителите и на цялото общество. Децата на възраст от 3 до 7 години са в период на активен разтеж и развитие, което обуславя повишени потребности от енергия и хранителни вещества. В ранната детска възраст се изграждат хранителните навици на човек, които се следват през целия му живот. Тогава се формират и вкусовите нагласи към храната.

• Необходимо да се осигурява на децата пълноценна и разнообразна храна За да бъдат здрави децата, както и за да растат и да се развиват добре, е необходимо да се приемат следните групи храни:

1. Хляб или друга зърнена храна или картофи
2. Мляко или млечни продукти
3. Месо или риба
4. Яйца
5. Боб и леща, други варива
6. Плодове
7. Зеленчуци

• Препоръчително е да се включват зърнени храни и/или картофи в храненето на децата няколко пъти дневно. Зърнените храни и картофите са богати на нишесте, което е основен източник на енергия и трябва да бъдат включени във всяко основно хранене – закуска, обяд и вечеря. Пълнозърнестият хляб и други пълнозърнести храни са богати на растителни влакнини, както и на витамини от група В. Влакнините стимулират функцията на стомашно-чревния тракт.
• Препоръчително е да се ограничава консумацията на тестени храни с високо съдържание на наситени мазнини, сол и/или захар.
• Ежедневната консумация на плодове и зеленчуци е много важен елемент от храненето на децата в тази възраст. Те доставят голямо количество витамини, минерали и биологично активни вещества, които повлияват благоприятно разтежа и развитието, както и функциите на имунната система. Те са основен източник на витамин С, имат ниска енергийна стойност, високо водно съдържание и са богати на влакнини.
• Необходимо е да се включват храни като мляко и млечни продукти в диетата на децата. Тези храни са богати на калций. Той е от жизнено важно значение за поддържане на структурата и здравината на костите и зъбите, както и за растежа на децата. Млякото е богато на пълноценни белтъци, витамин А, витамин Д и витамини от групата на В, особено на В2. Киселото мляко има специално значение за храносмилането. То съдържа млечнокисели бактерии, които спомагат за смилането и на другите храни в стомашно-чревния тракт.
• Децата на възраст от 3 до 7 години трябва да консумират постни меса, замествайки често месото и месните продукти с риба и бобови храни. Месото, рибата и яйцата, както и техните растителни алтернативи (боб, леща и ядки) са богати източници на белтъци и желязо. Ето защо всяко основно хранене (закуска, обяд и вечеря) трябва да включва източник на белтъчини.
• Препоръчително е родителите да ограничават общо приема на мазнини на децата, особено на животинските.
• Консумацията на сол и на солени храни от децата да бъде сведена до минимум.
• Храната, която е предназначена за консумация от децата, трябва да е приготвена и съхранявана по абсолютно безопасен начин. Така се минимализира риска от възникване на хранителни натравяния, инфекции и алергии.
• Добра идея е децата да бъдат включвани в изготвянето на менюто, пазаруването и приготвянето на храната под формата на игра.

ИНФО Вземи 5% отстъпка само онлайн:

ИНФО Вземи 5% отстъпка само онлайн:

Инфо Научи повече:

Витамин Д3: Норми, референтни стойности на изследвания

Витамин А (ретинол)

Дефицити на витамини

Витамини при децата

Източници:

1. https://hellodoctor.com.ph/parenting/baby/baby-nutrition/nutritional-requirements- babies
2. https://www.kidshealth.org.nz/tags/breastfeeding
3. Препоръки за здравословно хранене на децата от 1 до 3 години на Министерството на здравеопазването

4. Препоръки за здравословно хранене на децата от 3 до 7 години на Министерството на здравеопазването