Инфаркт на миокарда

Обща информация

Инфарктът на миокарда представлява остра некроза (смърт) на миокардна тъкан. Това се дължи на исхемия, която настъпва най-често поради високостепенна стеноза на една от коронарните артерии. Най-често инфарктът настъпва вследствие на руптура, разязвяване и тромбозиране на атеросклеротична плака в областта на коронарните артерии. Образува се тромб, който води до критично намаляване на кръвоснабдяването на съответната миокардна тъкан с последващата й некроза.

Видове/типове

Различават се три вида инфаркт на миокарда:

• миокарден инфаркт с елевация на ST сегмент (STEMI)
• миокарден инфаркт без елевация на ST сегмент (NSTEMI)
• асимптоматичен, безболков „тих“ миокарден инфаркт

Симптоми

Най-честите симптоми на миокарден инфаркт са:

• Чувство за натиск, стягане или болка в гърдите или ръцете, която може да се разпространи към врата, челюстта или към гърба
• Гадене, болка в корема (при по-възрастни хора)
• Задух
• Студена пот
• Внезапна умора
• Замайване или внезапно с загуба на съзнание

Симптомите на инфаркт на миокарда варират при различните хора ! 

Не всички хора, които получават инфаркт имат еднакви симптоми или са с еднаква тежест на симптомите. Някои хора имат лека болка, други са с по-силна болка. При други липсват симптоми. При някои първият признак може да е внезапен сърдечен арест (спиране на сърцето). Колкото повече симптоми обаче имате, толкова по-голяма е вероятността да имате миокарден инфаркт.

Някои инфаркти възникват внезапно, но много хора имат предупредителни признаци и симптоми часове, дни или седмици преди това. Най-ранното предупреждение може да бъде повтаряща се болка и чувство за стягане и опресия в гърдите (стенокардия, ангина пекторис), предизвикана от активност и облекчена от почивка и/или прием на нитроглицерин. Стенокардията се причинява от временно намаляване на притока на кръв към сърцето и последващото възстановяване на притока. 

Причини

Миокарден инфаркт възниква, когато кръвотока по една или повече коронарни артерии се блокира. С течение на времето натрупването на мастни отлагания като холестерол, образува атеросклеротични плаки, които могат да стеснят артериите (атеросклероза). Това състояние, наречено коронарна болест на сърцето, причинява повечето инфаркти. По време на инфаркт плаката руптурира (разкъсва се) и освобождава холестерол и други вещества в кръвта. На мястото на разкъсването се образува кръвен съсирек – тромб. Ако тромбът е голям, той може да блокира напълно притока на кръв през коронарната артерия към сърдечния миокард с последваща липса на кислород и хранителни вещества (исхемия), жизненоважни за функционирането му. 

Може да имате пълно или частично запушване на коронарната артерия.

• Пълното запушване означава, че сте прекарали миокарден инфаркт с елевация на ST сегмента на електрокардиограмата (STEMI).
• Частичното запушване означава, че сте прекарали миокарден инфаркт без повишение на ST сегмента на електрокардиограмата (NSTEMI).

Диагнозата и лечението може да са различни в зависимост от вида инфаркт.

Друга причина за инфаркт може да е силен спазъм на коронарната артерия, който спира притока на кръв към част от сърдечния мускул. Използването на тютюн и наркотици, като кокаин, може да предизвика животозастрашаващ коронарен спазъм. Инфекцията със SARS-CoV-2 (COVID-19) също може да увреди сърцето и кръвоносните съдове Ви по начини, които да доведат до миокарден инфаркт.

Рискови фактори

Някои фактори допринасят за развитие на атеросклероза, което стеснява артериите в организма. Можете да подобрите или премахнете много от тези рискови фактори, за да намалите риска от миокарден инфаркт.

Рисковите фактори за инфаркт на миокарда са:

• Възраст. Мъжете на възраст 45 и повече години, а жените на възраст 55 и повече години са по-склонни да получат инфаркт, отколкото по-младите мъже и жени.
• Тютюнопушене. Това включва тютюнопушене и продължително пасивно излагане на тютюнев дим. 
• Високо кръвно налягане. С течение на времето високото кръвно налягане може да увреди артериите, които кръвоснабдяват сърцето Ви. Артериалната хипертония, която е вторична при други състояния, като затлъстяване, висок холестерол или диабет, увеличава риска още повече.
• Високи нива на холестерол и триглицериди в кръвта. Високото ниво на липопротеин с ниска плътност (LDL) холестерол („лош“ холестерол) най-вероятно образува атеросклеротични плаки, които стесняват артериите. Високото ниво на триглицериди също увеличава риска от инфаркт. Въпреки това, високото ниво на липопротеини с висока плътност (HDL) холестерол („добър“ холестерол) може да намали риска.
• Затлъстяване. Затлъстяването е свързано с високи нива на холестерол в кръвта, високи нива на триглицериди, високо кръвно налягане и диабет. Загубата само на 10% от телесното тегло може значително да намали този риск.
• Захарен диабет. Ако не произвеждате достатъчно инсулин или не периферните тъкани не реагират на инсулин, нивата на кръвната захар в организма се повишават, увеличавайки риска от инфаркт.
• Метаболитен синдром. Този синдром се наблюдава, когато имате затлъстяване, високо кръвно налягане, повишена кръвна захар, повишени холестерол и триглицериди и често и пикочна киселина. Наличието на метаболитен синдром удвоява риска  от сърдечно заболяване, отколкото ако нямате това.
• Фамилна анамнеза за инфаркти. Ако Вашите роднини са имали ранни инфаркти (до 55-годишна възраст за мъже и до 65-годишна възраст за жени), може да сте изложени на повишен риск.
• Липса на физическа активност. Неактивността допринася за високите нива на холестерол в кръвта и затлъстяването. Хората, които спортуват редовно, имат по-добро здраве на сърцето, включително по-ниско кръвно налягане.
• Стрес. Може да реагирате на стрес по начини, които могат да увеличат риска от сърдечен удар.
• Употреба на наркотици. Използването на стимулиращи лекарства, като кокаин или амфетамини, може да предизвика спазъм на коронарните артерии, което може да причини сърдечен удар.
• Анамнеза на прееклампсия. Това състояние причинява високо кръвно налягане по време на бременност и увеличава доживотния риск от сърдечни заболявания.
• Автоимунно заболяване. Наличието на заболяване като Ревматоиден артрит или Системен лупус може да увеличи риска от миокарден инфаркт.

Превенция на инфаркт

Никога не е късно да предприемете стъпки за предотвратяване на инфаркт – дори и да сте вече преживяли такъв. Ето начини за предотвратяването му:

• Лекарства. Приемът на определени лекарства може да намали риска от бъдещ миокарден инфаркт и да помогне на сърцето да функционира по-добре. Приемайте предписаните лекарства от Вашия лекар и се проследявайте често от него. 
• Фактори от начина на живот.  Поддържайте здравословно тегло със здравословна диета, не пушете, спортувайте редовно, контролирайте стреса и контролирайте заболявания, които могат да доведат до инфаркт, като високо кръвно налягане, висок холестерол и Захарен диабет.

Диагноза

Ако сте в спешна обстановка със симптоми на миокарден инфаркт, ще бъдете разпитани за симптомите си и ведната ще ви се измерят кръвното налягане, пулса и температурата. Ще бъдете свързани със сърдечен монитор и незабавно ще се продедат изследвания, за да се установи дали имате сърдечен удар.

• Тестовете за диагностициране на инфаркт включват:

• Електрокардиограма (ЕКГ). Това първо изследване, направено за диагностициране на миокарден инфаркт, записва електрическата активност. Тъй като увреденият сърдечен мускул не провежда електрически импулси нормално, ЕКГ може да покаже, че е възникнал миокарден инфаркт или възниква в момента. 
• Кръвни тестове. При миокардна увреда от инфаркт някои сърдечни ензими и протеини навлизат в кръвта. Лекарите в спешното отделение ще вземат проби от кръвта Ви, за да проверят за наличие на тези протеини и ензими.

• Допълнителни тестове:

Ако сте имали или в момента получавате инфаркт на миокарда, лекарите ще предприемат незабавни стъпки за лечение на Вашето състояние. Може да имате и тези допълнителни тестове.

• Рентгенова снимка на гръдния кош. Рентгеновото изображение на гърдите ви позволява на Вашия лекар да провери размера на сърцето и кръвоносните му съдове и да търси течност в белите дробове.
• Ехокардиография. Ултразвуковите вълни създават динамичен образ на работещото сърце. Вашият лекар може да използва този тест, за да види как камерите и клапите на сърцето изпомпват кръвта. Ехокардиографията може да помогне да се установи дали област от сърцето е увредена. 
• Коронарна катетеризация (ангиограма). През катетър се инжекцира в артериите на сърцето течен контраст. Контрастът визуализира артериите за рентгеновите лъчи, разкривайки зони на запушване.
• Компютърна томография или ядрено-магнитен резонанс. Тези тестове създават подробна визуализация на сърцето и гръдния кош. Тези изследвания се използват за диагностициране на сърдечни проблеми, включително и степента на увреждане на сърцето от инфаркт. 

Лечение на инфаркт

Лечение в болница

След настъпването на миокарден инфаркт непрекъснато умира миокардна сърдечна тъкан. Бързото възстановяване на кръвния поток помага за предотвратяване на тежко увреждане на сърцето.

Лекарствата за лечение на миокарден инфаркт са:

• Тромболитици. Тези лекарства, наричани още антикоагуланти, помагат за разтварянето на кръвния съсирек, който блокира притока на кръв към сърцето. Колкото по-рано получите тромболитично лекарство след настъпването на инфаркта, толкова по-голям е шансът да оцелеете и да имате по-малко увреждане на сърцето. 
• Антиагреганти. Лекарите в спешното отделение могат да Ви приложат и други лекарства, известни като инхибитори на тромбоцитната агрегация, за да предотвратят появата на нови съсиреци и да възпрепятстват от нарастване обазуваните вече съсиреци. 
• Други лекарства за разреждане на кръвта. Вероятно ще Ви бъдат приложени други лекарства, като хепарин, за да се намали тромбогенността на кръвта и да се намали риска от образуване на нови съсиреци. Хепаринът се прилага интравенозно или чрез инжекция под кожата под формата на Фраксипарин. 
• Болкоуспокояващи. Може да Ви бъде приложено обезболяващо средство, като морфин.
• Нитроглицерин. Това лекарство, използвано за лечение на гръдна болка (стенокардия), може да помогне за подобряване на притока на кръв към сърцето чрез разширяване на стеснените кръвоносните съдове.
• Бета-блокери. Тези лекарства спомагат за забавянето на сърдечната дейност и намаляват кръвното налягане, като по този начин намаляват кислородната консумация на сърцето. 

• Хирургични и други инвазивни процедури

В допълнение към лекарствената терапия, може да се проведе една от следните процедури за лечение:

• Коронарна ангиопластика и стентиране. Тази процедура помага за реканализиране на запушена или стеснена артерия. Поставя се катетър в засегнатата артерия. Втори катетър с балон на върха му се прекарва през първия катетър до мястото на запушването/стеснението. Балонът се, разширявайки артерията. Мрежеста метална тръбичка (стент) обикновено се оставя в артерията, за да я поддържа отворена.

• Операция с байпас на коронарните артерии. Това е операция на открито сърце. Кардиохирургът взема здрав кръвоносен съд от друга част на тялото, за да създаде байпас (заобиколен път) около блокираната артерия, пренасочвайки кръвния поток. Понякога байпасът е присадка от синтетичен материал.
• Източници:

https://www.healthline.com/health/heart-disease/types-of-heart-attacks#coronaryartery-spasm 

https://www.mayoclinic.org/diseases-conditions/heart-attack/symptoms-causes/syc-20373106 

https://www.mayoclinic.org/diseases-conditions/heart-attack/diagnosis-treatment/drc-20373112 

https://www.healthline.com/health/acute-myocardial-infarction#prevention