Резюме
Копрокултурата е микробиологично културелно изследване, при което на специални хранителни среди се посява материал от фецес (изпражнение).
Посявките се култивират при определени условия между 24-72 часа, след което се отчита наличие/липса на бактериален растеж, и се идентифицира конкретният бактерии чрез допълнителни тестове.
При изолиране на патогенен причинител се изследва и чувствителността на микроорганизма към антибиотици – изготвя се антибиограма.
Цел на изследването
При изследването се отчита бактериален растеж. При наличие на такъв се провеждат допълнителни тестове за идентификация на конкретния микроорганизъм, дали е патогенен (болестотворен) или непатогенен – представител на нормалната чревна флора.
Изолираният и идентифициран патогенен причинител се посява отново и се провежда изследване на антибиотична чувствителност – изготвя се антибиограма. Антибиограмата е важна за лекуващия лекар при избора на подходящ антибиотик/ за провеждане на лечението.
Кога да направя това изследване?
Копрокултури се налага:
- при изявен диариен синдром – повече от 3 изхождания с водниста консистенция в рамките на 24 часа;
- при диария, настъпила след продължително антибиотично лечение;
- диария при имунокомпрометирани и болни на химиотерапия;
- при упорита диария, която не се повлиява от лечение в амбулаторни условия;
- при диария с наличието на патологични примеси в изхожданията (слуз и кръв);
Подготовка преди изследване
Липсва специална подготовка. Изследването се прави след изхождане.
Проба
Материал се взима от три различни места на изпражнението до покриване на тампона изцяло. Препоръчва се да се взема от участъците богати на слуз. При наличие на кръв в изхождането, се избягва допиране до тези места, поради антибактериалните функции на белите кръвни клетки.
Взетият материал се поставя в стерилен контейнер и се предава за микробиологичо изследване.
Изследването може да се проведе и с материал от депонирано изпражнение – вземасе част от изхождането в стерилен контейнер и се занася в лаборатория възможно най-бързо.
Метод
културелно микробиологично изследване – посявка, инкубиране, оцветяване, биохимични и допълнителни тестове за идентифициране.
Изготвяне на антибиограма
При изготвянето на антибиограма, в зависимост от изолирания причинител и назначенията на лекуващия лекар, се използва следните методи:
- определяне на минимална инхибиторна концентрация
Минималната инхибиторна концентрация е най-ниската концентрация на антибиотика, която потиска бактериалния растеж. Изолираният микроорганизъм, чиято антибиотична чувствителност се изследва, се инокулира (въвежда) последователно в няколко контейнери, съдържащи намаляваща концентрация на съответния антиботик.
„Заразените” контейнери се оставят за определено време при определени условия, след което се отчита резултатът. Най-ниската концентрация, при която не се регистрира видим бактериален растеж, е минималната инхибиторна концентрация.
При дифузионния метод за определянето на антибиотичната чувствителност се използват дискове, импрегнирани (пропити) с различни антибиотици. Различните дискове се поставя след посяване на изследвания щам върху хранителна среда. На принципа на дифузията антибиотиците от дисковете попадат в хранителната среда.
Културите се оставят за определено време при определени условия, след което се отчита диаметъра на потиснат бактериален растеж около всеки диск. По тях се определя антибиотичната чувствителност на микроорганизмите към съответните антибиотици.
Комбинира горните 2 теста. На хранителна среда, посята с изследвания щам, се поставят епсилометър – разграфена по дължина лентичка, импрегнирана с антибиотик в нарастваща концентрация (концентрацията е означена на лентичката).
При инкубиране за определено време при определени условия се отчита резултатът – най-ниската концентртация, инхибираща бактериалния растеж, е минималната инхибиторна концентрация.
- минимална бактерицидна концентрация
За някои инфкции е важно да се определи концентрацията, при която бактериите умират, а не просто се потиска техния растеж. Минималната бактерицидна концентрация се определя чрез повторно изследване след като е определена минималната инхибиторна концентрация.
- изследване на антибиотична чувствителност при анаероби и други взискателни бактерии:
Анаеробите и други трудно-растящи бактерии изискват култивиране при специфични условия. Тестове за антибиотична чувствителност на практика за тях не се провеждат. Антибиотичната чувствителност при тези бактерии често може да се предположи (използва се информация от съответните ръководства).
Интерпретация на резултатите
При изолиране на патогенни бактерии, резултатът се представя наред с антибиограма, която отразява антимикробната чувствителност.
Резултатите от изследването на антимикробната чувствителност за съответния щам към изследваните антибиотици се представят като:
- S – Чувствителен към съответен антибиотик;
- I – Интермедиерен към съответния антибиотик;
- R – Резистентен към съответния антибиотик;
- SD – Дозо-зависима чувствителност;
- NI – няма интерпретация.
Минималната инхибиторна и минималната бактерицидна концентрация се определя количествено в µg/ml.
Източници:
- https://www.synevo.ro/instructiuni-de-recoltare-pentru-recipient-fecal-swab-coprocultura/
- https://www.webmd.com/a-to-z-guides/what-is-a-stool-culture
- https://www.nhs.uk/common-health-questions/infections/how-should-i-collect-and-store-a-stool-faeces-sample/
- https://emedicine.medscape.com/article/2103786-overview#a1
- https://www.mayoclinicproceedings.org/article/S0025-6196(11)60140-7/fulltext
- https://labtestsonline.org/tests/antibiotic-susceptibility-testing
