Лактат дехидрогеназа (LDH) е вътреклетъчен ензим важен за производството на енергия в почти всички клетки на организма.
Най-високи концентрации се откриват в сърцето, черния дроб, мускулите, бъбреците и белите дробове. Общата лактат дехидрогеназа всъщност съдържа пет различни ензимни варианта, наречени още изоензими.
Изследването на LDH / ЛДХ измерва неговата концентрация в кръвта и в някои телесни течности. Само малка част от LDH / ЛДХ може да се открие в кръвта, тъй като ензимът се отделя в нея при смъртта или увредата на клетки.
Затова серумната лактат дехидрогеназа е неспецифичен маркер за тъканна увреда в организма.
Самостоятелно тя не може да определи точната причина за увредата, затова се комбинира с други тестове. Понякога при нараняване, възпаление или инфекция, в определена част на тялото се натрупва течност.
Нивото на LDH в тази течност може да помогне за определяне на причината за нейното увеличение.
Така тъканната LDH се оказва важна за разграничаване на ексудат от трансудат, както и за вирусен от бактериален менингит.
Съдържание
Цел на изследването
Изследването на лактат дехидрогеназа в кръвта е неспецифичен тест, който помага за:
откриване на тъканни увреждания в организма;
диагностициране и проследяване на хемолитични или мегалобластни анемии;
стадиране, наблюдение и прогнозиране на някои ракови заболявания като лимфоми, левкемии, меланоми и герминативноклетъчни тумори.
Тъканната лактат дехидрогеназа може да се изследва в:
цереброспинална течност за разграничаване на бактериален от вирусен менингит;
плеврална, перикардна и перитонеална течност за диференциране на ексудат от трансудат. Ексудатът се появява при възпаление или тъканна увреда, докато трансудатът се причинява от увеличено съдово налягане и повишени протеини в кръвта.
Изследването на серумната LDH / ЛДХ може да се препоръча от лекар, когато има съмнение за болестно състояние, водещо до клетъчна или тъканна увреда.
Ако нивата на общата ЛДХ са увеличени, лекуващият лекар може да назначи допълнителни и по-специфични изследвания, за да открие кои органи са засегнати.
Препоръчително е нивата на LDH да се изследват и при съмнение за хемолитична анемия, както и след мускулна травма и увреда.
LDH се следи и при много пациенти, диагностицирани с ракови заболявания.
Лактат дехидрогеназа може да се изследва при пациенти със съмнения за менингит, или при събиране на течности около сърцето или в белите дробове.
Подготовка преди изследване
Необходимо е изследването да бъде проведено сутрин на гладно.
Тъй като лактат дехидрогеназа е разпространена в много тъкани, то и повишението й може да е свързано с редица заболявания.
Значително увеличение на стойностите на LDH се наблюдава при мегалобластна анемия, нелекувана пернициозна анемия, болест на Ходжкин, тежък шок и хипоксия.
Високи нива на ЛДХ има и при повечето коремни и белодробни неоплазми. Персистирането на високи нива на LDH при онкоболни с химиотерапия е признак за неефективност на лечението.
Леко завишени нива на ЛДХ могат да се открият при миокарден инфаркт (36-55 часа след началото), белодробен инфаркт (24 часа след поява на болката), белодробна емболия, левкемия, хемолитична анемия, прогресивна мускулна дистрофия, панкреатит, чернодробни и бъбречни увреждания.
При изследване на ЛДХ в цереброспинална течност при съмнения за менингит, високите му нива означават, че той вероятно е бактериален.
Ниските или нормални нива в този случай говорят за вирусен причинител.
При събиране на перикардна, плеврална или перитонеална течност, високите нива на ЛДХ в нея показват, че тя е ексудат. Ниските LDH нива сочат към трансудат.
