Лактат дехидрогеназата (LDH) е вътреклетъчен ензим, важен за производството на енергия в почти всички клетки на организма.
Най-високи негови концентрации се намират в сърцето, черния дроб, мускулите, еритроцитите, бъбреците и белите дробове. Общата лактат дехидрогеназа е неспецифичен маркер и появата му в серума се счита за резултат от продължителна хипоксия и тъканна увреда.
За да се установи точният произход на увеличения ензим, е нужно да се изолират и измерят различните му фракции.
Всяка молекула LDH е тетрамер, състоящ се от две субединици – сърдечна (Н) и мускулна (М).
Общата лактат дехидрогеназа всъщност съдържа пет различни ензимни варианта, наречени още изоензими, които са съвкупност от различни комбинации на мономерите.
Тези изоензими се означават като:
LDH-1 (H4);
LDH-2 (H3M);
LDH-3 (H2M2);
LDH-4 (HM3);
LDH-5 (M4).
Тъканната специфичност на изоензимите се дължи на факта, че различните тъкани произвеждат различни субединици в определено количество.
Например, сърдечните мускулни клетки синтезират предимно Н субединици, докато чернодробните клетки синтезират почти единствено М субединици.
Скелетните мускулни клетки също синтезират М субединици, затова промяна в LDH-5 (M4) подсказва както за чернодробно, така и за мускулно увреждане.
Съдържание
Цел на изследването
установяване на сърдечно, чернодробно, мускулно, бъбречно, белодробно, или хематологично увреждане;
диференциална диагноза на сърдечни, чернодробни, мускулни, бъбречни и белодробни заболявания;
диагноза на миокарден инфаркт заедно с допълнително изследване на креатинкиназата (СК) и СК-МВ.
Кога да изследвам LDH изоензими?
Лекуващият лекар може да назначи изследване на различните изоензими след прекаран миокарден инфаркт, за диагностика и проследяване на чернодробни увреждания, както и при съмнение за хемолиза и хематологични нарушения.
Подготовка преди изследване
Необходимо е изследването да бъде проведено сутрин на гладно.
Увеличение на LDH-1 изоензима най-често се дължи на миокардна увреда. Нивата му се увеличават в серума 10-12 часа след остър миокарден инфаркт, достигайки максимални стойности след 48 часа.
LDH-1 не е специфичен само за миокардната тъкан, затова този тест се комбинира или замества от изследване на тропонин Т или креатинкиназа (СК-МВ).
LDH-2 също се среща в миокарда, като нормалното отношение между LDH-1 и LDH-2 е по-малко от 0.81.
След тежък миокарден инфаркт, съотношението се “обръща” и става по-голямо от 0.9, което е диагностичен критерии. Продължителното “обръщане” на съотношението няколко дни след инфаркта може да е знак за повторен инфаркт.
Високи нива на LDH-1, които не са причинени от миокарден инфаркт, може да са признак на мегалобластна анемия (дефицит на фолиева киселина, пернициозна анемия), както и на хемолитична болест или рабдомиолиза.
Увеличена серумна концентрация на LDH-1 може да е и следствие от тестикуларен семином или други тестикуларни тумори. Увеличено съотношение между LDH-5 / LDH-1 може да е маркер за простатен карцином.
Увеличението на LDH-2, LDH-3 и LDH-4 е неспецифично и може да се срещне при септичен шок, белодробна тромбемболия, остра левкемия и редица неоплазми.
Високи серумни нива на LDH-5 се срещат най-често при чернодробно увреждане (хепатит, цироза, алкохолизъм), тъй като той е сравнително специфичен за чернодробната тъкан. Освен това LDH-5 може да се повиши и при мускулна увреда, травма и тежки изгаряния.
