Рак на бъбрека

Ракът на бъбрека е злокачествен тумор, който започва да се развива, когато здравите клетки в единия или двата бъбрека се променят в злокачествени и започнат да се делят неконтролируемо. Така те образуват маса, наречена бъбречен тумор. 

Епидемиология на рака на бъбрека   

Честотата е пряко свързана с възрастта, както при всяко злокачествено заболяване. След 30-годишна възраст карциномът на бъбрека показва стабилна тенденция за прогресивно нарастване с връх в 7-мо десетилетие. Съотношението мъже : жени е 3:1. 

Причини и рискови фактори за възникване на рака на бъбрека

В произхода на заболяването вземат участие наследствени фактори – предразположение на хора с кръвна група А, появата на някои наследствени заболявания: бъбречна поликистоза, далтонизъм и др. Ролята на факторите на околната среда се свежда до географските особености на отделните страни. Бъбречният карцином се среща често в: Дания, Швеция, Норвегия, Нова Зеландия и по-рядко в Китай, Япония и Индия.                      

В образуването на бъбречния рак се обсъждат следните по-важни причини: 

• Химични: Ароматни амини, тежки метали (експозиция на кадмий, оловна среда), азбест, химиотерапевтици;
• Тютюнопушенето – механизмът на влияние не е ясен. Установено е, че вредните вещества в цигарения дим водят до развитието на тумори при експериментални животни;
• Консумирането на аналгетици, съдържащи фенацетин;
• Хормони. Бъбречният рак може да се счита за хормонозависим, изхождайки от по-високата честота при мъжете, което подкрепя установяването на хормонални рецептори в нормална бъбречна тъкан и туморна тъкан;
• Вируси. Предполага се участието на Herpes simplex вируси, които са установени при болни с бъбречен карцином.

Симптоми на рака на бъбрека

Класическата триада от симптоми: поясна болка, хематурия (кръв в урината) и палпираща се туморна маса се среща при не повече от 30% от болните. Отделните симптоми от тази триада обаче се срещат при над 50% от болните. 

• Хематурията (кръв в урината) е най-честият симптом и се съобщава от 65% от болните. Тя е видима с просто око, безболкова и епизодично изявяваща се. 
• Болката е късен и непостоянен симптом, който се открива при 45-55% от болните. Тя е тъпа и се дължи на разтягане на бъбречната капсула от нарастващия тумор или от притискане на съседни органи. 
• Тумор в корема се наблюдава при напреднали карциноми и представлява късен клиничен симптом
• Фебрилитет (повишаване на телесната температура) се среща при 20% от болните, като рядко може да е първоначалният симптом. 
• Десностранното варикоцеле (разширени вени на тестиса) с внезапна поява при възрастни пациенти винаги поражда съмнение на бъбречен карцином.

Симптоми, свързани с метастазирането на бъбречния карцином            

• Метастазите в белите дробове се проявяват със задух и кашлица, кръвохрак или болки в гърдите
• Костни метастази. Класически се представят с упорити болки в гръбначния стълб, които не се влияят от болкоуспокояващи лекарства.
• Патологичните фрактури на гръбначните прешлени често са първата проява на бъбречния карцином
• Метастазирането в черния дроб обикновено води до нарушение в неговата функция

Превенция на рака на бъбрека

Вие можете да намалите риска за развитие на бъбречен рак си чрез:

• Отказ от тютюнопушенето;
• Понижаване на кръвното налягане;
• Поддържане на здравословно телесно тегло;
• Спазване на диета с високо съдържание на плодове и зеленчуци и ниско съдържание на мазнини.

Диагноза на рака на бъбрека

Поставянето на диагноза рак на бъбрека се извършва на няколко етапа.

1. Анамнеза, снета от специалист, посредством която той установява дали пациентът е предразположен към развитието на този вид рак, дали има генетични фактори. Разпитва се оплаквания и симптоми.
2. Лабораторни изследвания: пълна кръвна картина (ПКК), диференциална кръвна картина (ДКК), възпалителни маркери: скорост на утаяване на еритроцитите (СУЕ) и C-реактивен протеин (CRP). Биохимични изследвания: изследване на общ белтък и албумини в серума. Понижението на общия белтък е за сметка на албумините.
3. Инструментални изследвания. Ако има съмнение за рак се преминава към биопсия. Биопсията представлява изследване, при което се взема малка част от бъбречната тъкан с помощта на тънка игла. След това тъканта се подлага на микроскопско изследване. 
4. Образни изследвания:

• Ехография на пикочо-отделителна система. С ехографията може да се открие туморната формация, а по-късно и нейното прорастване. 
• Венозната урография показва липсата на контрастиране в участъка на тумора с деформация на чашките и легенчето, а в по-късните етапи и на бъбречния контур.
• Компютърната томография позволява да се определи по-точно големината, обема и разположението на тумора в бъбрека и неговото разпространение в регионалните лимфни възли. 

Лечение на рака на бъбрека

Основният метод за лечение е оперативният. Извършва се оперативно отстраняване на засегнатия от тумора бъбрек, както и отстраняване на регионалните лимфни възли.  При по-напредналите стадии, към оперативния метод се добавят и:

• Хормонотерапия, понякога с много добър резултат. 
• Химиотерапия. Използва се комбинация от различни химиотерапевтици.
• Имуностимулация с интерферон.
• Лъчетерапия. Препоръчва се преди и след операция, тъй като е установено, че бъбречният карцином е лъчечувствителен.

ИНФО Разбери повече:

Рискови фактори за развитието на рак

Наследственост на рака

Рак на простатата

Рак на гърдата

Източници:

• https://www.cancer.net/cancer-types/kidney-cancer/risk-factors-and-prevention
• https://www.mayoclinic.org/diseases-conditions/kidney-cancer/symptoms-causes/syc-20352664
• https://www.cancercare.bg/vidove-tumori/rak-na-babreka/vavedenie/?gclid=CjwKCAjw26H3BRB2EiwAy32zhcnFwqWCppHKLU–7Os_aS_W_5sNKRfu1mRw_tP8TinIaC0n4ohLbhoCWK8QAvD_BwE