Респираторни алергени

Обща информация

Респираторните алергени са вещества, които предизвикват алергични реакции при вдишване, водещи до симптоми като кихане, кашлица, сърбеж в носа, зачервени очи, ринит, астма и други респираторни симптоми. Тези алергени могат да бъдат полени, прахови акари, плесени, животински пърхот и други частици, които се разпространяват във въздуха. Когато човек с чувствителност към определен алерген вдишва тези вещества, имунната му система ги разпознава като вредни и предизвиква алергична реакция.

Класификация

Респираторните алергени могат да бъдат класифицирани в няколко основни вида според техния произход:

• Полени. Полените са микроскопични частици, отделяни от растенията по време на цъфтежа. Те се разпространяват чрез вятъра и могат да причинят сезонни алергии (сенна хрема). Полените могат да идват от различни видове растения, като треви, дървета и плевели.
• Домашен прах и акари. Домашният прах представлява смес от микроскопични частици, като кожни клетки, текстилни влакна, и частици от хартия. В праха често се съдържат и прахови акари, които са микроскопични организми, живеещи в матраци, възглавници и други меки мебели. Техните екскременти и мъртви тела са силни алергени.
• Плесени. Плесените са микроскопични гъби, които се развиват в топли и влажни условия. Спорите на плесените могат да се разпространяват във въздуха и да предизвикват алергични реакции при вдишване. Плесените често се срещат в бани, мазета, кухненски помещения и на открито през влажни сезони.
• Животински алергени. Тези алергени се намират в пърхота (мъртвите кожни клетки), слюнката и урината на домашни любимци като котки, кучета, гризачи и други животни. Тези частици се разпространяват във въздуха и могат да причинят алергични реакции при хора, които са чувствителни към тях.
• Насекоми. Алергени от насекоми като хлебарки или оси също могат да предизвикат респираторни алергии. Тези алергени се намират в екскрементите, телесните частици или секретите на насекомите.
• Други алергени. Включват се алергени от химични вещества, например латекс, както и индустриални прахове и изпарения, които също могат да предизвикат алергични реакции при вдишване.

Патогенеза

Патогенезата на респираторните алергии включва комплексна верига от имунологични реакции, които водят до възпаление на дихателните пътища и проявата на алергични симптоми.

1. Сенсибилизация

При първоначален контакт с алерген (напр. полен, прахов акар), имунната система на предразположения към алергии човек го разпознава като вредно вещество. Това води до активиране на специфичен тип имунни клетки, наречени Т-хелперни клетки (Th2), които стимулират производството на имуноглобулин Е (IgE) от В-лимфоцитите. IgE антителата се свързват с мастоцити и базофили, разположени в тъканите на дихателните пътища.

2. Реекспозиция и активация

При следващ контакт с алергена, той се свързва с IgE антителата, които вече са прикрепени към мастоцитите и базофилите. Това води до активиране на тези клетки и освобождаване на различни медиатори на възпалението, включително хистамин, левкотриени и простагландини.

3. Остри алергични реакции

Освобождаването на хистамин и други медиатори води до вазодилатация (разширение на кръвоносните съдове), увеличена пропускливост на съдовете и приток на възпалителни клетки към засегнатата тъкан. Това причинява симптоми като зачервяване, оток, повишено отделяне на слуз, сърбеж и стесняване на бронхите, което може да доведе до затруднено дишане, кашлица и други респираторни симптоми.

4. Късни алергични реакции

Часове след острата реакция може да настъпи вторична фаза на възпаление, медиирана от други клетки на имунната система, като еозинофили и Т-клетки. Тази фаза се характеризира с по-продължително възпаление и може да доведе до хронични симптоми и увреждане на дихателните пътища, ако експозицията към алергена продължава.

5. Хронични и дългосрочни ефекти.

При хронична експозиция на алергена възпалението може да стане персистиращо, което води до структурни промени в дихателните пътища, като удебеляване на бронхиалната стена, хиперреактивност на дихателните пътища и развитие на хронични заболявания като астма.

Клинична картина

Клиничната картина на респираторните алергии може да варира в зависимост от вида на алергена, тежестта на реакцията и индивидуалната предразположеност на пациента. Симптомите могат да бъдат сезонни (например при поленова алергия) или персистиращи (например при алергия към домашен прах или плесени). Ето основните симптоми, които могат да се наблюдават:

• Ринит (алергичен ринит)
• Носни симптоми. Кихане, сърбеж в носа, обилна водниста секреция (ринорея), запушване на носа.
• Очни симптоми. Сърбеж, зачервяване, сълзене на очите (алергичен конюнктивит).
• Постназална секреция. Стичане на секрети в задната част на гърлото, което може да доведе до дразнене и кашлица.
• Астма
• Затруднено дишане. Усещане за стягане в гърдите и затруднено вдишване и издишване.
• Хрипове, които представляват свирещи звуци при дишане, особено по време на издишване.
• Кашлица която може да е суха или продуктивна, която може да се влошава нощем или при физическо натоварване.
• Намалена физическа активност. Заради затрудненото дишане пациентите може да избягват физическа активност.
• Синузит
• Болка в синусите. Болка или напрежение в лицето, около носа, очите и челото.
• Запушен нос. Хронично или персистиращо усещане за запушен нос.
• Главоболие, което е често свързано с натиск в синусите.
• Кашлица
• Дразнене в гърлото. Кашлица, причинена от дразнене и възпаление в дихателните пътища.
• Нощна кашлица. Увеличаване на кашлицата през нощта, особено при пациенти с астма.

Други симптоми

• Умора. Постоянната алергична реакция може да доведе до умора и намалена концентрация.
• Хриптене. Особено при деца, може да се наблюдава хриптене при дишане.
• Повишена чувствителност на дихателните пътища. При хронични случаи може да се развие хиперреактивност на дихателните пътища, която се изразява в реакции на неспецифични дразнители като студен въздух, дим и физическо усилие.

Обостряния и усложнения

• Сезонни обостряния. Силно изразени симптоми през определени сезони, особено пролет и есен.
• Инфекции. Хроничното възпаление може да доведе до вторични бактериални инфекции, като синузит или бронхит.

Клиничната картина на респираторните алергии е разнообразна и може значително да влияе на качеството на живот на пациентите, като затруднява ежедневните дейности и съня.

Диагноза

Диагностиката на респираторните алергии включва комбинация от клинична оценка, анамнеза, физикален преглед и специализирани тестове за потвърждаване на алергията и идентифициране на конкретния алерген. Ето основните стъпки в диагностичния процес:

Анамнеза

Снемане на подробна анамнеза с описание на симптомите, включително кога и как се проявяват (например сезонни или целогодишни симптоми). Лична и фамилна анамнеза на алергии, астма или други атопични заболявания. Идентифициране на потенциални тригери, като контакт с животни, излагане на прах, сезонни промени, или професионални излагания. Получаване на информация за домашната и работната среда, която може да съдържа алергени (например наличие на плесени, животни, пушене).

Физикален преглед

Преглед на дихателната система. Аускултация на белите дробове за наличие на хрипове или други аномалии, преглед на носната лигавица за признаци на възпаление или полипи. Преглед на кожата за наличие на екзема или други кожни прояви на алергия.

Специализирани тестове

• Кожни тестове за алергия:
• Prick тест. Малки количества алергени се нанасят върху кожата, след което се правят леки убождания. Ако има реакция (зачервяване, подуване), това е индикация за сенсибилизация към съответния алерген.
• Интрадермален тест. Използва се, когато резултатите от prick теста са неясни. Малки количества алерген се инжектират под кожата.

Кръвни тестове

• Изследване на специфични IgE антитела. Тестът RAST (Radioallergosorbent test) или по-нови методи като ImmunoCAP могат да измерят количеството специфични IgE антитела към определени алергени в кръвта.

Тест за провокация:

• Назална провокация: Контролирано излагане на алерген чрез вдишване, за да се предизвика и оцени реакцията в носа.
• Белодробна провокация: Използва се за диагностициране на астма, предизвикана от алергени или други дразнители.

Функционални тестове за белите дробове:

• Спирометрия. Оценява функцията на белите дробове, като измерва обема на въздуха, който пациентът може да издиша след максимално вдишване, както и скоростта на издишване. Този тест може да установи наличие на обструктивни промени в дихателните пътища, характерни за астма.
• Метахолинова провокация. Тест за оценка на хиперреактивност на дихателните пътища. Пациентът вдишва метахолин, вещество, което може да предизвика стесняване на дихателните пътища при хора с астма.
• Изключване на други заболявания

Важно е да се изключат други причини за респираторните симптоми, като инфекции, хроничен синузит, структурни аномалии на носа и синусите, както и професионални заболявания.

• Мониторинг и дневници

Водене на дневник на симптомите и възможните тригери за по-добра идентификация на причинно-следствената връзка между излагането на алергени и симптомите.

Какви пакети или тестове предлагаме в Синево, свързани с респираторни алергии ?

Лечение

Лечението на респираторните алергии е комплексно и включва комбинация от няколко подхода, които имат за цел да контролират симптомите и да подобрят качеството на живот на пациента. Основните методи на лечение включват:

Избягване на алергените

Намаляване на експозицията към алергени чрез редовно почистване на дома, използване на въздушни пречистватели, избягване на контакт с домашни любимци (ако има алергия към тях), и избягване на външни дейности по време на високи нива на полен.

Фармакологично лечение

• Антихистамини. Лекарства, които блокират ефекта на хистамина, основен медиатор на алергичните реакции. Те помагат за облекчаване на симптомите като сърбеж, кихане и ринорея.
• Носни кортикостероиди. Лекарства, които намаляват възпалението в носната лигавица и облекчават симптомите на ринит и конюнктивит.
• Деконгестанти. Облекчават назалната конгестия, но се препоръчва краткосрочна употреба поради риска от странични ефекти.
• Левкотриенови антагонисти. Това са лекарства, които блокират действието на левкотриени, химикали, които причиняват стесняване на дихателните пътища и натрупване на слуз.
• Имуномодулаторите са лекарства, които регулират имунния отговор и се използват при тежки случаи на алергия или астма.

Имунотерапия

Алерген-специфична имунотерапия (АСИТ): Дългосрочно лечение, което включва постепенно излагане на пациента на нарастващи дози от алергена. Целта е да се намали чувствителността на имунната система към алергена и да се постигне дълготрайно облекчение на симптомите.

• Лечение на съпътстващи заболявания
• Лечение на астмата, което включва използване на инхалатори с бронходилататори и кортикостероиди за контрол на възпалението и бронхоспазмите.
• Лечение на синузитa, което може да включва антибиотици (при бактериални инфекции), кортикостероиди и промиване на носа с физиологичен разтвор.

Обучение и подкрепа

• Образование на пациента. Важно е пациентът да бъде информиран за своето състояние, начините за избягване на алергените и правилното използване на лекарствата.
• Подкрепа от специалисти. Периодични прегледи при алерголог или пулмолог, за да се оцени ефективността на лечението и да се направят корекции, ако е необходимо.

Автор: д-р Христо Славов

Референции: https://www.thermofisher.com/allergy/wo/en/allergy-types-symptoms.html

https://www.mayoclinic.org/diseases-conditions/allergies/symptoms-causes/syc-20351497

https://www.topdoctors.co.uk/medical-dictionary/respiratory-allergies

https://www.researchgate.net/figure/Pathogenesis-of-allergies-and-asthma-immune-response-mechanisms-Allergic-reactions-can_fig1_375728752

https://www.nature.com/articles/s41392-023-01344-4

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3972928/