SHBG (глобулин, свързващ половите хормони)

Обща информация

Глобулинът, свързващ половите хормони (SHBG), е протеин, който се произвежда главно в черния дроб. Той играе ключова роля в регулирането на концентрациите на половите хормони в кръвта, като се свързва с тях и контролира тяхната бионаличност и активност в организма. Основните хормони, с които SHBG се свързва, са тестостерон и естрадиол. SHBG намалява свободните (активни) форми на тези хормони, като ги свързва и предотвратява тяхното свободно циркулиране в кръвта и взаимодействие с клетките. По този начин SHBG помага за поддържането на хормоналния баланс и регулира ефектите на половите хормони върху различни тъкани и органи в организма. Нивата на SHBG могат да бъдат повлияни от различни фактори, включително възраст, пол, хормонален статус, заболявания, както и определени лекарства и хормонални терапии. Измерването на нивата на SHBG в кръвта може да бъде полезно за диагностициране на различни медицински състояния, свързани с хормоналния баланс.

Физиологична функция

Физиологичната функция на глобулина, свързващ половите хормони (SHBG), е да регулира концентрациите и дейността на половите хормони в кръвообращението. Основните функции на SHBG включват:

• Свързване и транспорт на хормони. SHBG се свързва с тестостерон и естрадиол, като ги транспортира в кръвта. Това свързване намалява количеството на свободните (биологично активни) хормони, които са налични за взаимодействие с клетките.
• Регулиране на бионаличността. Като се свързва с половите хормони, SHBG контролира тяхната бионаличност. Само свободните хормони могат да проникват в клетките и да взаимодействат с техните рецептори, което означава, че SHBG играе ключова роля в регулирането на тяхната активност.
• Поддържане на хормоналния баланс. Чрез контролиране на свободните нива на тестостерон и естрадиол, SHBG спомага за поддържането на хормоналния баланс в организма. Това е особено важно за правилното функциониране на репродуктивната система, както и за други физиологични процеси, като костната плътност, мускулната маса и метаболизма.
• Предотвратяване на прекомерната активност на хормоните. Високите нива на свободен тестостерон или естрадиол могат да доведат до нежелани ефекти. Чрез свързването с тези хормони, SHBG ги „деактивира“ временно, предотвратявайки прекомерната им активност.

Нивата на SHBG могат да бъдат модулирани от различни физиологични и патологични състояния, като например възраст, пол, бременност, хормонални терапии, чернодробни заболявания, както и от прием на някои лекарства.

Кога трябва да се изследва ?

Изследването на нивата на SHBG (глобулин, свързващ половите хормони) в кръвта се използва за диагностициране и управление на различни медицински състояния, свързани с хормоналния баланс. Основните цели на това изследване включват:

• Оценка на андрогенен статус. Измерването на SHBG може да помогне при диагностицирането на състояния, свързани с прекомерни или недостатъчни нива на андрогени (мъжки полови хормони), като синдром на поликистозни яйчници при жените или хипогонадизъм при мъжете.
• Оценка на естрогенен статус. Нивата на SHBG могат да се използват за оценка на естрогенния статус при жени, включително състояния като менопауза, естрогенна недостатъчност или прекомерна естрогенна активност.
• Оценка на нивото на свободен тестостерон. Измерването на SHBG заедно с общия тестостерон помага да се изчисли нивото на свободния тестостерон, което е важен показател за биологичната активност на тестостерона в организма. Това е особено полезно при диагностициране на състояния като хипогонадизъм, андрогенен дефицит или прекомерна андрогенна активност.
• Диагностика на хормонален дисбаланс. SHBG тестът може да бъде част от изследванията при съмнение за хормонален дисбаланс, който може да повлияе на метаболизма, сексуалната функция, менструалния цикъл и общото здравословно състояние.
• Мониторинг на ефекта от лечението. Изследването на SHBG може да се използва за мониторинг на ефективността на хормонални терапии, като например при лечение на андрогенен дефицит, заместителна терапия с естрогени или лечение с андрогенни блокери.
• Оценка на риск от заболявания. Нивата на SHBG могат да бъдат свързани с риска от развитие на определени заболявания, като диабет тип 2, сърдечно-съдови заболявания и остеопороза. Измерването на SHBG може да помогне при оценка на риска и профилактиката на тези заболявания.

Подготовка преди изследване

Изследването на нивата на SHBG (глобулин, свързващ половите хормони) обикновено не изисква специална предварителна подготовка. Въпреки това, има няколко неща, които пациентът трябва да има предвид преди провеждането на теста:

• Информираност за лекарства. Пациентът трябва да информира своя лекар за всички лекарства, които приема, включително добавки и хормонални препарати, тъй като някои лекарства могат да повлияят нивата на SHBG. Лекарят може да препоръча временно прекратяване на приемането на определени медикаменти преди теста.
• Диета и напитки. Обикновено няма специфични ограничения относно храненето или приемането на напитки преди теста, освен ако лекарят не е дал други инструкции.
• Време на теста. В зависимост от клиничната картина и целите на изследването, лекарят може да препоръча извършване на теста в определен момент от деня или месечния цикъл (за жени), когато нивата на хормоните са най-стабилни.
• Физическа активност. В някои случаи лекарят може да препоръча избягване на интензивна физическа активност преди теста, тъй като това може да повлияе на нивата на хормоните.

Материал за изследване

Изследването на нивото на SHBG се извършва чрез вземане на кръвна проба. Кръвната проба се взема от вена, обикновено от ръката на пациента. Това се извършва от квалифициран медицински специалист. Пробата се събира в специална епруветка за лабораторен анализ.

Метод за изследване

За измерване на нивата на SHBG се използва имуноанализ, като най-често използваният метод е имунохимичен с електролуминисцентна детекция (ECLIA)

Референтни стойности за SHBG

 Връзка със заболявания

Нарушенията в нивата на SHBG (глобулин, свързващ половите хормони) могат да бъдат свързани с различни заболявания и медицински състояния. Ето някои от тях:

Повишени нива на SHBG

• Хипертиреоидизъм. Повишената функция на щитовидната жлеза може да доведе до високи нива на SHBG.
• Чернодробни заболявания. Някои чернодробни заболявания, като хепатит и цироза, могат да доведат до увеличаване на SHBG, тъй като черният дроб е основният орган, който го произвежда.
• Хормонална терапия. Приемът на естроген, включително орални контрацептиви и хормонозаместителна терапия, може да повиши нивата на SHBG.
• Анорексия нервоза. Тежките хранителни разстройства могат да доведат до увеличаване на SHBG.
• Синдром на поликистозните яйчници. Въпреки че синдромът на поликистозните яйчници обикновено се свързва с ниски нива на SHBG, в някои случаи може да има повишаване, особено при употреба на хормонална терапия.
• Хепатит
• ХИВ
• Антиконвулсанти или лекарства, използвани за лечение на гърчове

Понижени нива на SHBG

• Хипогонадизъм. Състояние, при което половите жлези не произвеждат достатъчно полови хормони. Това може да доведе до ниски нива на SHBG.
• Синдром на поликистозните яйчници. Синдромът на поликистозните яйчници често се свързва с ниски нива на SHBG, което води до високи нива на свободен тестостерон.
• Метаболитен синдром. Състояния като затлъстяване, инсулинова резистентност и диабет тип 2 често са свързани с ниски нива на SHBG.
• Хипотиреоидизъм. Намалената функция на щитовидната жлеза може да доведе до понижени нива на SHBG.
• Акромегалия. Хроничното свръхпроизводство на растежен хормон може да доведе до ниски нива на SHBG.
• Синдром на Кушинг. Увеличените нива на кортизол, наблюдавани при този синдром, могат да понижат нивата на SHBG.

Други свързани състояния

• Риск от сърдечно-съдови заболявания. Ниските нива на SHBG могат да бъдат свързани с повишен риск от сърдечно-съдови заболявания, особено при жени.
• Остеопороза. Промените в нивата на SHBG могат да повлияят на костната плътност, тъй като половите хормони играят роля в поддържането на здравето на костите.
• Захарен диабет тип 2. Ниските нива на SHBG са свързани с повишен риск от развитие на диабет тип 2.

Нивата на SHBG могат да предоставят важна информация за хормоналния статус на пациента и да помогнат в диагностиката и управлението на различни медицински състояния.

Какво се предприема при отклонения от референтните стойности ?

При отклонения от референтните стойности на SHBG (глобулин, свързващ половите хормони), лекарят може да предприеме различни действия в зависимост от резултатите и клиничната картина на пациента. Стъпките, които могат да бъдат предприети са:

• Диагностични мерки. Повторни тестове. Ако резултатите са неочаквани или несигурни, може да се препоръча повторно изследване за потвърждаване на стойностите.

• Допълнителни хормонални тестове. Измерване на нивата на тестостерон, естрадиол, тиреоидни хормони, инсулин, кортизол и други, за да се оцени по-добре хормоналния статус на пациента.

• Образни изследвания. В определени случаи може да се назначат ултразвук, КТ или ЯМР на органи, като щитовидна жлеза, черен дроб или надбъбречни жлези, за да се открият структурни аномалии или тумори.

• Лечебни мерки. Ако отклоненията в нивата на SHBG са свързани с конкретно заболяване (като хипертиреоидизъм, хипотиреоидизъм, синдром на поликистозните яйчници и т.н.), лечението ще бъде насочено към основното заболяване.

• Хормонална терапия. В някои случаи може да се предпише хормонална терапия за коригиране на нивата на половите хормони. Например, при хипогонадизъм може да се приложи тестостеронова заместителна терапия.

• Корекция на начина на живот. Промени в диетата, физическа активност и управление на стреса могат да повлияят на нивата на SHBG и хормоналния баланс. Здравословен начин на живот може да подобри общото здраве и хормоналния статус.

• Медикаментозна терапия. При определени случаи може да се предписват медикаменти за коригиране на хормоналните нива или за лечение на метаболитни нарушения.

• Мониторинг и проследяване. Редовен мониторинг на нивата на SHBG и други хормони може да бъде необходим, за да се проследи ефективността на лечението и да се направят нужните корекции.

Консултации със специалисти:

• Ендокринолог. Консултация с ендокринолог може да бъде полезна за по-задълбочена оценка и лечение на хормоналните дисбаланси.

• Гинеколог. За жени със съмнение за хормонални нарушения, като синдром на поликистозните яйчници, консултацията с гинеколог е препоръчителна.

• Уролог – андролог. За мъже със съмнение за хипогонадизъм или други андрогенни нарушения, консултацията с андролог е подходяща.

Препоръчително е пациентите да следват указанията на своите лекари и провеждат препоръчаните изследвания и терапии за постигане на оптимално здравословно състояние.

Референции: https://www.mayocliniclabs.com/test-catalog/overview/608102

https://www.mayocliniclabs.com/test-notifications/attachment.php?id=66069

https://medlineplus.gov/lab-tests/shbg-blood-test/

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC8571812/

https://www.urmc.rochester.edu/encyclopedia/content.aspx?ContentTypeID=167&ContentID=shbg_blood

https://www.mayoclinic.org/tests-procedures/stress-management/care-at-mayo-clinic/pcc-20384900

https://labtestsonline.org.uk/tests/sex-hormone-binding-globulin-shbg