Обща информация
Шизофренията е сериозно психично заболяване, което засяга поведението, мислите и чувствата на човека. Хората с шизофрения могат да изглеждат така, сякаш са загубили връзка с реалността, което причинява значително страдание на индивида, членовете на семейството му и на неговите приятели. Ако заболяването не се лекува, симптомите могат да станат постоянни и силно да влошат социалните функции на болния.
Епидемиология
Около 0,3% до 0,7% от хората са страдат от шизофрения. През 2017 г. са диагностицирани около 1,1 милиона нови случая, а през 2019 г. общо 20 милиона случая в световен мащаб. Мъжете са по-често засегнати. При тях заболяването е с по-ранно начало.
Видове
Съществуват 5 вида шизофрения. Те са параноидна шизофрения, дезорганизирана шизофрения, кататонна шизофрения, недиференцирана шизофрения и резидуална шизофрения.
Причини
- Генетична/наследствена предразположеност – при това заболяване, когато централната нервна система се развива, възниква грешка, която причинява по-голяма предразположеност на човек към развитието шизофрения, отколкото при другите. Нарушенията в развитието на мозъка могат да бъдат вродени или в резултат на инфекция по време на бременността, затруднения при раждането, менингит или нараняване.
- Психосоциални обстоятелства – при хора с индивидуално повишена чувствителност, заболяването може да бъде предизвикан от емоционални проблеми поради важни житейски събития (развод, смърт на близък човек или приключване на връзка с партньор).
Рискови фактори
- Семейни рискови фактори. Ако имате близък роднина (родител/брат/сестра) с шизофрения, рискът за Вас се повишава значително
- Фактори на обкръжаваща среда:
- Живот в голям и гъсто населен град.
- Афроамериканският произход преди се е считал за рисков фактор.
- Латиноамериканците са по-малко склонни да развиват шизофрения.
- Пренатално недохранване
Симптоми
Параноидната шизофрения е най-често срещаният вид на това психично заболяване. Тя се характеризира с позитивни и негативни симптоми. По-честите позитивни симптоми при параноидната шизофрения са:
- слухови халюцинации
- налудности за преследване, подслушване
- наплив на мисли, прекъсване на мисълта.
По-чести негативни симптоми са:
- ограничаване на интересите
- обедняване на речта
- поведенчески изменения – импулсивно поведение, емоционална лабилност
Превенция на заболяването
- Да не се употребяват наркотици
- Да се консумира умерено алкохол
- Да се полагат постоянни усилия за развитие на социалните умения, както и поддържане на поне няколко близки приятелства, в които да може свободно да се обсъждат проблеми
- Да се избягва социалната изолация
- Да се полагат допълнителни усилия за справяне със стреса и тревожността / страха
- Изграждане на стабилна, любяща и най-вече нискостресова връзка с любим човек, както и здравословен семеен живот
Диагноза
За да се постави диагнозата шизофрения, трябва да се отхвърли наличието на други психични разстройства, злоупотреба с наркотици и някои лекарства. Поставянето на диагнозата включва:
- Физикален преглед. Това може да се направи, за да се изключат други заболявания които биха могли да причинят подобни симптоми, както и да се провери за усложнения от заболяването.
- Тестове и изследвания. Те могат да включват тестове, които помагат да се изключат състояния с подобни симптоми и скрининг за алкохол и наркотици. Лекарят може също да назначи образни изследвания, като ядреномагнитен резонанс или компютърна томография.
- Психиатрична оценка. Психиатър или психолог проверява психичното състояние, като наблюдава външния вид и поведението на пациента и горазпитва за мисли, настроения, наличие на заблуди, халюцинации, употреба на вещества и потенциал за насилие или самоубийство. Това включва и снемане на лична и семейна анамнеза.
- Диагностични критерии за шизофрения. Психиатър или психолог може да използва критериите в диагностично-статистическия наръчник на психичните разстройства.
Лечение
Шизофренията изисква лечение през целия живот, дори при липса на симптоми. Лечението с лекарства и психосоциалната терапия може да помогне за управление на състоянието. В някои случаи може да се наложи хоспитализация Лекарствата са крайъгълният камък при лечението на шизофренията, а антипсихотичните лекарства са най-често предписваните медикаменти. Смята се, че те контролират симптомите, като влияят на мозъчния невротрансмитер допамин. Целта на лечението с антипсихотични лекарства е ефективно констролиране на признаците и симптомите при възможно най-ниската доза. Психиатърът може да опита различни лекарства, различни дози или комбинации с течение на времето, за да постигне желания резултат. Други лекарства също могат да бъдат от полза, като например антидепресантите или лекарствата против тревожност. Лечението може да отнеме няколко седмици, за да зсе забележи подобрение на симптомите на заболяването.
Референции:
https://www.mayoclinic.org/diseases-conditions/schizophrenia/symptoms-causes/syc-20354443
https://www.mayoclinic.org/diseases-conditions/schizophrenia/diagnosis-treatment/drc-20354449
https://en.wikipedia.org/wiki/Schizophrenia#Causes
http://www.schizophrenia.com/prevention.htm
