Вагинална трихомониаза

Обща информация

Вагиналната трихомониаза е полово предавана инфекция, причинена от паразита Trichomonas vaginalis. Тази инфекция засяга предимно влагалището при жените и уретрата при мъжете. Симптомите при жените могат да включват вагинално течение, сърбеж, дразнене и неприятна миризма. При мъжете симптомите са по-редки, но могат да включват дразнене в уретрата, парене при уриниране или отделяне от пениса. Лечението обикновено включва антимикробни средства, като най-често използваният медикамент е метронидазол. Вагиналната трихомониаза може да увеличи риска от предаване на други полово предавани инфекции, включително ХИВ.

Етиология

Вагиналната трихомониаза се причинява от паразита Trichomonas vaginalis, който е едноклетъчен протозой, предаващ се предимно по полов път. Инфекцията се предава чрез директен генитален контакт по време на полов акт. Рядко може да се предаде чрез замърсени предмети като общи кърпи или бельо, но това е изключително необичайно.

Рискови фактори

• Множество сексуални партньори
• Неправилно използване на презервативи
• История на други полово предавани инфекции
• Намален имунитет

Патогенеза

Патогенезата на вагиналната трихомониаза включва няколко ключови етапа и механизми, които водят до клиничните прояви на заболяването:

1. Прилепване и инвазия

Паразитът Trichomonas vaginalis се предава предимно по полов път и попада в гениталния тракт на новия гостоприемник. След проникване, Trichomonas vaginalis се прикрепя към епителните клетки на вагиналната лигавица и уретрата. Това прилепване се осъществява чрез специфични адхезинови молекули на повърхността на паразита.

2. Размножаване и колонизация:

Паразитът започва да се размножава чрез делене, което води до увеличаване на броя на паразитите и колонизация на засегнатата област. Паразитите също така могат да променят рН на вагиналната среда, като я правят по-алкална, което улеснява тяхното преживяване и размножаване.

3. Дразнене и възпаление

Trichomonas vaginalis освобождава различни протеази и цитотоксични молекули, които разрушават епителните клетки и предизвикват локално възпаление. Имунната система на гостоприемника реагира на присъствието на паразита чрез инфилтрация на неутрофили и макрофаги, които опитват да елиминират инфекцията. Това възпаление води до симптоми като вагинално течение, сърбеж, дразнене, и понякога болка по време на уриниране или полов акт.

4. Имунен отговор

Имунният отговор включва както вродени, така и адаптивни механизми. Въпреки това, паразитът има механизми за избягване на имунния отговор, което му позволява да персистира в гениталния тракт. Периодичните рецидиви на инфекцията могат да бъдат резултат от непълно елиминиране на паразита или от нова инфекция.

Клинична картина

Клиничната картина на вагиналната трихомониаза варира в зависимост от пола на засегнатия и може да включва както симптоматични, така и асимптоматични случаи.

При жените:

• Вагинално течение. Обикновено обилно, пенливо и с жълто-зелен цвят, с неприятна миризма.
• Сърбеж и дразнене. Във вагиналната област, което може да бъде силно и неприятно.
• Зачервяване и подуване. На вулвата и влагалището.
• Болка при уриниране. Често съпроводена с усещане за парене.
• Болка по време на полов акт. Дискомфорт или болка по време на сексуална активност (диспареуния).
• Други симптоми. Може да включват дискомфорт в долната част на корема.

При мъжете:

• Дразнене в уретрата. Често първият симптом, който се изразява в усещане за парене или сърбеж.
• Леко течение от уретрата. Прозрачно или леко мътно, рядко и обикновено не толкова обилно, както при жените.
• Болка при уриниране. Парене или болка при преминаване на урина.
• Други симптоми. Рядко могат да включват дискомфорт в областта на простатата или тестисите.

Асимптоматични случаи:

• Много жени и мъже могат да бъдат носители на Trichomonas vaginalis без да имат никакви симптоми. Това прави инфекцията трудно разпознаваема и улеснява разпространението й.

Усложнения

Усложненията на вагиналната трихомониаза могат да бъдат сериозни и засягат както жените, така и мъжете. Ето някои от основните усложнения:

При жените:

• Възпалителни заболявания на таза.

Инфекцията може да се разпространи към горните генитални пътища, предизвиквайки възпаление на матката, фалопиевите тръби и яйчниците. Това увеличава риска от безплодие, хронична тазова болка и извънматочна бременност.

• Увеличен риск от други полово предавани инфекции:

Вагиналната трихомониаза може да увеличи риска от придобиване и предаване на други полово предавани инфекции, включително ХИВ. Трихомониазата причинява възпаление и микроабразии в гениталната област, които улесняват влизането на вируси и бактерии.

• Бременност и раждане

При бременни жени, инфекцията може да доведе до преждевременно раждане, ниско тегло на новороденото и други проблеми, свързани с бременността.

При мъжете:

• Уретрит

Продължителната инфекция може да доведе до хронично възпаление на уретрата, което причинява постоянен дискомфорт и болка.

• Простатит

Трихомониазата може да засегне простатата, водейки до възпаление и инфекция на простатната жлеза (простатит). Това може да причини болка, дискомфорт и проблеми с уринирането.

• Епидидимит

В редки случаи, инфекцията може да се разпространи към епидидимиса (надсеменник), причинявайки възпаление (епидидимит), което може да доведе до болка и оток в тестисите.

Общи усложнения за двата пола

• Повишен риск от предаване на инфекцията

Нелекуваната трихомониаза увеличава вероятността за предаване на инфекцията на сексуалните партньори.

• Хронична инфекция

Без подходящо лечение, трихомониазата може да стане хронична, причинявайки продължителни и рецидивиращи симптоми.

• Психологически и социални последствия

Поради симптомите и стигмата, свързана с полово предаваните инфекции, пациентите могат да изпитват стрес, тревожност и проблеми във взаимоотношенията.

Диагноза

Диагностиката на вагиналната трихомониаза включва различни методи за откриване на паразита Trichomonas vaginalis. Ето основните диагностични подходи:

Клинична оценка:

• Анамнеза и симптоми

Лекарят събира информация за симптомите на пациента като вагинално течение, сърбеж, дразнене, болка при уриниране и болка по време на полов акт. Важни са и данните от сексуалната анамнеза на пациента и възможни рискови фактори за полово предавани инфекции.

• Физикален преглед

Гинекологичният преглед може да разкрие признаци като зачервяване, оток и необичайно течение.

Лабораторни изследвания:

• Микроскопско изследване

Проба от вагинален секрет (при жените) или уретрален секрет (при мъжете) се изследва под микроскоп. Trichomonas vaginalis може да се види като подвижен, флагелатен протозой. Микроскопското изследване е бързо и евтино, но не винаги е достатъчно чувствително.

• Култура

Пробата се инкубира в специална хранителна среда, която подпомага растежа на Trichomonas vaginalis. След няколко дни културата се изследва за наличие на паразита. Този метод е по-чувствителен от микроскопията, но изисква повече време.

• Молекулярни тестове (PCR)

Полимеразната верижна реакция (PCR) и други молекулярни техники могат да открият ДНК на Trichomonas vaginalis в пробите. Тези тестове са много чувствителни и специфични, осигурявайки точна диагноза дори при ниска концентрация на паразита.

• Бързи тестове

Съществуват бързи имунологични тестове, които откриват антигени на Trichomonas vaginalis. Те могат да предоставят резултати в рамките на 10-30 минути. Тези тестове са удобни за клинична употреба и имат сравнително добра точност.

Допълнителни изследвания:

• pH тест

Влагалищното pH обикновено е повишено при наличие на трихомониаза (над 4.5). Това не е специфичен тест, но може да подкрепи диагнозата.

• Оцветяване с грам

Може да се използва за диференциална диагноза, тъй като Trichomonas vaginalis не се оцветява с грам, но тестът е по-скоро за изключване на други инфекции.

Лечение

Лечението на вагиналната трихомониаза е насочено към елиминиране на инфекцията и предотвратяване на повторна инфекция. Основното лечение включва антимикробни средства. Ето основните аспекти на лечението:

Основни медикаменти:

• Метронидазол
• Тинидазол

Тинидазол има сходна ефикасност с метронидазол, но може да бъде по-добре поносим от някои пациенти.

• Лечение на партньорите

Всички сексуални партньори трябва да бъдат лекувани едновременно, дори и да нямат симптоми, за да се предотврати повторно заразяване (пинг-понг инфекция).

• Избягване на алкохол

По време на лечението и поне 24-48 часа след приема на последната доза метронидазол или тинидазол, трябва да се избягва консумацията на алкохол, за да се предотвратят нежелани реакции като гадене и повръщане.

• Преоценка и повторно лечение

Ако симптомите продължават или инфекцията се повтори, може да се наложи повторно лечение с метронидазол или тинидазол. В случаи на резистентна инфекция, може да се използват по-високи дози или продължителни курсове на лечение.

• Допълнителни препоръки

Проследяване. Препоръчва се последващ преглед след около две седмици, за да се потвърди, че инфекцията е излекувана. По време на лечението и до излекуването на инфекцията е препоръчително да се избягва сексуална активност или да се използват презервативи за предотвратяване на предаването на инфекцията.

• Превантивни мерки

Образование и консултации. Пациентите трябва да бъдат информирани за полово предаваните инфекции и методите за тяхното предотвратяване. При хора с висок риск от полово предавани инфекции, редовните прегледи и скрининги са от съществено значение.

С правилно лечение и следване на медицинските препоръки, вагиналната трихомониаза може успешно да бъде излекувана.

Референции:  https://www.mayoclinic.org/diseases-conditions/trichomoniasis/symptoms-causes/syc-20378609

https://www.who.int/news-room/fact-sheets/detail/trichomoniasis

https://my.clevelandclinic.org/health/diseases/4696-trichomoniasis

https://www.nhs.uk/conditions/trichomoniasis/